Божидар Димитров
Божидар Димитров / снимкa: Sofia Photo Agency

Божидар Димитров е одобрен от Народното събрание за министър без портфейл в кабинета на Бойко Борисов на 27 юли 2009 година. 

Божидар Димитров Стоянов е роден е на 3 декември  1945 г. в Созопол. През 1959 г. завършва основното си образование  в Созопол, а през 1964 г. Механотехникума в Бургас - специалност вътрешни двигатели. Получава сертификт и за моторист корабни двигатели II степен.

Работи в "Океански риболов" като хладилен техник (1967-1970).

Занимава се и с подводен спорт. Като леководолаз през 1962 г. става и републикански шампион за мъже.  През 1975 г. завършва история в Софийския университет "Климент Охридски".

През 70-те години на 20 век е допуснат да проучва архивите на Ватикана, което може да се оцени като голям успех в епохата на т.нар. „Студена война".

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Като директор на Национален исторически музей, през 1997-1998 г., има задочен конфликт с президента на България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска", написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова.

Бил е свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 - 2001 г. „Възстановен" е като директор на НИМ през октомври 2001 г., след конкурс.

Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП - в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 г. Бил е член на Висшия партиен съвет на БСП.

От 2002 г. е водещ на телевизионното предаване „Памет българска" по Канал 1.

През юни 2009 г. Комисията по досиетата установява, че е сътрудничил на бившата Държавна сигурност в качеството си на агент.

Преди парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.

Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на Българското средновековие, османския период и новата история.

Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана.