Успешен финал на археологическите дейности през това лято отчете международният екип, проучващ античната крепост Залдапа край с.Абрит в община Крушари. Археолози от България, Канада и Франция втора година изследват най-големия римовизантийски град във вътрешността на Северна България и Добруджа, а археологическите разкопки на терена стартират още преди шест години.
Характерното за този сезон, е че се изследват две линии - процесите на милитаризация и християнизация, подчерта проф. Георги Атанасов – ръководител на българския екип от археолози. В тази връзка се проучват северната порта на крепостта, свързана с военното дело и раннохристиянската базилика номер 2. Базиликата е известна още от времето на Карел Шкорпил. Още от миналата година е установена ширината й – 21 метра, а тази година е установена нейната дължина – 54 м., разказа проф.Атанасов. По думите му става дума за класическа базилика с три кораба, с мощни стени с фундамент 1,20 м.
Разкрит е и притворът на базиликата, който е широк 4 м. Според археолозите това е втората базилика с мраморно покритие в Добруджа. Открит е и атриумът, който е опирал в северозападната крепостна стена на Залдапа. Характерно за тази базилика е, че започва направо от крепостната стена и според хипотезите на учените това е свързано с извора със светена вода в подножието, който е бил трансформиран в аязмо. Открити са стотици кубчета от стенна мозайка – тесери. Заключението на археолозите е, че това е първата раннохристиянска базилика във вътрешността на Добруджа и Северна България с безспорно доказана стенна мозайка.
„Въпросът, който стои пред нас на този етап е каква е тази базилика, която не отстъпва на епископската базилика и кой е този, който я е построил и е разполагал с такъв огромен ресурс” – сподели проф.Георги Атанасов. Според една от поетичните хипотези тук е роден Виталиан, който в началото на 6 век завладява целия Балкански полуостров, обявен е за император и не е изключено в родния си град да е насочил огромни ресурси.
Всичките три базилики, открити досега в Залдапа, са с големи крипти за свети мощи, в които са поставени неразчленени тела на цели корпуси от мъченици. В това отношение Залдапа е без аналог, защото няма друг град на Балканите, където всяка от големите базилики да разполага с крипта за свети мощи, подчерта още проф.Атанасов.
Във връзка с проучването на северната порта на крепостта е установено, че оттук тръгва пътят, водещ към Констанца. Първоначалният й строеж се отнася към края на 3 и началото на 4 век, датират учените. Досега археолозите са различили 4 етапа на преустройства, които потвърждават направените от Шкорпил наблюдения в началото на 20-ти век. Най-вероятно портата е изградена по времето на императорите Диоклециан и Константин, а голямото преобразуване е станало при управлението на император Юстиниан Велики през първата половина на 6 век. Буквално в последните дни археолозите са открили централната канализация на града с уличната настилка, съобщиха още от международния екип изследователи на крепостта.
Френски археолози планират догодина за проучванията в крепостта Залдапа да използват въздушна лазерна технология LIDAR, с която да сканират повърхността на терена без допълнително разкопаване.