ига по книга, ден след ден и желанието да не стоят изхвърлени на бунището за вторични суровини, Цвета започва да трупа ненужните за някой книги. „Имало е дни в които съм се прибирала с над 1000 книги.
Честит празник! Днес е Денят на народните будители!
Миналата година през месец юли ми се обадиха от две места. И от двете места бяха изхвърлили по една частна библиотека с по 2500 книги…нашето мото си е, че всяка книга заслужава да си има дом и ние им даваме дом“, разказва Цвета Йорданова.
Най-много намирала в пунктовете за вторични суровини, не липсвали такива и до контейнерите. Спасявала всички, независимо от заглавието, състоянието или годината на издаване.
„Има хора, които не знаят какво да си правят книгите, има и издания от преди 2009 година и вече не ги искат в библиотеките и голяма част отиват в контейнерите”, посочва Цвета.
Има и такива, които са със стикер от софийска библиотека и училищна библиотека, но ненужни и изхвърлени. Сред боклука намерила и доста стари и ценни екземпляри, лексикон на момиче от средата на миналия век, писмо на Фердинанд, каталози от стара фабрика за платове в София и списание „Мироглед“.
Досега Цвета е дарила много литература на архиви и музей. Ноти пък изпратила на музикалното училище във Варна. „Вие сте сега като един будител на книгите? Обичам ги, обичам да чета. Това ми е любимото и се опитвам да си изградя живота около книгите. По този начин се чувствам щастлива’, категорична е Цвета Йорданова.
Идеята и е да подреди всички намерени книги в библиотека-музей. В момента се строи в двора на къщата й в берковското село Комарево. „Строим си музей за изхвърлени книги.
Идеята да ги покажем и опазим…като се види това, което е изхвърлено, защото то наистина е страшно да ни накара да ги направим нещо и да променим нагласата и мисленето към книгата”, посочва Цвета