Фейсбук по български
95623
Your browser doesn’t support HTML5 audio
„Айде, чао сега, довечера ще се видим във Фейсбук!” Обърнах се да видя кой крещи така високо в автобуса. Две женици, с общо взето посърнал вид, се уговаряха за виртуална среща. Е, имаме шанс, значи. С това повсеместно използване на новите технологии, с какво сме по-зле от жителите на Западна Европа? Стига национален нихилизъм, стига черногледство, ние сме Общност! Във Фейсбук, обаче.
Ако ви прави впечатление, социалната мрежа често забива. При нея е лесно – рестарт и готово. Когато сме наистина, обаче, един рестарт нищо не оправя и си оставаме забили. Забило ни е мисленето, забили са ни отношенията, ние самите сме забили. Цялата ни България е един Фейсбук, в който нещата се случват само виртуално.
Смятам, че ние имаме традиции във виртуалната реалност. Затова така топло и радушно приехме Фейсбук и високи проценти измежду нас си живеят и добруват в него. Даже, нещо повече – през последните 65 години сме от Фейсбук във Фейсбук. Четиридесет и пет лета як Соцбук. С фермите му, там, с национализираните крави, с тежкото машиностроене, девненската химия, бургаското Нехека, панелните двустайни, рамо до рамо с братския Съветски съюз. После – Червенбук, Синбук, Жълтбук, Коалицбук и Гербук. Голям Бук, твърд и горчив бук за нас, а жълъдите остават винаги за някой друг.
Протестите у нас са виртуални. Форумите са пълни с мъдри и гневни мисли на аватари, които на живо трудно бихте нарекли „хора”. Гражданското общество се случва някъде по сайтовете, докато на живо си правим оглушки, че ставащото ни харесва и трепетно очакваме да падне тавана на лятното кино. Преди да се превърне във Фейсбук юзър, всеки нашенец си е бил истински, натурален анонимник. Бронебойно закърмен с „от мен нищо не зависи, една птичка пролет не прави.”
Всеки има право да е горд, красив и умен в социалната мрежа. На профила си всеки може да плесне снимка на Брад Пит, Моника Белучи или Чък Норис. Само че, когато почне някаква комуникация между профилите, често тя забива. Защото можеш да се правиш на умен, як, силен, на мутра, на интелектуалец, но на грамотен и истински - не.
По цяла Европа има граждански контрол, у нас има Фейсбук. Навсякъде из Стария континент се казва „добро утро”, тук се обявява статус. Всички страни с красива природа и плодородна земя развиват селско стопанство, ние торим виртуалната ферма. (Не помня дали тази игра още съществува). По целия свят рапът е субкултура и коректив на властта, но в Бургас (например) е младежка организация на управляваща партия.
Пишещият тези редове изпадна в див възторг, когато видя, че във Фейсбук имаше обособена група „За чий х.. ми пращаш покана за приятелство във Фейсбук, след като на улицата не ме поздравяваш?” Само че силно се съмнява членовете на групата да се познават лично и да се потрошават от метани на мегдана.
Една колежка ми разказа преди вече доста време, че искала да направи асоциална мрежа. Юзърите щели просто да си съществуват, вписани, със снимки, с информация на профилите, но нямало изобщо да си общуват. Щели да темерутничат и никой на никого никакви покани нямало да праща. А сърчица и кисове – абсурд! Тя се надява така, поне малко, да прикани хората да се осъзнаят, че истинският живот е тук и сега. И е забил яко. По-зле, отколкото във виртуалния Facebook. Друг приятел, пък, от години се кани да направи Assbook*.
Мале, мила!
*ass (англ.) – дупе, задник
Ако ви прави впечатление, социалната мрежа често забива. При нея е лесно – рестарт и готово. Когато сме наистина, обаче, един рестарт нищо не оправя и си оставаме забили. Забило ни е мисленето, забили са ни отношенията, ние самите сме забили. Цялата ни България е един Фейсбук, в който нещата се случват само виртуално.
Смятам, че ние имаме традиции във виртуалната реалност. Затова така топло и радушно приехме Фейсбук и високи проценти измежду нас си живеят и добруват в него. Даже, нещо повече – през последните 65 години сме от Фейсбук във Фейсбук. Четиридесет и пет лета як Соцбук. С фермите му, там, с национализираните крави, с тежкото машиностроене, девненската химия, бургаското Нехека, панелните двустайни, рамо до рамо с братския Съветски съюз. После – Червенбук, Синбук, Жълтбук, Коалицбук и Гербук. Голям Бук, твърд и горчив бук за нас, а жълъдите остават винаги за някой друг.
Протестите у нас са виртуални. Форумите са пълни с мъдри и гневни мисли на аватари, които на живо трудно бихте нарекли „хора”. Гражданското общество се случва някъде по сайтовете, докато на живо си правим оглушки, че ставащото ни харесва и трепетно очакваме да падне тавана на лятното кино. Преди да се превърне във Фейсбук юзър, всеки нашенец си е бил истински, натурален анонимник. Бронебойно закърмен с „от мен нищо не зависи, една птичка пролет не прави.”
Всеки има право да е горд, красив и умен в социалната мрежа. На профила си всеки може да плесне снимка на Брад Пит, Моника Белучи или Чък Норис. Само че, когато почне някаква комуникация между профилите, често тя забива. Защото можеш да се правиш на умен, як, силен, на мутра, на интелектуалец, но на грамотен и истински - не.
По цяла Европа има граждански контрол, у нас има Фейсбук. Навсякъде из Стария континент се казва „добро утро”, тук се обявява статус. Всички страни с красива природа и плодородна земя развиват селско стопанство, ние торим виртуалната ферма. (Не помня дали тази игра още съществува). По целия свят рапът е субкултура и коректив на властта, но в Бургас (например) е младежка организация на управляваща партия.
Пишещият тези редове изпадна в див възторг, когато видя, че във Фейсбук имаше обособена група „За чий х.. ми пращаш покана за приятелство във Фейсбук, след като на улицата не ме поздравяваш?” Само че силно се съмнява членовете на групата да се познават лично и да се потрошават от метани на мегдана.
Една колежка ми разказа преди вече доста време, че искала да направи асоциална мрежа. Юзърите щели просто да си съществуват, вписани, със снимки, с информация на профилите, но нямало изобщо да си общуват. Щели да темерутничат и никой на никого никакви покани нямало да праща. А сърчица и кисове – абсурд! Тя се надява така, поне малко, да прикани хората да се осъзнаят, че истинският живот е тук и сега. И е забил яко. По-зле, отколкото във виртуалния Facebook. Друг приятел, пък, от години се кани да направи Assbook*.
Мале, мила!
*ass (англ.) – дупе, задник