Афера

България свалила израелски самолет заради контрабанда на сребро?

13 февруари 2008 20:24

В рубриката “Да пренапишем историята” ви разказахме как България първа в света сваля пътнически самолет с 58 души на борда – прецедент, който не се повтаря в света цели 30 години. В ранните сутрешни часове на 27 юли 1955 г. пътнически самолет на израелските авиолинии “Ел Ал” с отличителни знаци 4Х-АКС, идващ от Ню Йорк, каца за кратко в Лондон, после в Париж и Виена, и оттам през Истанбул трябва да се добере до крайната точка на полета - израелската столица Тел Авив. На борда му има 58 души – 51 пасажери и 7- членен екипаж. Самолетът се отклонява от трасето си, навлиза в българска територия някъде около Трън, и около 20 минути на практика лети над наша територия.

Прелита над град Станке Димитров, днес Дупница, подминава Благоевград, и лети по посока Петрич с цел да избяга към гръцка територия. Два военни изтребителя излитат от военното летище Доброславци край София. Буквално 2-3 минути преди израелският самолет да успее да напусне нашата територия, двата военни изтребителя го свалят. Той се разбива край Петрич и всичките 58 души на борда му – американски, британски и израелски граждани, са убити. Следва международен скандал. България съставя правителствена комисия, начело с главния прокурор на страната, която да разследва инцидента, а израелската държава дава под съд България в Международния съд в Хага. Скандалът се проточва цели 9 години, чак до 1964 г., когато съдът в Хага постановява България и Израел да се споразумеят какви обезщетения да се изплатят на семействата на загиналите 58 граждански лица.

Връщаме се към тази тема, за да изясним, че това не е било трагичен инцидент, а целенасочено сваляне на граждански самолет от българските военни, да посочим кой взима решението и издава заповедта на двамата пилоти от военната авиация да преследват чуждия самолет и да го атакуват с оръжия, докато го свалят. Версиите за това, какво точно се е случило, са няколко: че самолетът е свален по заповед на Русия заради агент на “Мосад” на борда му, и че е пренасял контрабандно сребро, част от което се е разпиляла при разбиването на самолета. Появява се дори абсурдната версия, че самолетът е свален, защото на борда му пътувал Симеон Сакскобургготски.

На 27 юли 1955 г. израелският самолет “Констелейшън-С 69” е извършвал редовен полет на израелските авиолинии “Ел Ал” от Ню Йорк до Тел Авив, по време на който трябва да направи кацания в Лондон, Париж, Виена и Истанбул. Интересен е фактът, че командир на полета е 35-годишният Стенли Хинкс, бивш военен пилот от Кралските военновъздушни сили на Великобритания и личен пилот на Чърчил по време на Втората световна война. Това всъщност е трябвало да бъде последният му полет като пилот. След кацането в Тел Авив му е предстояла женитба със стюардесата от същия екипаж – шведската еврейка Маргит Лестрьом Морган и едноседмично сватбено пътешествие.

По времето, когато навлиза на българска територия, екипажът вече е имал 11 часа полет без почивка и до Тел Авив са му оставали още 4 часа. Самолетът е излетял от Ню Йорк с 8 пътници на борда. Първото му кацане е на лондонското летище “Хийтроу”, където повреда в двигателя причинява закъснение от 4 часа. Там се качват още петима пътници. При второто кацане в Париж на борда се качват още 26 пасажери. Във Виена слиза една жена с двете си деца и се качват още 11 пътника. В последния момент на борда се качва и още един мъж. За Истанбул не е имало пътници за слизане, въпреки че няколко души са чакали за качване, и командирът решава да не лети дотам, за да навакса поне отчасти 4-часовото закъснение, и променя трасето през Атина директно до израелската столица.

Така, излитайки от Виена с 51 пътника и 7-членен екипаж, в 4,33 ч. самолетът се е намирал над Белград. Там се е отклонил от курса си. По-късно израелската група по разследването на случая стига до извода, че някъде по това време над сръбска територия екипажът заспива от умора след 11-часов полет. Трасето на тези полети минава по правило през сръбския град Ниш и оттам на юг към Гърция. Военни експерти обаче, обясняват, че нашата приводна станция при връх Ком е по-мощна от станцията край Ниш и сигналът й често заблуждава летците. Това се изяснява 2-3 месеца по-късно от обясненията на екипажа на английски пътнически самолет, който също навлязъл на българска територия и наши изтребители го прихванали и принудили да кацне на летището в Доброславци.

Точно така е станало объркването и на израелския екипаж. Те са навлезли на наша територия, водени от станцията при връх Ком и от него завили на юг. Впрочем по това време самолетът е управляван от втория пилот. След обаждането от кулата в Белград, командирът Стенли Хинкс решил да остави полета в ръцете на втория пилот и се оттеглил да почива. Вторият пилот поел контрола над самолета, но не бил опитен като личния пилот на Чърчил. Наложило му се сам да изчисли ъгъла за изменение на полета преди пресичането на границата между Югославия и Гърция. Така грешка на втория пилот е причина самолетът да се отклони почти 200 км над българското въздушно пространство. Констелейшънът без всякакво предупреждение прелетял над Трън, после завил на юг, минал над Брезник, Радомир, Станке Димитров и Благоевград и продължил към българо-гръцката граница.

По това време край военното летище в софийското село Доброславци са разположени 18-ти и 23-ти авиополк. Рано сутринта от главния команден пункт до тях идва заповед да се вдигнат 2 изтребителя, тъй като чужд самолет е навлязъл на българска територия. Излитат 25-годишният ст. лейт. Константин Санкийски и 26-годишният кап. Борис Петров, командир на звено. Двамата прихванали израелския самолет над Благоевград. Петров докладвал до командването, че е подканил чуждия самолет с поклащане на крилата да ги последва и да кацне, но той не го направил, а опитал да мине на запад към Сърбия. Петров докладвал и че не може да различи опознавателните му знаци, тъй като в нашите документи нямало такива знаци, и двамата със Санкийски не могат да определят каква е националността му и дали е пътнически. Освен това не знаели на каква честота е настроена радиостанцията на чуждия самолет, за да се свържат с екипажа, и на какъв език да говорят с него. Затова не го направили.

Заместник-командирът на полка по летателната част Христо Иванов наредил да пуснат пред чуждия самолет трасиращи куршуми, и самолетът рязко се спуснал надолу към Гърция. Тогава от главния команден пункт дошла заповед да стрелят и да свалят самолета. По това време в командния пункт били командващият Противовъздушната отбрана ген.-лейт. Величко Георгиев, руският военен съветник, министърът на отбраната ген.-полк. Петър Панчевски и заместникът му ген.-лейт. Захари Захариев. Ген. Величко Георгиев признава цели 37 г. по-късно, че руският съветник му казал, че ако е на негово място, ще разпореди огън. И ген. Георгиев разпоредил на бойните пилоти, ако чуждият самолет напуска нашата територия, не се подчинява и те нямат време за нов заход, да стрелят. Така лично той издава командата “огън” по израелския пътнически самолет.

В 5,28 ч. по Гринуич радистът на израелския самолет предал, че пресичат границата с Гърция. В този момент българското командване издало команда: “Огън”, и самолетът бил буквално перфориран от двата изтребителя. В оставащите две минути до удара в земята радистът успял да предаде четири сигнала SOS. Само 2-3 минути не достигнали на самолета да прекоси границата с Гърция.

Има няколко странни въпроса, които и до днес нямат обяснение. Единият е как така пилотите на израелския пътнически самолет при строго определен полет с няколко кацания в различни държави, на своя глава решават да променят трасето и да подминат едната спирка, въпреки че на нея има чакащи полета пътници, имали ли са право и ако не са имали – кой и защо им е разрешил това. Още по-неясно е защо британският въздушен ас и личен пилот на Чърчил не се е подчинил да кацне на българска територия и да спаси така живота на всички 58 души на борда, а е продължил рисково да лети в опит да избяга.

Обяснение на това защо отказва да кацне, дава заместник-министърът на отбраната ген. Захари Захариев, който казва, че в самолета е имало контрабандна стока. Действително, на мястото на катастрофата са намерени разпилени малки топчета метал, за който се твърди че е сребро. То се е намирало на мястото на разбития мотор на самолета. Голяма част от двигателя паднала в протичащия там ръкав на река Струма. Военни експерти уточняват, че в самолетния двигател такива топчета няма и те явно са били скрити там, където достъп имат само двамата пилоти, а може би и единствено командирът на полета кап. Стенли Хинкс. Според нашата разследваща група среброто е пренасяно контрабандно.

Да не забравяме, че точно по това време България създава първите външнотърговски дружества и поставя началото на така наречения скрит транзит - държавно организираната и осъществявана от Държавна сигурност контрабанда на оръжие, наркотици, акцизни стоки, включително и сребро. Дали изпадналите от сваления израелски самолет топчета са били от сребро, също е донякъде спорно. Сянка на съмнение хвърля един факт, останал извън официалните протоколи. Преди военните да отцепят района и да не допускат никого до мястото, където израелският самолет се е разбил, местни цигани са събирали такива разпръснати топчета и са ги отнасяли вкъщи. Когато установили, че не могат нито да ги предадат за вторични суровини и да изкарат от тях пари, нито да калайдисват съдове с тях или да ги използват по друг начин, след няколко дни ги предали в милицията. Наличието на контрабандно пренасян метал не обяснява руското нареждане за сваляне на самолета.

Според другата версия причината е мъжът, който се е качил на борда в последния момент във Виена. По информация на някои от разследващите, точно той е бил агентът на израелските тайни служби Мосад. Казвал се е Харан Бар-Гор. На стената на славата в израелската столица Тел Авив, където са изписани имената на загинали служители на Мосад, сред другите фигурира и неговото име. Срещу името е отбелязана годината на смъртта – 1955 г., и след това е добавено, че е загинал при изпълнение на служебния си дълг. Версията всъщност сочи, че руснаците са го изпуснали във Виена, когато се е качил на борда, и заради него са наредили свалянето на самолета. Това не обяснява дали е реално да се предполага, че биха жертвали 58 души заради един изпуснат агент.

На ухо започнала да се разпространява и трета версия – как нашето разузнаване разбрало, че в самолета пътува и Симеон Сакскобургготски, и затова самолетът бил свален. Версията е абсурдна, защото по това време, през 1955 г., Симеон Сакскобургготски е само на 18 г., а по-късните факти сочат, че Държавна сигурност го е държала под око, но не е имала враждебно отношение към него и не е предприемала никога остри действия срещу него. Симеон Сакскобургготски не фигурира и в списъка на пътниците в самолета.

В ранното юлско утро на 1955 г. хора от няколко села близо до Петрич наблюдавали как самолет избухнал в пламъци, разцепил се и от него започнали да падат хора. Два голи трупа паднали прегърнати на брега на реката. Точно това е в основата на още една версия за това какво точно се е случило – че секс по време на полета между командира Стенли Ханкс и годеницата му, стюардесата Маргит Морган, след като капитанът над Белград предал управлението на втория си пилот и се оттеглил с бъдещата си съпруга, е причина за гибелта на първия пътнически самолет, свален от военни изтребители в световната история.

Двамата български пилоти на военните изтребители, свалили израелския самолет и причинили смъртта на 58 невинни граждани на него, вече не са живи. През 1974 г. Константин Санкийски е получил удар в къщата си в Самоков, залитнал е, ударил се е в стъклото на вратата на хола и го счупил, а парчета от стъклото срязали гърлото му. Другият пилот Борис Петров е починал през 1992 г. от рак на бъбреците. Командирът на авиополка в Доброславци Васил Драганов преминал в гражданската авиация и загинал като втори пилот на самолет, който катастрофира през 1971 г. при излитане от София за Алжир. А след процеса в Хага, където България е дадена под съд за инцидента от 3 държави – Израел, САЩ и Великобритания, за всеки загинал пътник държавата ни е платила по 8292 щатски долара.