Над 250 човека от България и Сърбия се включиха в организираното от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил и Трънското туристическо дружество изкачване на връх Милевец. Връх Милевец е първенец на граничната Милевска планина. Висок е 1733 м. и е разположен на самата граница между България и Сърбия. Намира се в община Трекляно.
Инициативата бе в подкрепа на Граждански инициативен комитет „За чиста природа” в борбата им срещу намеренията за проучване за метални полезни изкопаеми на огромна територия в Кюстендилско и Треклянско.
С преходът до връх Милевец участниците отбелязаха и Световният ден на интензивното ходене. В центъра на Трекляно, преди началото на прехода бе разиграна томбола. Участниците получиха атрактивни награди, подсигурени от Министерството на младежта и спорта и Община Кюстендил.
„Времето беше чудесно, видимостта също, което позволи на хората да видят уникалната красота на Краището“ - споделиха туристите.
Под ръководството на водачите туристите поеха по тесния горски път, движейки се в тунел под старите букови дървета. Красотата е несравнима. Началото на преходът започна от село Метохия - странно място с още по-странно име. Селото съществува още от Средновековието, а самото име подсказва, че в землището му е имало метох - клон на Милевския манастир, който днес се намира в Сърбия. Според историческите извори метохът е разтурен след като калугерите опозорили невеста от съседно село.
Разстоянието между Метохия и Побит камък е 6 километра. Мястото изглежда така, както е изглеждало и преди сто години. Природата в района е приказна, но хората просто ги няма. Тръгнали са си. Понесли са със себе си бремето на живота, заключили са домовете си, които пустеят и се рушат под влиянието на времето, а растителността обхваща всичко наоколо. Бавно, но сигурно.
Първата ни цел е село Побиен камик. Всъщност селото се е казвало така до 1966 г. Днес е просто Побит камък. И няма постоянни жители. Странно е разположението му в непосредствената близост до границата. Историческите сведения сочат, че Побит камък е възникнало като рударско селище.
С този регион завинаги е свързал името си един селянин от Побиен камък, Асен Джокин. Той сам със свои средства прави четири чешми и подобрява една, като при неговия надпис уточнява, че е имало стара чешма, той само я е разширил. Най-великото творение на Асен Джокин е чешмата току под вр. Милевец с дървения заслон до нея.
Достигайки в селото, първото нещо, което туристите забелязаха, е табела, приветстваща посетителите с добре дошли. Виждат се и покривите на няколко къщи. Селото е основано до каменен оброк, представляващ огромен обработен каменен къс, като в частта, която сочи на изток има издълбан кръст. Самата големина на този каменен къс всява респект. Такива скали наоколо няма. След фото пауза се отправяме към крайната ни точка – връх Милевец. Изкачването е сериозно, но някак си сред тази красота почти не се усеща.
Вървим с умерено темпо към граничната бразда, която се намира на не повече от километър от селото. А на върхът ни чакат нашите приятели туристи от Сърбия. С развети знамена и приповдигнато настроение направихме стотици снимки от върха.
Сгушено сред приказната зеленина, Краището ни прегръща с меките си гънки. Едно запомнящо се място. Място, което вдъхва сили, вяра и надежда.
Пътуваме обратно по домовете си, размишляваме, тъгуваме, радваме се. Настроенията в нас се сменят, както се сменят и пейзажите край пътя. Всичко е прекрасно, просто защото е прекрасно. Живеем в чудна страна, която макар и малко позабравена, си е нашата страна. И трябва да я обичаме...
Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил