Полицаите не са били готови за акцията, която са предприели тази сутрин в Лясковец. Това мнение изрази в ефира на Дарик психологът Росен Йорданов. Той водеше преговорите при сходния случай с Тодор Димов-Чакъра през 2003 година. Доскоро Йорданов работеше в Института по криминалистика в МВР. Ето какъв коментарът за кризата в Люсковец на Росен Йорданов пред Дарик:
Случващото се наистина много напомня на случая с Чакъра.
Да.
Какво става според теб, какъв е твоят коментар?
Информацията, която имаме, е, че е загинал служител на реда, което е много лоша новина. За щастие тогава, когато се случи кризата с Чакъра, тогава единствено самият той пострада. Имаше и материални щети, но все пак нямаше загинал полицай, а имаше голям риск това да се случи. Във всички случаи, когато имаме подобен развой и официално потвърждение, че има жертви и пострадали служители, аз няма да прибързам, ако кажа, че става дума за лоша подготовка. Убеден съм, че в МВР продължават да се потулват лошите примери. А в примера с Чакъра има много неща, които трябваше да бъдат анализирани, преосмислени, да се изведат поуки и да не се стига до подобни случаи. Вярно е, че в полицейската работа това е един риск, който всеки служител, съгласил се да упражнява тази професия, е приел. Но все пак в конкретния случай, когато имаме толкова ранени служители и съответно и загинал полицай, няма как да не говорим за лошата подготовка, за лоши тактически решения и за недообмисляне на ситуацията.
Според думите на главния секретар къщата, в която се е барикадирал човекът, се намира срещу училище и по думите на Светлозар Лазаров е трябвало полицаите да действат бързо, за да не се стигне не дай боже до жертви сред...
Да ви кажа честно, не знам кога Светлозар Лазаров натрупа опит в кризите. Мисля, че е бил за кратко в специализирания отряд и през останалото време си е бил чиновник и не знам с какво самочувствие може да коментира подобни неща. При всички положения, щом е близо до училище, това означава най-малкото да се осигури безопасността на децата. Дали бързо или бавно - ще го решат тактическите екипи, но при всички положения, когато имаме човек, който е барикадиран от доста време, нестабилен е психично и разполага с оръжия, прибързаните действия водят до това, което се е случило. Ако направим паралел със случая с Чакъра, прибързаните действия доведоха до щети, но само материални и, разбира се, до смъртта на Чакъра, но тогава важната информация беше, че в неговата къща има експлозиви, гранати, тежко въоръжение, което изключва по категоричен начин хипотезата за прибързани действия. Много по-добре е да има барикадни действия, при които този човек да бъде изтощен, да бъде внимателно проучен, както и подстъпите за атака, да бъдат използвани преговарящи за отвличане на вниманието, ако трябва и така нататък. Така че подобни оправдания звучат нелепо според мен.
Има ли подготвени кадри, хора, които да реагират адекватно.
Те остават все по-малко по начина, по който са тръгнали да освобождават опитни служители. Вижте, в тези системи едно нещо трябва да стане ясно - не можеш да освобождаваш с лека ръка хората като носни кърпички. Трудността в тази професия идва не толкова от бързото усвояване на някакви знания и умения, а това е трупане на опит чрез преживяване. Това е различен тип учене. Аз не мога да кажа в конкретната ситуация кой е действал и кои са били екипите. Но съм сигурен в едно - щом се е стигнало до жертви, нещата не са дообмислени, не са взети правилните тактически решения и някой трябва да носи отговорност за това.
Все още не са ясни подробностите.
Каквито и да бъдат подробностите, пак казвам, няма оправдание за това. Не е ли нелепо да се твърди, че е трябвало да се действа бързо, при положение че човекът е барикадиран от доста време, доколкото аз знам. Той живее по този начин от доста време. Да, може би неговите налудности, халюцинации и психотични преживявания са ескалирали, но това не означава, че ти не можеш да обезопасиш средата около жилището на този човек и да започнеш едни по-разумни тактически действия, чрез които да го неутрализираш. Прибързаните действия са довели до този изход, за съжаление. Моите съболезнования на близките на загиналия колега. В случая подобни оправдания звучат нелепо от ръководството на министерството.
Да, разпространена бе информация, че човекът доста отдавна е давал индикации.
Да, и аз това знам.
И тук опираме до доста по-сериозен проблем - как се работи с такива хора.
Да, така е. Това опира и до проблемите с грижата за психично болните. Аз ще напомня и за случая с Даниела Терзийска преди много години, по който работих. И тогава така се развиха публично нещата, че всъщност хората, които до голяма степен носеха отговорност за това тя да се върне към заболяването си - докторите, които я бяха лекували и освободили преждевременно от болничното заведение, за да я обслужат от частната си практика, останаха в сянка. И истината е, че тогава по същия начин не се фокусира вниманието върху "болната глава", а "болната глава" беше начинът, по който ние се отнасяме и се грижим за психично болните. В случая този човек очевидно е били и опасен и е ясно, че е трябвало да бъдат взети мерки. Кой знае колко години и време това е било проблем за хората около този човек.