- Без кола до Белоградчик!
- Без кола до Белоградчик!
Идея за приятен юнски уикенд...
Ако се чудите кой път да хванете, за да сте колкото се може по-далеч от големия град и да заредите батериите, мястото е Белоградчик и чудните му скали.
Може да минете през Видин, не, защото е по-пряко, но за да видите Баба Вида, а и да хапнете сом в някой от ресторантите на Дунав. В града има и храм Свети Димитър, който не пропускайте да посетите, защото е внушителен.
Ако ще ходите до Белоградчик, тръгнете с автомобил, защото другите варианти са влак и автобус. Директният рейс от София до града е само един, в следобеден час, този от Видин пък е малък и по-стар от раздрънканите столични маршрутки. А да си правостоящ в него в жегата в продължение на 30 км не си е работа.
Когато най-сетне стигнете Белоградчик, минете през туристическото бюро. Там ще ви дадат карта на забележителностите в района, не всички се оказват толкова достъпни, колкото изглеждат от написаното в брошурата, но все пак е някакъв ориентир. Табели указват пътя до крепостта, до която се стига и пеша. Освен продавачи на картини, магнити, тениски, чаши и други сувенири, по средата на пътя, преди стъпалата, които водят до удивителна гледка към скалите, край параклис, направен от стиропор за декор на един от многото филми, заснети тук, те посреща авторът на брошура за Белоградчик, озаглавена „Загадки, фантазии и видения", със снимки на по-известните от тях. Трудно разказва за написаното в нея, може да го прочетете срещу 5 лева, макар че като че ли човекът е наблегнал главно на снимковия материал.
Като се изкачат немного стъпала се появява и гледката, за която разказва той. Тя осмисля клишето, че ти спира дъхът. Белоградчишките скали наистина са природно чудо, както и наистина, уви, градът не е готов да посреща много туристи. Има доста къщи за гости, няколко хотела, малко заведения за хранене. Не липсват атракции - обиколки на скалите с джип, с АТВ. Рядко са посещавани културните забележителности - историческият музей и галерията, която е с часовникова кула и камбана, а ако е отворена, защото макар с работно време, може да няма кой да я отключи, може да се видят ценни произведения, начело с момичето с крушите на Майстора.
Ако сте без кола, възможностите да видите пещерата Магура, която е наблизо, се стесняват до добър хазяйн с автомобил или такси. 40 лева отиване и връщане струва удоволствието, а бонус е таксиметровият шофьор, който донякъде сполучливо влиза в ролята на гид и като екстра предлага своя разказ за най-смешните фантазии за това на кого и какво наподобяват скалите.
Иначе в Магурата си струва да влезете в жегите, не само заради прохладата вътре, където температурата е 12 градуса. В т.нар. концертна галерия понякога свири видинската филхармония според разказите на дамата, която развежда групите, влизащи на всеки час в пещерата.
Галерията с рисунките вече няколко години е затворена уж за реставрация, но местните разказват, че тя дори не е започнала, а заради набези на вандали достъпът до тях е спрян. Въпросните рисунки може да си купите изобразени върху камъче на изхода на Магурата, където се открива гледка към Рабишкото езеро.
Повече за духа на Белоградчишките скали можете да чуете в прикачения звуков файл
