Your browser doesn’t support HTML5 audio
Близо 90% от българите, които имат желание да посещават психотерапевт, не могат да си го позволят по финансови причини, защото психолозите са извън здравната ни система. Това коментира в ефира на Дарик председателят на Дружеството на психолозите в България д-р Пламен Димитров. Той определи като добра, но много закъсняла и недостатъчна стъпка намерението на служебната власт да започнат безплатни консултации в цялата страна с психиатри и психолози срещу зачестилите самоубийства в страната. По думите на д-р Димитров една голяма рискова група в страната са хората с лоши кредити.
В интервю за предаването на Дарик „Междуредие” д-р Пламен Димитров призна, че близо 90% от гражданите, които са заявили интерес да посещават психотерапевт, не могат да си го позволят по финансови причини. Напомняйки, че квалифицираните психотерапевти не са обхванати от здравната система в страната. По думите на д-р Димитров в почти всички европейски страни професията на психолога и психотерапевта са ясно регламентирани законово, като в голяма част от държавите-членки на ЕС достъпът до психична помощ е част от услугите, които ползват здравно-осигурените лица. Това най-често били комплекс от психо-социални услуги.
Мерките срещу самоубийствата - много закъснели и без трайни решения
„Тази тревожност, тази екзистенциална криза, която в момента се преживява и в момента избуя в ето тези радикализирани форми, каквото е решението публично да се самоунищожиш - тези данни ние отдавна ги казахме. Какво стана, че последните три парламента не обърнаха внимание на тази реформа?!?”, попита председателят на Дружеството на психолозите в България.
По думите му дори структурите, които в момента се опитват да бъдат адекватни под натиска на новото служебно правителство, не са направили нищо да се финансират системно националните програми за реформи в психиатрията и в областта на психичното здраве.
„Това, което се случва в момента, е много закъсняло и би трябвало да понесат последици тези, които го забавят”, коментира Пламен Димитров. На въпрос дали основният виновник за липсата на нужната реформа е здравното министерство той посочи: „там не видяхме системна реакция, реакцията е по-скоро кризисна, но не е това, което може да реши проблема системно”.
Хората с лоши кредити - една от големите рискови групи
Запитан кои трябва да са рисковите групи, към които да бъде насочено вниманието на една терапия срещу самоубийствата, д-р Пламен Димитров препоръча да се погледне първо кои са хората в списъка на лошите кредити. „Вече знаете една голяма рискова група, в която между другото по света инвестират и самите корпоративни структури - банките, защото те самите имат интерес тези хора да се справят”, допълни специалистът.
Според него, когато се говори за такава психо-социална криза с екзистенциални проявления, стигащи до крайни саморазрушителни действия, трябва да се подчертае, че това не е психично-здравен проблем, а е психо-социален - проблем на обществото.
„Не само психолози и психиатри трябва да бъдат въвлечени, трябва да има безплатни финансови консултации, разгърната система от социални услуги за помощи и решаване на конкретни казуси”, обясни д-р Пламен Димитров. Според него е нужна национална политика за подпомагане на семействата в затруднено положение - независимо дали това са затруднения заради безработица или заради неефективно управление на парите в семейния бюджет.
След „Бойкоуспокоителни”-те е вероятно пак да търсим упойка
Пламен Димитров очерта нуждата от скрининг на семействата, на голямата младежка група, която нито работи, нито учи, както и скрининг на работното място. По думите му са нужни политики, които окуражават работодателите да инвестират в психичното здраве на служителите си - нещо, което в момента правели много малко фирми в България.
Психологът, който преди две години констатира, че българите лекуват стреса и своята тревожност с „Бойкоуспокоителни”, допусна, че и на тези избори народът отново ще е склонен да търси упойка.
„Хората имат системна готовност да се самозаблуждават - това е едно от упражненията, които умът ни поднася като средство да се защитим. Тази висока тревожност много често се потушава с илюзии, самозаблуди и бягство от реалността - затова казвам, че сега най-важното нещо е да внимаваме в какво ни карат да ни внимаваме”, обясни още д-р Димитров.