31 500 километра са изминали участниците във великотърновската експедиция, покорила първенеца на Южна Америка връх Аконкагуа в рамките на 29 дни, съобщи Йордан Грозданов. Нашите са пътували със самолети, влакове, автобуси, лодки и мулета.
В понеделник в 20 часа те бяха посрещната с погача и шарена сол от приятели, близки и колеги пред Туристическо дружество „Трапизица- 1902". Боян Димов, Йордан Грозданов, Цветанка Петрова, Петър Петров и Зоя Иванова се прибраха в добро здравословно състояние.
Великотърновските алпинисти пътуваха през Чили, Аржентина и Бразилия без гидове и предварителна програма. „Мисля си, че точно заради това успяхме да качим върха. Получи се един иситнски сървайвър. За нас беше хубаво, че всичко бе непознато и сега го откривахме. Имахме няколко варианта за атаката на върха, но Зоя Иванова се разболя и са наложи да бъде свалена с хеликоптер до болница в Мендоса. Прогнозите за влошаване на времето също ни принудиха да побързаме с щурма без да сме завършили напълно аклиматизацията", разказа Йордан Грозданов.
Заместник- кметът на старата столица определи Андите като „строга планина, която не може да се сравнява с нито една от българските, почти без растителност и с бързо сменящи се климатични състояния". Първенецът й Аконкагуа е най- високата точка на света извън Азия със своите 6 962 метра. Замисълът на великотърновците бил да изградят лагер на 5 900 метра надморска височина, в който да преспят и да слязат обратно в базовия лагер. След това при второто изкачване да продължат нагоре до върха.
Ужасяващата прогноза на метеоролозите обаче накарала алпинистите ни да атакуват незабавно. Те изминали последните 1000 метра към Аконкагуа за почти десет часа. „Под самия връх има отсечка с 60-градусов наклон, която отказвала 90% от алпинистите", разказа още Йордан Грозданов. За заместник- кмета на В. Търново, Боян Димов, Цецка и Петър Петрови обаче не тя била най- трудната част от похода и дори им се сторила безпроблемна. Причината е, че в тази част от маршрута навлезли в участък, позакътан от ураганния вятър, със скорост над 100 километра в час, брулил ги преди това в продължение на два часа. При почти минус 30 градуса всеки от тях вече имал измръзвания и лекия завет, и появилите се слънчеви лъчи им подействали окуражително. За да облекчат изкачването алпинистите от старата столица катерили без пикели и предпазно въже, движейки се много близо един до друг.
„Самият връх е като кулоар и изкачването му е много интересно. Ние бяхме решили, че ще го покорим, но имахме притеснения, свързани с аклиматизацията, тъй като бяхме стигали само до 5 900 метра. Учудващо за мен самия обаче горе се чувствах много по- добре, отколокото на 2 и 3 000 метра. Смятам, че преодолях проблема височина в главата си. През цялото време се залъгвах, че съм на много по- ниска височина, че не се случва нищо необикновено и че трябва да стигна докъдето има стъпки. Нито за момент не сме си мислили да се откажем. Единственото, което можеше да ни върне, бе да усетим, че ръцете или краката ни измръзват, така че ще се наложи после ампутация", спомня си Йордан Грозданов.
На Аконкагуа на 30 януари четиримата великотърновци намерили малко плато, на което има каменен кръст и прекрасна гледка на всички страни. Силният вятър издухал изваденото от раниците, но все пак успели да забият знамената на община Велико Търново и България. На върха хвърлили и пъпчето на внука на бизнесмена Румен Горанов. Носената нагоре бутилка с ракия, обаче не успяла да стигне до 6 962 м., тъй като се наложило да бъде използвана по предназначение по- рано. Същият ден само 14 от десетките тръгнали към върха алпинисти успели да го покорят.
Двама от катерещите пък пострадали от гръмотевична буря и се наложило да ги смъкват с хеликоптер. Три часа продължило обратното спускани до лагера на 5 900 м., в който без да ядат великотърновските алпинисти направо легнали с дрехите и спали до следващата сутрин. След това събрали палатките и продължили до базовия лагер на 4 300 метра. С него е свързана една изключителна запомняща се атракция за самия Грозданов. Там играл джитбол с аржентински момчета запалени като самия него по футбола и се представил на ниво. Прогнозите на синоптиците напълно се сбъднали и при спускането от лагера към Мендоса, около 35 километра, бушувала здрава буря. Какво е било горе си знаят тези, които останаха, коментира Йордан Грозданов.
В Мендоса четиримата намерили възстановената вече Зоя Иванова и решили да продължат разходката в Южна Америка към Порт Игуасо- градчето в което се събират границите на Аржентина, Бразилия и Парагвай. Изминали 2240 километра до там, където са прочутите водопади Игуасу, образувани преди 120 милиона години. Непосредствено до устието на река Игуасу и Парана са се оформили 275 водопада. Най- големият и впечатляващ от тях е водопадът „Гърлото на дявола".
„Билетите за автобусите, престоят в хостелите и храната са доста евтини и си заслужаваше да отидем и да видим това природно чудо. Имахме възможност да се разходим с лодка по реката и да влизаме под самите водопади. Невероятно изживяване и чудесна почивка и възстановяване, защото след слизането от Аконкагуа бяхме доста зле в лицата, устните и носовете", разказва още Йордан Гразданов.
Снощи алпинистите от Туристическо дружество „Трапезица- 1902" имаха работна среща. На нея освен експедицията до Андите са обсъждани и бъдещите цели. „Вътрешната ни нагласа е след първенците на Европа- Монблан и на Южна Америка- Аконкагуа, да тръгнем и към най- високия връх в Африка- Ухуру в Килиманджаро, а може и към Хималайте", завърши Йордан Грозданов. Той самия е убеден, че след като е стъпил на 7 000 метра над света, може да се качи и на 8 000...
Интервю с Йордан Грозданов можете да чуете в прикачения файл.
