Да отпадне най-тежкото наказание - „доживотен затвор без замяна", предлага с промени в Наказателния кодекс депутатът от БСП проф. Любен Корнезов.
В мотивите на законопроекта пише, че това наказание е „чуждо на съвременните европейски наказателни системи и е антихуманно". Според настоящото законодателство единствено президентът може да помилва осъдения на доживотен затвор без замяна и да промени наказанието.
През 1990 година Великото народно събрание налага мораториум върху изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди до решаването на въпроса за прилагане на смъртното наказание в България. Пет години по-късно парламентът отменя смъртната присъда, като възстановява наказанието „доживотен затвор".
През 1998 година българският законодател хуманизира наказателния закон, пише в мотивите към законопроекта Любен Корнезов от БСП. Тогава са въведени две наказания „доживотен затвор" - в зависимост от възможността за неговото заменяне с лишаване от свобода за определен срок и без такава възможност. При последното най-тежко наказание осъденият никога не може да върне законосъобразно свободата си освен ако бъде помилван от президента.
Според Корнезов „доживотният затвор без замяна" не може да постигне целите на наказанието и да служи за превенция за извършване на престъпления, защото се отнема на осъдения всякаква надежда за живот на свобода. Той допълва и това, че в съвременните европейски законодателни системи доживотният затвор без замяна е почти неприложим, с малки изключения. В Испания, Португалия и Хърватия, например, наказанието „доживотен затвор" не съществува, а по-тежкият вариант на наказанието - без замяна, не се прилага в редица държави като Австрия, Белгия, Чехия, Финландия, Германия и др.
Престъпникът е човешко създание и не трябва да се лишава от надеждата. „Защото надеждата умира последна, както повелява народната мъдрост, допълва депутатът Любен Корнезов.
