Сърчице vs Грозденце
92508
Your browser doesn’t support HTML5 audio
Писнало ми е. Писнало ми е всяка година едно и също, сякаш това е най-важното в България. Заидва ли 14 февруари, всички медии бълват една и същата мухлясала конфекция – плюшени сърчица, тлъстички амурчета с извити лъкове и захаросани руси къдрички, шоколадови бонбонки във формата на сърдечен мускул, розови облачета и извечният основополагащ за независимата българска медийна общност въпрос: Свети Валентин или Трифон Зарезан? Толкова е противно и до болка изтрито, колкото и другият тъп въпрос, дъвкан от началото на кроткия и мирен преход: Ще изяде ли мишката книжката? Производството на компютри стигна до космическо ниво, но не виждам издаването на книги да е спряло. Че в България по-масовата част от народа мрази да чете книги, а предпочита да чати и псува патриотично в интернет е съвсем друг въпрос.
По същия начин отбелязването на Свети Валентин у нас няма да унищожи патриотичната традиция да се напиваме като кирки в чест на Трифон Зарезан. Вчера чух голобрадо момче да разказва по телефона, вероятно на приятел, как гривната му струвала 24 лева „и за някоя роза ще останат пари, брат, много съм доволен, надявам се да я зарадвам“. Виждате ли нещо лошо в това, защото аз не. Седемнадесетгодишното хлапе с такова мислене утре вероятно ще стане внимателен и галантен мъж, който ще уважава своята дама и ще се старае да й образува само радост. А не мъжкарски преживявания, в стил мъртво пиян балкански мачо, „давайте да я мятаме, че в Айтос вече повръщат. В Карнобат си бият жените.“
За аргументите и в двете страни по случая дори не си заслужава да мислим по-задълбочено. Най-силното оръжие на традиционалистите е католическият произход на Свети Валентиновата мазня. Която нямала нищо общо със здравия ни, източноправославен корен. Доколко е здрав, пък е съвсем друг въпрос, що се отнася до влизането в църква само на Коледа и Великден. Сигурен съм, обаче, че на обикновения въпрос „Какво знаете за Трифон Зарезан“, 90% от поборниците за верска чистота ще отговорят с изпълненото със смисъл и съдържание „Ъъъъ... „ Стига, най-после, оставете всеки да се забавлява както и по какъвто повод иска. Проблемите са ни съвсем други и много по-дълбоки от малоумния спор „Валентин срещу Зарезан“. И който ги създава, за да подклажда тази словесна бълвоч всяка година, е силно доволен, че не ги забелязваме.
Толкова е тъпо, колкото и другото безумие – „Трябва ли да отбелязваме Хелоуин и да се маскираме, тъй като не сме католици?“ Имам виждане по случая. Навремето, като ученици, по време на социализъма през 80- те години, единствените хора, които се гримираха и маскираха страховито на Хелоуин (аз точно от тях разбрах за този празник) бяха семейството на една моя любима съученичка. Нито бяха някакви дисиденти, нито бяха антиобществени откачалки, напълно нормални българи си бяха. А, бащата на Дани беше военен, доколкото помня. Дали не е бил патриот, а? Дали не е бил християнин?
Така че, довечера всеки да се напива по който от двата повода меу е кеф. Поне вино и ракия има за всички. Все още.
По същия начин отбелязването на Свети Валентин у нас няма да унищожи патриотичната традиция да се напиваме като кирки в чест на Трифон Зарезан. Вчера чух голобрадо момче да разказва по телефона, вероятно на приятел, как гривната му струвала 24 лева „и за някоя роза ще останат пари, брат, много съм доволен, надявам се да я зарадвам“. Виждате ли нещо лошо в това, защото аз не. Седемнадесетгодишното хлапе с такова мислене утре вероятно ще стане внимателен и галантен мъж, който ще уважава своята дама и ще се старае да й образува само радост. А не мъжкарски преживявания, в стил мъртво пиян балкански мачо, „давайте да я мятаме, че в Айтос вече повръщат. В Карнобат си бият жените.“
За аргументите и в двете страни по случая дори не си заслужава да мислим по-задълбочено. Най-силното оръжие на традиционалистите е католическият произход на Свети Валентиновата мазня. Която нямала нищо общо със здравия ни, източноправославен корен. Доколко е здрав, пък е съвсем друг въпрос, що се отнася до влизането в църква само на Коледа и Великден. Сигурен съм, обаче, че на обикновения въпрос „Какво знаете за Трифон Зарезан“, 90% от поборниците за верска чистота ще отговорят с изпълненото със смисъл и съдържание „Ъъъъ... „ Стига, най-после, оставете всеки да се забавлява както и по какъвто повод иска. Проблемите са ни съвсем други и много по-дълбоки от малоумния спор „Валентин срещу Зарезан“. И който ги създава, за да подклажда тази словесна бълвоч всяка година, е силно доволен, че не ги забелязваме.
Толкова е тъпо, колкото и другото безумие – „Трябва ли да отбелязваме Хелоуин и да се маскираме, тъй като не сме католици?“ Имам виждане по случая. Навремето, като ученици, по време на социализъма през 80- те години, единствените хора, които се гримираха и маскираха страховито на Хелоуин (аз точно от тях разбрах за този празник) бяха семейството на една моя любима съученичка. Нито бяха някакви дисиденти, нито бяха антиобществени откачалки, напълно нормални българи си бяха. А, бащата на Дани беше военен, доколкото помня. Дали не е бил патриот, а? Дали не е бил християнин?
Така че, довечера всеки да се напива по който от двата повода меу е кеф. Поне вино и ракия има за всички. Все още.