Уникално скално светилище в Рила откриха великотърновски пещерняци. През август експедиция, ръководена от секретаря на ТД "Академик- ВТУ" и председател на ПК "Дервент" Евгени Коев, проучи обекта, локализиран миналото лято при изкачването на връх Голям Калин.
Липсата на време и необходимата апаратура за прецизни наблюдения ни принудиха да отложим проучването за сегя, информира Евгени Коев. Петчленен екип в продължение на три дни е наблюдавал изгревите и залезите в района на светилището, заснети се основните обекти и са намерени доказателства за целенасочена човешка дейност за използване на скалните образувания за астрономически наблюдения и култова дейност в района на светилище.
Резултатите от експедицията са потвърдили предположенията, че светилището е създадено вероятно през първо хилядолетие преди Христа от местните траки, които през летните месеци са почитали бога Слънце в този район.
Светилището е оформено на три нива. Долна площадка, в централната част на която е разположена своеобразна каменна пирамида, завършваща във височина със монументален скален блок на повърхността на който има издълбан жлеб в посока изток- запад , пресечен под прав ъгъл в източната му половина от две листовидни вдлъбнатини, оформени в посока север- юг, даващи възможност за наблюдения върху зенита на слънцето в определени дни от годината.
Горната площадка е с почти правилна кръгла форма с монументален скален блок в средата и три скални могили в североизточна, югоизточна и южна посока, маркиращи посоките на изгрева на слънцето в периода на слънчевите равноденствия и лятното слънцестоене, с което може да се направи своеобразен паралел между новопроученото светилище и известно скално светилище на Зайчи връх до античния град Кабиле.
Между двете площадки в южна посока Георги Манев открити кръгли изсечени ямки, които са един от символите на почитта към слънцето. Локализирана е и символичната „каменна порта" , отделяща района на долната и горната култова площадка, явяваща се и границата между „двата свята". Според изследователите, е много вероятно и самият връх Голям Калин да е бил част от цялостният култов комплекс, от където са правени допълнителни астрономически наблюдения и са осъществявани определени обредни дейности.
Заради неблагоприятни климатични условия участниците в експедицията не са могли да проведат наблюдения и на залеза, за да потвърдят предположенията за използването на съществуващата скална халка в близост до върха, като допълнително средство за поглед върху движението на слънцето. "Резултатите от експедицията са от изключително значение за развитие на историческото познание за нашите земи.
Към настоящия момент се счита, че населените територии и съответно култовите места, почитани през праисторическия период и по време на траките, са в равнинните и нископланинските части от страната. Най- високо разположените известни скални светилища до този момент като Белинташ, Кози грамади, Перперикон и др. са на височина до 1000- 1200 м. Локализираното и проучено от нас светилище е на около 2400- 2700 м. и дава нова насока на бъдещи проучвания", разказа Евгени Коев.
Светилището в Рила е вторият по рода си удар на пещерняците от "Дервент". Преди две години те откриха единственото по рода си праисторическо скално светилище в северна България с пещера-утроба и изсечени трапецовидни скални ниши.
