Въпреки че не среща подкрепата на повечето икономисти, проф. Гарабед Минасян все още настоява за премахването на плоския данък у нас и въвеждането на прогресивното подоходно облагане. Миналата година тази идея за премахване на 10-процентния налог бе описана в годишния доклад, изготвян от икономическия екип на Българската академия на науките (БАН). Това предизвика остра реакция на финансовия министър Симеон Дянков, който я определи като "малоумна". Ето какво каза проф. Минасян близо година по-късно:
Вие казахте, че плоският данък е по-скоро като фиаско.
Моята преценка е такава.
На какво се дължи това ваше мнение и категорично ли подкрепяте тезата, че трябва да се премахне плоският данък?
Моето становище е, че плоският данък не е справедлив. Мисля, че тези, които разполагат с по-големи финансови ресурси и по-високи доходи, те трябва да участват относително повече при уреждането на държавата. Не по един и същи начин. Моето становище е, че ако аз получавам 200 лв., трябва да имам принос в поддържането на реда на тази държава. Но ако аз получавам 20 000 лв. на месец, моят принос за поддържането на реда в държавата трябва да бъде относително по-висок. Не просто същият процент, а относително по-висок. И затова има редица основания. Да речем докато аз получавам 200 лв., тези 200 лв. почти изцяло се дължат на моя труд. Но ако аз получавам 20 000 лв., аз ги получавам и заради съществуващите относително добри условия. И затова моят ангажимент, моето задължение към държавата и към разходите за поддържане на реда в държавата трябва да бъдат относително по-високи. Има и редица други основания. Не съм съгласен с тезата, че с намаляването на данъчното облагане на високодоходните групи се оставят повече средства в тях, които ще се върнат в икономиката. Не съм съгласен, че това е действително действащ принцип. Много повече нашата реалност показва, че тези средства, които останаха във високодоходните групи, бяха използвани за тяхното замразяване, а не се вляха в икономиката. Замразяване във вид на палати и всякакъв вид такива неща, които виждаме наляво и надясно. Това не е бъдещето на икономиката, не е сърцевината на икономиката. Сърцевината на икономиката е използването на средства за производителни цели.
Как правителството трябва да промени данъчната си политика от догодина да речем, за да има по-добра успеваемост в приходната част на бюджета?
Това е работа на правителството. То има мандат от народа и изпълнява поръката си пред него. Но работата е в това, че, както аз виждам, правителството въобще не е склонно да дискутира този въпрос, което за мен е смущаващо. Моят прочит на ситуацията в света и Европа е такъв, че този вид данък (плоският данък) е много повече, нека да го наречем, преходен, за неуредени съществуващи административно-финансови условия. Практиката показва, че в проспериращите държави в Европа и не само в Европа изобщо не са склонни да приемат едно такова данъчно облагане. Както например в Швеция. Шведите действително плащат повече, богатите са с 60-70 процента, защо не недоволстват? Вие срещали ли сте швед, който плаща 70 процента данък и да недоволства, че плаща 70 процента. Той просто го счита като свое достойнство. Печели, действително печели и за него е въпрос на достойнство да подпомага държавата. И държавата трябва да има подходящо отношение към тези, които подпомагат. Не е едно и също дали ще плащащ с 200 лв. 10 процента данък или ще плащаш с 200 000 лв. 50 процента данък. Този, който получава 200 000 лв. и плаща 50 процента, държавата трябва да има значително по-добро... По всякакъв начин. Има различни начини, просто имиджът му в обществото трябва да бъде по-друг.
Ако се промени това обаче, няма ли де се повлияе на инвеститорския интерес, защото именно ниските данъци са привлекателни за инвеститорите?
Защо инвеститорите отиват в Германия, Франция и Швеция, където плащат по 30-40 процента данък или колкото е.
