Българският манофил се е запътил към ЮНЕСКО (СНИМКИ)
Дария Михалкова е ръководител на софийския ансамбъл ансамбъл „Хоро“. Тя се е заела с нелеката задача България да остави поредния си отпечатък с родния фолклор и традиции. Усилието й е забелязано от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО.
Родът на Дария по майчина линия идва от Габровско, където, характерна за региона от началото на 19 век е женската носия –манофил.
Това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален цвят, богато извезана по пазвите, полите и ръкавните отвори. Под нея e имало дълга риза – от памучно или ленено платно, сравнително по-фино изтъкано от това на манофила, също много богато извезана – особено ръкавите.
Първоначално Дария се опитвала да открие автентичната носия, но след години неуспех, решила да направи нейна възстановка. Споделила идеята си със Светослав Петров, който се занимава с автентични носии и накити и решили да намерят стари платове и конци, а с тях да изработят наново носията, по модел на манофила.
За изработката обаче било нужно много внимателно да се избере майсторът, който ще я прави, защото носията е с много шевици по нея.
„Трябваше да бъде човек, който освен да може да шие и да бродира, да има и професионален поглед към носиите, усет за цветовете и шевиците, да бъде педант в изработката. Така стигнахме до един от най-добрите майстори на шита дантела и шевици – Ани Йовева, която ми обясни, че това, което искам изисква много време и труд и не е никак лесна работа. Освен това беше поела много други ангажименти и вероятността да чакам дълго беше много голяма“, разказва Дария.
С пандемията от COVID-19 обаче нещата рязко се променят и работата по манофила започва.
Ани Йовева поема предизвикателството, но преди това се подготвила като посетила музеи, запознала се с много снимки, търсила подходящи платна за ризата и манофила, а също и стари, ръчно изтъкани платове, каквито са се ползвали в далечния 19 век.
Друг проблем били вълнените конци за бродерия, които били заменени с памучни. Кройките на дрехите обаче са автентичните, без подобрения по тях. За бродерията са спазени оригиналните шевици и местоположението им, както и бодовете, използвани от нашите прабаби.
„В края на проекта се надявам да успеем да възстановим носията максимално близко до оригинала“, споделя майсторката на манофила Ани Йовева.
На въпросите от Юнеско - по какъв начин е засегнато вашето живо културно наследство, как вие или вашата общност черпите от своето живо наследство, за да се справите с настоящата ситуация и можете ли да дадете конкретни примери Ани отговаря, че всичко се изработва на ръка, везбата е изключително богата, като се доближава максимално до автентичната, а за един месец карантина успява да направи полите на манофила, половин пазва,ръкав и половина от ризата.
И така пъзелът започва да се сглобява постепенно. „В момента носията все още е в процес на изработка. Освен ризата и манофила има и още компоненти, които постепенно събирам. Накитите са изключително редки, но за щастие голяма част от тях вече са налични. Косичника възложих на Светослав Петров, който е много добър в изработката на накити за глава“, споделя още Дария.
Тя се надява, на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, да бъде именно с вече готовия уникален за страната ни манофил.