В икономически план Европа преживя annus horribilis (ужасна година), наложи се да се изготвят спасителни планове за Гърция и Ирландия, последвани от планове за драстични икономии, което принуждава еврото да предприеме дълбока реформа, за да оцелее, отбелязва АФП.
"Ако еврото се провали, проваля се Европа" - така канцлерът на Германия Ангела Меркел обобщи положението. От 2008 г. кризата е непрекъсната реалност. Най-напред тя бе банкова и финансова, внесена от САЩ след фалита на банката Леман Брадърс, след това икономическа с най-сериозната рецесия от 1945 г. и накрая бюджетна и социална под въздействието на главоломното покачване на дефицитите и на дълга, което налага навсякъде сурови икономии. Най-наложителни са те в Гърция, която едва не банкрутира, и в Ирландия, където се стигна до орязване на социалните плащания, намаляване на заплатите на чиновниците и повишаване на данъците. Това е цената, която трябва да платят затова, че се е наложило да се обърнат за помощ към Европейския съюз и Международния валутен фонд: 110 милиарда евро заеми през май за Гърция, 85 милиарда евро през ноември за Ирландия. А може би след това ще дойде ред на Португалия и дори на Испания да попаднат в полезрението на пазарите.
За Европа, мъчена от усещането за своя залез пред възхода на бързо развиващите се пазари, събуждането бе мъчително. "Пожарникарите" от МВФ действат не в Мексико, Аржентина или Индонезия, в самата нея. Как стигна дотук? Публичните помощи за банките, от които кризата дойде, изпразниха касите на държавите. На всичко отгоре Европа плаща цената на бавното напомпване на дълга й от 70-те години насам и края на златния период на силен растеж на "тридесетте славни години". Оттогава тя живее на кредит, за да поддържа жизненото си равнище. "Пазарите отсвириха края на междучасието" - резюмира положението европейски дипломат. След социалната криза, илюстрирана от бурните и придружени с насилие демонстрации в Лондон заради повишаване на таксите за образование, пожара, взел жертви в банка през май в Гърция, или недоволството на пенсионерите във Франция може да последва политическа криза. Европа се е оставила на течението, разтърсвана от популистки и националистически конвулсии - изрази тревогата си бившият председател на Европейската комисия Жак Делор. Крайната десница вече печели терен с историческия си пробив в Швеция през 2010 г. и завзе позиции в Холандия и Унгария. В частни разговори германски ръководители изказват опасения, че и в тяхната страна популистите могат да се възползват от кризата на еврото, като заложат на растящата съпротива на населението да се нагърби с дълговете на съседите. За да избегне разрива, зоната на еврото - най-важният проект на ЕС - предприе промени, за да попълни пропуските при създаването си чрез реформи, които преди бяха немислими.
Фактически Валутният съюз премахна забраната на Германия срещу какъвто и да било механизъм за финансова солидарност между страните. След трескаво бягане срещу часовника през май спешно бе създаден спасителен фонд от 750 милиарда евро за подкрепа на еврото. Той трябва да стане постоянен чрез промяна на европейския договор, към което ще се пристъпи догодина. Ще бъде затегната общата бюджетна дисциплина. Още през 2011 г. европейските страни ще трябва да представят пред Брюксел националните си проектобюджети преди одобряването им от техните парламенти. Това си е половин революция. Санкциите срещу разточителните страни ще бъдат затегнати. Бавно в сърцето на стария континент започва да се очертава определена форма на бюджетен съюз, който дълго време бе табу. Преди няколко месеца малко евроентусиасти дръзваха да споменат за Европейски съединени щати. Днес Европейският съюз се доближава до това, не от идеализъм, а по необходимост и под натиска на събитията, заявява в проучване Доминик Хилерман, изследовател във фондацията Бертелсман. (БГНЕС)
