България отбеляза тържествено 3-ти март
България отбеляза тържествено 3-ти март / cнимки: Sofia Photo Agency, DarikNews
Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти
26614
Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти
Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти
Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти
Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти
  • Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти
  • Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти
  • Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти
  • Издигнаха трибагреника в София с топовни салюти

С тържествена церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин премина отбелязването на 132-та годишнина от Освобождението на България в София. Държавният глава Георги Първанов прие строя на почетния караул, построен в чест на 3-ти март, и поздрави гвардейците. Трибагреникът беше издигнат под звуците на националния химн и топовни салюти. 

На церемонията присъстваха председателят на парламента Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, президентът (1990-1997) Желю Желев, депутати, министри, националният омбудсман Гиньо Ганев, висши военни, представители на Българската православна църква и на Главното мюфтийство, дипломати, военни аташета.

Официалните лица, които присъстваха на церемонията по вдигане на българския трибагреник, отказаха да коментират актуални политически въпроси. Финансовият министър Симеон Дянков също отказа да отговори на въпроса дали ще подаде оставката си, която му беше поискана от президентът Георги Първанов. "Ставаме все по-патриотични, като имаме успехи", заяви той в отговор на въпроса дали днешният българин е патриот. Дянков уточни, че страната има много успехи и българските деца са възпитани в патриотизъм. По думите му, "патриотизъм се възпитава и чрез излъчването на церемонии като тази пред Паметника на Незнайния войн по повод Националния празник - 3-ти март".

По-късно беше извършена и тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред парадния вход на сградата на Администрацията на президента.

132-та годишнина от Освобождението на България беше отбелязана с тържествен митинг и под връх Шипка. На него присъстваха вицепрезидентът на страната ген. Ангел Марин, представители на посолства и дипломатическите мисии на страните,  взели участие в Руско-Турската Освободителна война, областните управители на Стара Загора и Габрово, депутати, кметове на общини.

Честванията в Габрово започнаха с панихида край Братската могила до църквата "Успение Богородично". По-късно, на площад "Възраждане" кметът издигна националното знаме.

С военен ритуал и общоградско поклонение пред паметника "Майка България" бе отбелязан празника във Велико Търново. Представителна част на Националния военен университет "Васил Левски" отдаде военни почести пред паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. Венци и цветя бяха поднесени от името на държавни институции, обществени организации и граждани.

Много жители на Плевен (на снимката) се събраха на централния площад "Възраждане" и отдадоха почит към паметта на загиналите за свободата на България. По случай Националния празник - Трети март, в града дойдоха представители на дипломатическите мисии, гости от страната. Плевенският митрополит Игнатий отслужи панихида за загиналите български опълченци, руски воини и воините от освободителната коалиция.

България отбеляза тържествено 3ти март
netinfo

С военен ритуал и поднасяне на венци и цветя в знак на признание пред паметника на Христо Ботев във Враца бяха отбелязани Трети март и 132-та годишнина от Освобождението на България от османско иго. Церемонията започна със запалване на Вечния огън край паметника на Войводата, а военнослужещи от представителната рота на Врачанския гарнизон издигнаха националното знаме. Врачанският митрополит Калиник отслужи благодарствен молебен и водосвет за България. Честването завърши с тържествен марш на почетните роти пред официалните лица и стотиците врачани, сред които бяха и представители на местни клубове на гражданите на Русия и Украйна във Враца.

Във Варна хиляди се включиха в отбелязването на националния празник. Честването започна с празничен молебен за България в катедралния храм "Св. Успение Богородично". По-късно на площада "Св. Св. Кирил и Методий" тържествено бе издигнато националното знаме. В церемонията участваха представителни части от Варненския гарнизон. Участниците в тържествата се включиха в шествие под съпровода на представителния духов оркестър на Военноморските сили до Паметника на граф Игнатиев, където бяха положени венци и цветя.

Кметът на община Кюстендил Петър Паунов подари български знамена на всичките 51 кметства на територията на общините. На общоградското празненство на централния площад "Велбъжд" представители на община Кюстендил раздадоха на гражданите още хиляда български трибагреници.

Стотици граждани на Сливен се събраха на централния площад "Хаджи Димитър" за ритуала по честването на националния празник. В катедралния храм "Св. Димитър" бе отслужена панихида в памет на руския император Александър Втори  и загиналите войни и опълченци за Освобождението на България и благодарствен молебен.

"3-ти март е апогеят на многовековната борба на българския народ за суверенитет, ден на вярата и на възраждането. Ще останем верни на идеалите на поборниците за национална независимост, няма по-добър пример за патриотизъм от тяхната Саможертва", заяви кметът на Добрич Детелина Николова в словото си  на общоградското честване на 3-ти март. С тържествен ритуал пред мемориала на хан Аспарух бяха издигнати националният трибагреник, знамето на Европейския съюз и флагът на град Добрич.

С поднасяне на цветя на паметниците на загиналите за свободата на България, с празнично шествие и с молебен бяха чествани в Благоевград националния празник и 132-та годишнината от Освобождението на България. Общоградското тържество започна пред паметния знак, поставен на мястото, където по времето на Руско-турската война през 1878 г. е посрещнат руският освободителен отряд от жителите на тогавашния град Горна Джумая. От тук тръгна тържествено шествие, което премина по улица "Трети март", площад "Македония" с паметника на Гоце Делчев и продължи до катедралния храм "Въведение Богородично".

С панихида в памет на загиналите за свободата на България и с молебен за здраве на жителите на града започна честването на 3-ти март в Пазарджик. На централния площад националното знаме беше издигнато под звуците на българския химн от кмета Тодор Попов. Присъстваха и областният управител д-р Дончо Баксанов и народни представители от областта.      

Национални трибагреници с размери 7,5 на 4,5 м бяха издигнати на всички входно-изходни пътни артерии на Пловдив по повод на Националния празник. Първото знаме бе монтирано в присъствието на кмета Славчо Атанасов на Кукленско шосе. То бе осветено от отец Георги - свещенослужител в храма "Св. Троица".

Стотици граждани се събраха на площад "Кристал" в Шумен (на снимката), където се проведе военен ритуал и поднасяне на венци и цветя пред паметника на загиналите във войните шуменци. На церемонията присъстваха областният управител на Шумен Димитър Александров, кметът на Шумен Красимир Костов и неговия екип, шуменски депутати. "Подвигът на този ден е неизмерим, неподвластен на времето, защото всеки българин го носи в душата си. Защото споменът за него разпалва, пречиства с онази  изконна обич към Отечеството, която  ни прави горди българи. 3-ти март винаги е бил и ще остане символ на осъществените мечти, символ на успеха на националните борби, символ на новото национално самочувствие и достойнство, източник на нова национална енергия", каза в словото си кметът на Шумен Красимир Костов.

България отбеляза тържествено 3ти март
netinfo
 

Завоювали високи отличия от национални прояви, млади хора от Силистра издигнаха националния трибагреник на централния градски площад под звуците на "Мила Родино". След словото на кмета на Силистра Иво Андонов стотици граждани поднесоха венци и цветя пред паметниците на Стефан Караджа, Лев Толстой и капитан Георги Мамарчев. Гост на тържеството бе генералният консул на Руската федерация в Русе Михаил Торшин

С тържествена церемония беше отбелязан Националният празник в Русе.

Националният празник беше отбелязан тържествено и в Хасково. Тържеството започна на площад "Общински", където бе издигнат националният флаг и продължи на площад "Свобода". Представители на областната и общинската администрация, политически партии, съюзи, неправителствени организации и почетна рота от поделение 52 740 поднесоха венци и цветя пред паметника на "Незнайния воин".

С молебен, отслужен в най-големия храм "Св.Св. Кирил и Методий", започна честването на 132-та годишнина от Освобождението на България от турско робство в Бургас. По-късно на площада пред Общината тържествено беше издигнат националния флаг на Република България.

Празникът беше отбелязан подобаващо и в Стара Загора. Хиляди старозагорци се поклониха пред мемориала "Бранителите на Стара Загора". Паметникът е издигнат в чест на българските опълченци и руските войни, защитавали града, който е опожарен по време на войната, когато са избити около 15 000 мирни граждани. С военен церемониал тази сутрин пред сградата на общината беше издигнато и националното знаме.

С церемония по издигането на националното знаме на площад "Бдинци" във Видин започнаха тържествата, посветени на Националния празник - Трети март. Венци и цветя пред паметника на загиналите във войните на площад "Бдинци", поднесоха официални гости, представители на политически партии и граждани. В поклонението пред паметника присъстваха румънска делегация, водена от кмета на Калафат Мирча Гуца, и делегация от сръбската община Бор.

На 3 март (нов стил) през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който се слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г.

За първи път Денят на Освобождението на България е отбелязан във Велико Търново на 19 февруари (по стар стил) 1880 г. по инициатива на депутатите от Учредителното събрание, което заседава в старата столица от 10 февруари до 16 април 1879 г. Според архивите решението празникът да бъде отбелязан като "Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор" е взето една година след историческото събитие.