Еврокомисарят от България по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева започна обиколка на Нигер и Чад, за да види как тези страни от региона на Сахел използват международната помощ срещу глада и дали тази помощ е адекватна на нуждите на над седемте милиона заплашени от глада хора, включително над един милион деца.
Европейската помощ от 2007 г. досега за Сахел е над 225 милиона евро.
Георгиева ще посети едни от най-засегнатите от глада райони на Нигер в Тахуа, както и центрове за лечение на недохранени деца в Зиндер (Нигер) и в Мао (Чад). В столиците на Нигер - Ниамей, и на Чад - Нджамена, еврокомисарят ще се срещне с властите в двете държави. Първата й среща беше с президента на Нигер Махмаду Исуфу, при когото отиде направо от летището в Ниамей.
В Сахел хората са изправени пред нов глад заради малкото дъждове през 2011 г. и ръстът на цените на храните само две години след предишната суша в областта през 2010 г., когато Кристалина Георгиева отново беше с европейска помощ в Нигер.
Сахел е африканска полупустиня на юг от пустинята Сахара и плодородните земи на север от Екватора (наричани Судан, но да не се бъркат с държавите с това име). Сахел опасва в широк около 1,000 километра пояс в протежение на близо 5,000 километра от Атлантическия океан до Африканския рог на Червено море редица държави - освен Нигер и Чад, това са Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, южен Алжир, Нигерия, Судан (включително и размирната област Дарфур), новата държава Южен Судан, северна Етиопия и Еритрея. Има и по-тясно разбиране за Сахел, което включва само пет държани - Нигер, Чад, Мали, Буркина Фасо и Мавритания, в които са съсредоточени в момента усилията за подпомагане на международната общност.
Недостигът в производството на храни в Сахел се оценява на над 2,5 милиона тона, като дефицитите в Чад и Мавритания са 50 % от необходимите количества, а в Нигер - 30%. Нарастването на цените пък е средно с над 50 % по-голямо от средното за последните 5 години.
Още миналата есен Нигер и Мавритания обявиха кризисна ситуация, подготвиха национални планове за действие и отправиха призив за международна помощ. След срещата с Кристалина Георгиева нигерският президент Махмаду Исуфу припомни пред журналисти от ББС, Гардиан, Франс прес, Ла Кроа и Дарик, че е поискал помощ още през септември на сесията на Общото събрание на ООН и подчерта реакцията на Европейския съюз.
Собствените сили за справяне с глада на местните държави са доста слаби, защото държавите в Сахел запазват и през 2011 г. последните места според индекса на човешкото развитие на ООН (включващ 185 държави от 193 членки на организацията плюс отделно китайския Хонг-Конг и Палестинските територии). Този индекс, създаден от пакистанския икономист Махбуб ул Хак и използван от ООН от 1993 г., оценява три основни фактора - нивото на жизнения стандарт (включително бедността), образованието и очакваната продължителност на живота. Според индекса първа по човешко развитие е Норвегия, а Нигер е на предпоследното в света 186-то място (по-зле е само Демократична Република Конго). Буркина Фасо е на 181-во, Чад - на 183-то, Мали - на 175-то и Мавритания на 159-то (България е на 55-то място).
Въпреки ниския индекс на развитие, на въпрос на Дарик какво прави Нигер, за да не се задълбочи хроничния проблем с глада заради сушата, президентът Махмаду Исуфу разказа за плановете на страната за иригация на нови земеделски площи.
Заради нуждата от външно подпомагане от 2007 г. Службата на Европейската комисия за хуманитарна помощ и гражданска защита (ECHO) е отпуснала повече от 225 милиона евро за борба с недохранването в Сахел и управлява тези средства от свои представителства в Чад, Нигер, Буркина Фасо, Мали и има регионален офис в сенегалската столица Дакар, в които работят около 15 европейци и още толкова местни служители. От тази сума над 100 милиона евро са разпределени за храни през 2010 г. и 2011 г. Всъщност Европейският съюз присъства в региона на Сахел повече от 30 години с помощи за развитие.
На 18 ноември 2011 г. в съобщение за медиите Службата ECHO обявява, че незабавно ще увеличи предоставяното от нея финансиране за региона на Сахел в Африка, за да спаси живота на половин милион души в бързо разрастващата се продоволствена криза. Според съобщението седем милиона души вече страдат от недоимък в Нигер, Чад, Мали, Мавритания, Нигерия и Буркина Фасо вследствие на огромния недостиг в производството на храни в много райони в тези държави. Данните сочели, че през 2012 г. ще настъпят още по-сериозни продоволствени проблеми. По тази причина комисията увеличава с 10 милиона евро финансирането за хуманитарни цели на стойност 45 милиона евро, предоставено тази година на държавите от Сахел. В съобщението се отбелязва как това означава, че освен населението от 6,2 милиона души, което вече е получило помощ чрез тези финансови средства, още 500 000 мъже, жени и деца от най-застрашените домакинства в най-засегнатите райони ще получат закрила в началото на оскъдния период, който ще настъпи след три месеца.
„Като предприемем действия сега и предвидим кризата, можем да предотвратим ужасяващите страдания, които сполетяха друг район на Африка тази година", отбелязва в съобщението еврокомисарят Кристалина Георгиева глада и в страните от Африканския рог в източната част на континента. Тя предупреждава, че „реалните последици и сложността на ситуацията ще излязат наяве едва след няколко месеца, когато най-бедните няма да разполагат с хранителни запаси, нито с пари, за да купят поскъпналата храна, чиято цена вече се покачва" и отправя призив към всички да откликнат на този неотложен проблем, преди той да се превърне в криза.
На среща с посланиците от Европейския съюз, които в Ниамей са трима - на Франция, Германия и Испания, Кристалина Георгиева отново подчерта нуждата от действие преди да се разрастне глада и изрази надежда, че повече няма да й се налага да идва в Нигер, докато е комисар по кризите.
Точно на Коледа интернет-сайтът на УНИЦЕФ предупреждава, че повече от 1 милион деца на възраст под 5 години са застрашени от глад в Сахел и спешно са необходими още 65,7 милиона щатски долара за още храни и медикаменти, с които УНИЦЕФ да се справи с очакваната криза. Най-тежко се очаквало да бъде положението в Нигер, където 330,6 хиляди деца са застрашени от глада.
Новата криза влошава състоянието на лекуваните с помощта на Европейския съюз около 400 000 деца под 2-годишна възраст, които заради остро недохранване при предишната суша се нуждаят от специално лечение. Целта сега е да се осигури превенция срещу рязкото увеличаване на броя на остро недохранените деца, защото според изчисленията цената на лечението средно за едно дете възлиза на 100 евро, докато осигуряването на целеви средства за подкрепа на препитанието 20 евро средно на дете.
Анализатори обясняват, че кризата този път ще бъде по-различна от тази през 2009 г. - 2010 г. именно понеже непосредствено следва предишната криза и семействата, които са загубили средствата си за препитание тогава, не са успели да се възстановят, както са имали такова време за възстановяване след предишната суша през 2005 г. "Тези последователни кризи са като боксьор, който е бил ударен и той се опитва да стане, но отново е ударен без шанс да се възстанови", казва Пол Ситнам от християнска благотворителна организация в Западна Африка. Ужасът от предстоящия глад е толкова голям, че иначе не особено склонните към сътрудничество с международната общност местни правителства, някои от които свързани с военните или дългогодишни диктатори, сами търсят помощ. Например, дошлите на власт след военен преврат именно през гладната 2010 г. управници на Нигер първи потърсиха ООН и неговите организации за помощ.
Другото сериозно различие с кризата от 2010 г. е липсата на добра реколта в крайбрежните държави в Западна Африка (Бенин, Гана, Нигерия), която тогава позволява да бъде покрит част от недостига на храни в Сахел. Все пак в крайбрежните зони на Западна Африка остават излишъци от храна, така че предизвикателството през тази година ще бъде не толкова осигуряването на храни в тази част на континента, а тяхното преместване от районите с излишък към тези с недостиг.
Трето различие е съпътстващият тази година глад в страните на Африканския рог, което принуждава гладните в западната част на Сахел да се съревновават за донорската помощ със съседите си от Източна Африка, където гладуват над 13 милиона души - най-големия глад в този регион от 80-те години на миналия век.
Четвърто различие са актуалните вълнения в съседните райони. Към бежанците от съседни размирни райони от изток и запад като Судан и Кот д'Ивоар след «Арабската пролет» се прибавят бежанци и от север - от Египет и Либия. От Либия в Нигер и Мали са преминали стотици бивши бойци на сваления диктатор Муамар Кадафи, за които има опасения, че могат да бъдат използвани от Ал Кайда. Вълненията в Нигерия, чиито пристанища ползват Нигер и Чад, които нямат излаз на море, също водят до ограничаване на вноса на храни от юг. Политическите вълнения имат и друг ефект - намаляването на паричните преводи от работници в арабските страни към бедните им семейства в Сахел, което допълнително утежнява недохранването.
За разлика от предишни сухи години, когато пикът на глада в Сахел е бил между май-юни и август, тази година заради изчерпаните резерви на населението още при скорошната предишна суша гладът се очаква да започне още през февруари.
По ирония на съдбата плодородието на Сахел зависи от ураганите в Атлантическия океан - колкото по-силни са тези урагани, които покосяват островите в Карибско море като Испаньола, на който се намира сполетяното от земетресение след такъв ураган Хаити, толкова повече вали в Африка и толкова по-добра е реколтата. Дъждовете в Сахел са от решаващо значение за плодородието, защото почвите в полупустинята са богати на азоти и фосфат и затова са твърде порести и бързо се изсушават.
Има доста спорове за причините за засилването на сушата в Сахел. Някои западни коментатори се опитват да я обяснят с действия на местните хора като прекомерна паша, обезлесяване и изобщо лошо управление на природните ресурси. Но постепенно от 90-те години насам тези теории са изместени от обясненията, свързани с климатичните промени на Земята. Така за сушата в Сахел са обвинени замърсяванията на въздуха от Европа, Азия и Северна Америка, заради които се променят свойствата на облаците над Атлантическия океан, смущават се мусоните и се изместват на юг тропическите дъждове. Друго, свързано с горното, обяснение се търси в променящата се температура на морската повърхност. Според някои учени цикълът на засушаванията е 70 години и би стигнал своя връх през 2020 г., а според други прогнози до 2100 г. валежите в Сахел могат трайно да намалеят с до 25 %.
Допълнително усложнение на ситуацията със сушата се явява непрекъснатото увеличаване на населението в страните в Сахел, както и на съседите й - и то без същото рязко увеличаване на производството на храни.
А за да стане ситуацията още по-сложна, трябва да се прибави и присъствието в региона на терористични групи на Ал Кайда, както и ограничаването на дейността на различни неправителствени организации, които изтеглят своите служители заради засилващото се отвличане на чужденци от терористи или от хора, провокирани от глада. В момента в региона са държани поне 12 европейци за заложници.
Лошото държавно управление е още един фактор, който води до задълбочаване на кризата с изхранването в региона на Сахел.
Някога част от Сахара и съответно покрита с дюни, площта на Сахел от над 3 милиона квадратни километра, разположени между 200 и 400 метра над морското равнище, след Ледниковата епоха вече не е така суха и това е причината там да заживеят много хора, които обаче зависят от това колко дъжд ще падне, за да си осигурят препитанието. Самата дума на арабски означава „бряг", като се има предвид, че Сахел е „брегът" на пустинята Сахара.
Пет хиляди години преди Христа в Сахел се появили първите уседнали племена, които гледали просо, но хиляда години по-късно започнало засушаване, което прогонило част от хората към по-плодородния Запад на Африка, а останалите принудило и до наши дни да се движат между севера и юга на областта в зависимост от дъждовете през годината в търсене на паша за добитъка - често пъти водейки ожесточени битки за територии в по-влажния юг на Сахел. Този нито уседнал, нито номадски начин на живот, е причината племената в Сахел да бъдат определяни като „полу-номадски".
През VII век арабски пътници първи описват засушавания в Сахел, които очевидно обаче са последвани от „мокър" период, защото през VIII век в региона набират сила няколко мощни държави - така наречените Сахелски кралства, през които минавали натоварени търговски пътища, избягващи далеч по-негостоприемната Сахара. Най-известното от Сахелските кралства е Тимбукту на третата по големина след Нил и Конго африканска река Нигер, на която били и кралствата Гао и Джен.
Около 1300 г. също има засушавания, за които има бегли сведения. Следват почти две „влажни" столетия. Последвани в периода 1450 г. - 1700 г. вероятно от нова суша, ако се вярва на изследвания на седименти в западноафриканско езеро в Гана. Първата записана суша в Сахел, за която разказват европейски пътешественици, е около 1640 г. Следва кратък „влажен" период и ново засушаване в средата на XVIII век, описано в хроники от земите на днешна Северна Нигерия, Нигер и Мали като „Големия глад", причинил масови миграции и преместване на търговските маршрути към Северна Африка. Няколко суши и съответно глад бележат и XIX век, когато идват колонизаторите от Европа - главно от Франция, но някои части като земите на днешен Судан са колонизирани от британците, а други като тези в Джибути и Еритрея от италианците.
XX век е белязан от поне две тежки суши в Сахел. Първата криза е през 1914 г., втората е между 1968 г. и 1973 г. след относително влажен период между 1947 г. и 1967 г. - през 1973 г., например, в Гао (Мали) паднали 144 милиметра дъждове при средногодишни стойности от 263 милиметра. Именно глада в Сахел от този период е причината за създаването на Международния фонд за селскостопанско развитие. Анализатори свързват със сушата в Сахел и друг голям глад през XX век - този в Етиопия в средата на 80-те години.
Следващата голяма суша в Сахел е през 2005 г., последвана от нова суша през 2010 г. Температурите в Чад стигат до 47.6 градуса по Целзий, в Нигер - до 48.2 градуса по Целзий, а в Судан - до 49.6 градуса по Целзий (температурни рекорди откакто има измервания). Заради тези температури реколтата в Нигер не узрява и над милион души са принудени да гладуват.
В блога си през 2010 г. Кристалина Георгиева, която тогава пътува до Нигер с хуманитарна помощ, пише: „Когато затварям очи и мисля за посещението си в Нигер, виждам жени в едно градче, което подпомагаме, гордо да държат ваучерите си (за храна) в ръце. Виждам и децата им, спящи в следобедната жега, защото са се нахранили, а дрямката те унася лесно на пълен стомах. Надявам се, че ще сме в състояние да осигурим бързо тази жизненоважна помощ за още много семейства в Сахел през това лято. За нас е въпрос на пари, за тях - на живот и смърт."
