Кого от съдебната власт за какво похвали и кого за какво скастри Европа в доклада си и срещу кого Темида трябва да развърти меча си, цитирам думи на първия ни гост в "Седмицата" – Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд.
Добър ден, господин Пенчев. Ваши думи са, с тях започнах.
Добър ден. Мои са, да.
Междинният доклад на Европейската комисия е поредният повод да направим равносметка за състоянието на съдебната система и да я равним по европейските стандарти. Да започнем с хубавото. За първи път Европейската комисия отбеляза известно развитие напред на съдебната реформа, похвали Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) за оперативната работа, самия ВСС за анализа на дисциплинарната практика и проверката на причините за връщането на делата, за бавенето им, набелязаните мерки и намаляване на неравномерното натоварване на делата. Вие как разбирате оценката на доклада за състоянието на съдебната система, на вас как ви звучи?
Аз съм много доволен от доклада. Ако трябва да бъдем честни, докладът, той е междинен, технически, наистина в него няма заключения, няма изводи. И затова не бих могъл да кажа нито, че той хвали съдебната система, нито, че критикува. Но за първи път, поне помоему, за първи път в доклада е отразена работата на Инспектората и на ВСС и, забележете, в това, което докладът отчита за работа на ВСС, тоест за обобщаване на дисциплинарната практика, за обобщаване на проблемите с връщането за доразследване на дела, за изработване на критерии за натовареност на съдиите, разпределение на кадрите, тоест са отразени тези политики, по които вече за първи път работи един ВСС. Аз, като четох доклада, имах чувството, че чета отчет на ВСС, което е добре.
Почти няма други теми, освен съдебната система.
Което е добре, защото за първи път ЕК може би изнася тази информация, която й дава пряко ВСС, а не някои други посредници – било от изпълнителната власт, било от неправителствения сектор. Тоест ние вече имаме пряк диалог с Брюксел, което е много добре. Освен това самият факт, че в доклада едва ли не се съдържа извадка на отчета на ВСС, показва, че Брюксел приема този отчет, приема, че тази работа е свършена.
И стъпва върху него в позицията…
… И приема, че тази работа е свършена, а не е само някакви хвалби, каквито е имало в миналото. Така че за мен това е положителното – точно отчетът, точно изводът, че има един действащ инспекторат и действащ ВСС. Но това, разбира се, е началото. Да, има действащ инспекторат, действащ ВСС, има практики и политики, които се изработват, но ние трябва да продължим в същия дух. И аз съм убеден, че тогава ще има и тези резултати, които Европа чака, дори и тези показни резултати по конкретни дела. Когато системата работи, когато системата се управлява добре, няма начин да не получим резултати, и то не кампанийни, ами резултати истински и трайни.
Да похвалим и вашия съд. Няма нито една забележка в доклада, която да се отнася до Върховния административен съд (ВАС) и до системата от административни съдилища.
Без да бъда нескромен, досега административното правораздаване е споменавано в докладите на Брюксел само с положителна…
Положителни оценки, да.
…Да, като положителни оценки. Но понеже говорим за ВАС, искам тук да отворя една скоба. В Сандански ние се запознахме с таблици за натовареността на всички съдии в България, всички отделни съдилища. Трябва да ви кажа, че най-натовареният, и то в пъти най-натовареният съд, това е ВАС, което е нещо ненормално.
И не сме чули нито веднъж упрек за забавени дела, примерно?
Доскоро много натоварен беше Върховният касационен съд (ВКС), но знаете, че новият Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) внесе разум и остави на тази върховна инстанция основно задачата да тълкува практиката, да издава тълкувателни решения. При нас, уви, положението е друго, и то не само на конституционно ниво, ами всеки закон, специален и нов, и всяко изменение на закона, не знам по какви причини прави арбитър на споровете, като първа инстанция забележете, ВАС.
Всъщност Европа като иска бързина на производството, ето, вие казвате, ГПК даде възможност на ВКС да се разтовари, Административно-процесуалният кодекс (АПК) даде ли на вас такава възможност?
Административно-процесуалният кодекс направи нещо много важно – той създаде новите съдилища, които имат капацитета да бъдат натоварени, а те не са натоварени. Те не са натоварени, това е изводът.
Районните говорим, териториалните.
Говоря за административните съдилища, териториалните, да, 28 съдилища. Но АПК разпредели подсъдността, но той не може да излезе от рамките на конституцията, която казва, че ние сме задължително първа инстанция, когато става дума за актове на министри и Министерски съвет. Добре, конституция – конституция, можеше да бъде малко променена, не я промениха. Но аз не виждам защо за всеки закон трябва да се включва компетентността на ВАС като първа инстанция. Защо трябва на КЗК решенията да ги гледаме ние на първа инстанция и втора, защо трябва на КРС решенията да ги гледаме ние на първа инстанция и втора, защо, тук вече направо аз нямам думи, на Българския лекарски съюз (БЛС) на съборите му решенията се обжалват на първа инстанция пред ВАС. Е, какво е толкова значимо…
Това в конституцията.
Това не е включено, това са отделни закони, не е в конституцията. В конституцията се казва само министри и Министерски съвет, всички други специални компетентности са в отделни закони разписани. И да не ви говоря за закона за предотвратяване на конфликт на интереси, отново ВАС е водещ съд.
Сега, вие лично, независимо от контекста на доклада, кого още бихте похвалил в съдебната система?
Аз мисля, че всички работим много добре, всички звена на съдебната система. Аз не мога да правя разлика между … вярно, че прокуратурата е, така да се каже, повече на течение, повече обект на внимание – арестувала, неарестувала, обвинила, необвинила, но аз не мога да кажа примерно съдилищата работят добре, пък прокуратурата работи лошо. Аз не ги деля на звена, за мен всички работим добре и всички имаме желание наистина да се промени нещо, поне във формата, който аз виждам във ВСС, който събира представители на всичките гилдии.
Да видим обаче кого бихте порицал и за какво? В доклада най-много критики са към прокуратурата. Твърде малко от сложните наказателни дела стигат до съда, бавят се, отново не се преследва и наказва организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Това сме го чували във всеки пореден доклад, отново го има.
Значи, това е една много дълга верига. Ако започнем да говорим за наказателното правораздаване, трябва да започнем първо от това кой какво подава на прокуратурата. Очевидно МВР, очевидно службите ДАНС, навремето НСС, те са тези, които трябва да събират доказателства, да ги подават на прокуратурата и тя вече да прави едни грамотни, обосновани обвинения и да издържат в съда. Аз не бих могъл да бъда арбитър и да реша кой по цялата тази верига, кой работи добре и кой работи не толкова добре. Очевидно резултатите не са добри. Аз само едно мога да кажа, че на мен ми се струва, че трябва още мъничко, ако не още ... повечко воля, воля и упоритост да си свършим работата и да бъдем наистина ефективни като съдебна система, като цяло.
Ами, ето досъдебното…
Това го показа инспекторатът – един орган, в чиято нужда всички се съмнявахме, в един момент се показа, че е нужен. Защо? Защото имаха воля да работят и да бъдат нужни.
Какво трябва да направим все пак с досъдебната фаза, вие сам отворихте въпроса, това е и, така, посочено като основен проблем в доклада, неизчистената форма.
Не ми е там силата. Не бих искал да говоря.
Значи, явно тепърва предстои отново и конституционният въпрос за мястото на следствието.
Аз не знам за конституцията дали трябва отново да я пипаме. Не знам НПК дали трябва да се променя. Това не е моята специалност. Но аз ви казвам, имам чувството, че ние твърде много се извиняваме с лошо законодателство. А всеки един закон, дори и да не е толкова съвършен, ако му прилагаш духа и ако го прилагаш достатъчно упорито, може да доведе до ефективна работа. Това е моето убеждение.
Това, което казвате, беше посочено и в доклада, че повечето проблеми се дължат по-скоро на субективни причини като че ли, тоест лошо прилагане на законите, процесуалните норми, решаване на дела под диктовка, а не по закон и съвест, липса на достатъчно квалификация, да не кажа направо некадърност. Това се чете между някои фрази на доклада. Оттук е и големият проблем за огромния разнобой на съдебната практика в страната по всякакви дела. Значи, тук вече за чисто субективния фактор, който решава делата, говорим.
Субективният фактор безспорно е най-важният. В това за мен спор няма. Има някои, идеи, някои мнения, че примерно сложните стопански дела по САПАРД – измамите, източването на ДДС, може би не всички съдии са достатъчно компетентни, за да могат да се оправят, да се ориентират в едно такова производство и да знаят точно как да водят процесите и какво точно да търсят да се докаже. Аз не мога да коментирам това. Знаете, че Националният институт за правосъдието работи, знаете, че непрестанно има курсове не само за младши съдии, начинаещи, но и за съдии от по-горните инстанции. Има и тематични курсове. Така че надявам се, ако има такъв проблем, той да се избегне. Но аз смятам, че винаги можем да намерим в системата достатъчно грамотни и опитни съдии, които, специално тези, значимите дела да ги гледат и да ги свършат. Защото важното е не поръчкови присъди. Важното е да се свърши едно дело в едни разумни срокове, а как ще завърши – дали оправдателна присъда или осъдителна, дали с тежка присъда или по-лека, това вече е въпрос на конкретика.
Сега, това, от една страна, е така, което казвате, че не всеки не с всичко може да се справи. От друга страна, обаче това си противоречи със случайния принцип на разпределение на делата.
Не.
Значи. . . където излиза, че всеки с всичко. . .
Не, не, не.
. . . трябва да може да се справи.
Това е много погрешно разбиране на случайния принцип на разпределение на делата. Случайният принцип не става примерно, да кажем, в един съд, градски съд, не може на случайния принцип на един да му се падне едно дело делбено, следващия ден едно наказателно, а по-следващия ден едно търговско. Случайното разпределение на делата, не изключва специализацията. При нас например, в нашия съд всяко отделение си има случайно разпределение, т.е. делата примерно, които са срещу решение, да кажем, на КЗК, те се разпределят в едно отделение между пет, шест, десет души, колкото са отделението, там е случайният принцип, а не между всички отделения. Защото не може всеки да бъде специалист по всичко, още повече на по-горна инстанция, това е абсурдно. Това направо дисквалифицира хората. Имаше такъв опит във Върховният касационен съд, слава богу, вече е преодолян.
Вие на два пъти призовахте Темида да свали превръзката от очите си и да размаха меча, аз с тези ваши думи и започнах. Тоест съдебната система да се самоочисти, беше вашият призив. Бихте ли потретили този си призив? Дали започна този процес или засега само се маркира някаква дейност, както години наред?
Аз не само ще го потретя, аз за този принцип работя всеки път когато гледаме дисциплинарни производства във Висшия съдебен съвет. Този призив аз го отправих по-скоро към Висшия съдебен съвет, като административен орган и административно наказващ в някои случаи, налагащ дисциплинарни наказания, когато гледа дисциплинарни дела да не се изживява като типичен съд, който едва ли не казва - всеки е невинен до доказване на противното. Защото тук ние не доказваме примерно корупция, защото ние, ако докажем корупция, ние ще пратим материалите на прокурора, то не е работа на Висшия съдебен съвет. Ние твърдим, че в определени случаи, при определени магистрати тяхната дейност, техните нарушения - големи или слаби - на закона, или дори произнасянето на ръба на закона, само по себе си и като в съвкупност показва, че тези хора се ръководят от други принципи, от други интереси, а не от закона и от съдийските убеждения. И тогава ние казваме - този човек има съмнение за нечисти връзки, за нечисти контакти, той уронва престижа на съдебната власт и затова го уволняваме, не за корупция. Така че ние не трябва да искаме да бъде корупцията на сто процента доказана, както някои колеги твърдят…
За да се приложи нормата за уронване…
. . . За да се уволни един човек за уронване престижа на съдебната власт. Аз пак ви казвам, ако докажем на един човек корупция, то неговото място е в затвора, а не да бъде уволнен от Висшия съдебен съвет. Тази разлика някои колеги неправилно не искат да направят. И аз затова призовах, малко повече воля, малко повече решителност, защото корупция има навсякъде, във всяка държава, във всяка една власт има корупция, но нека ние да я сведем поне до санитарния минимум, за това става дума, при нас е твърде много.
Колко и кои магистрати трябва да бъдат уволнени, предадени на прокуратура и съд за откровени престъпления срещу правосъдието, подкупи, чадъри над бандити, изтичане на информация към престъпни среди? Примери, колкото искате, всеки ден по страниците на вестниците. Предупредиха братя Галеви няколко пъти, Златко Баретата знаеше за ареста. Ето ви и последния пример – висш прокурор предупредил бившата шефка на Националната агенция по приходите Мария Мургина в момента, в който тя е трябвало да бъде арестувана. Дали е вярно или не, стои въпрос наистина. Но за изтичането на информация въпрос няма, то се случва.
Да, веднага, веднага ви казвам. За мен всяко едно доказано изтичане на информация, че някой се е обадил по телефона и казал, абе, брат, внимавай, тук става нещо, уволнение, безалтернативно.
А ако се докаже, че не е вярно, как процедираме?
Трябва това да видим. Като се докаже, що не сме. . . по една или друга причина е предупредил, изнесъл информация, тоя човек трябва да си отиде, независимо че има зад гърба си 30 години стаж или не знам какъв стаж, или бил най-добрият специалист. Очевидно самият. . .
Несъпоставими са нещата.
. . .самият факт, че някой, още повече висш магистрат, може да си позволи да предупреди някого, че срещу него има проверка, което между другото то това е и класифицирана информация, това е вече друга тема, аз не говоря за престъпленията, това показва, че този човек не става за магистрат. Може да е прекрасен юрист, може да е прекрасен човек, не става за магистрат. Това да си
магистрат е тежест, това не е привилегия.
Сега, с тоя въпрос отварям въпроса и за очистването на корупцията по високите етажи на съдебната власт, не само на държавата. Защото всеки трябва да си изчисти собственото дворче, както е добре известно, нали, тази поговорка. Така, Висшият съдебен съвет се оказа на прав път в действията си, поне така евродокладът констатира. Кога обаче ще станем свидетели на този процес на очистване на корупцията по високите етажи на съдебната власт?
Аз не виждам да сме се очистили и по ниските етажи, какво да говорим за високите. Ами, аз, аз този въпрос го повтарям винаги. Как може всеки, във всяко едно населено място да се знае кои са корумпираните магистрати, а никой, а службите да не знаят и да няма доказателства, и да няма обвинения? До това допираме. И тогава ние казваме, като се знае за еди-кой си, че е корумпиран и че, и в неговите, поведение, в неговите актове проличава такова съмнение, поне може да го уволним. Очевидно да го осъдим не можем.
Ами, то опира въпросът до това, че тези висши магистрати трябва сами себе си да разследват или съдят за тази корупция. Как се случва, кой трябва да разследва и да съди висшите магистрати…
Абе, вие хванете един с подкуп, докажете го, пък ще намерим кой да го разследва.
Искате да кажете, че не се работи по такива случаи.
Аз не съм чул. Имаше един-два случая, вярно, някои завършиха на първа инстанция с оправдателни присъди, не коментирам.
Гарван гарвану око не вади обаче, коментират вестниците.
Може да коментират, може да са прави, не знам. Мисля, че аз специално съм доказал, че не съм от гарваните
Тоест за случаи на корупция се чува непрекъснато, само че службите не работят по тях, така разбирам аз думите ви.
Ама във всеки град ще ги чуете, идете, разходете се във всеки град, и то не става дума за наказателни дела, за чадър над бандити. Става дума за граждански, за търговски, за всякакви дела.
Кой е виновен за това лошо кадрово състояние на съдебната система? Сега, и по конституция, и по закон ръководният и кадрови орган на съдебната власт е Висшият съдебен съвет. Каква е истината за него? На колко отбора е разделен той? Защо повечето дисциплинарни наказания, особено на скандални магистрати, минават едва-едва с един глас или с два гласа примерно? Кой кого пази във Висшия съдебен съвет? Явно там е изворът на това защо не виждаме разкрития за корупция по високите етажи на съдебната власт.
Значи, отбори и лобита има навсякъде и във всеки един орган. Това е, няма какво, това е, това е животът. А защо е на такъв хал кадровата система? Значи, първата, първият проблем беше конституцията, но тоя проблем се реши през 2003, т.е. нямаше
възможност дори корумпирани магистрати, ако не ги осъдиш, да ги уволниш. Този недостатък вече отпадна. Кое беше основният недостатък според мен и основното предимство сега? формулата постоянно действащ Висш съдебен съвет. Най-висшият кадрови орган на съдебната власт, той работеше като хоби. Знаете, това, всички тези години, 20 години, избираха се, ходеха в сряда да заседават, кой проверил, кой не проверил, кой видял, кой не видял. Вие разбирате ли, че в Сандански за първи път, това е срамотно да го кажем, но ще го кажа, за първи път се постави въпросът абе, защо в България има примерно толкова съдилища. Защо примерно в град Х ще има съд и този съд е създаден примерно 1960 г., когато град Х е имал еди-колко си жители, а сега те две трети са в София вече, и трябва ли град Х да има два пъти повече съдии, отколкото е имало тогава, барабар с целия персонал, който си върви по закон? И за първи път се замислихме как да направим, не да увеличаваме непрестанно щата, ами как да разпределим този щат.
Тоест да направите преразпределение на съдилищата и на щата.
Да направим преразпределение на съдилища, ако трябва, дори да направим отделения, изнесени отделения, както е имало навремето. Примерно в даден град да няма самостоятелен съд, а да бъде отделение на съседния град. Съдии, които пак там ще останат, но няма да ги увеличаваме, няма нови бройки да слагаме. Ще им намалим персонала, за да има, хем да има достъп до правосъдие на всеки човек, но хем да няма толкова много съдилища, толкова много прокуратури, с толкова много персонал, непрестанно увеличаващ се, не знаем защо, не знаем защо го правим. Ние нямаме критерии защо, ами, този Висш съдебен съвет може би вече година и половина има много рестриктивна кадрова политика, той в 99 процента от случаите отказва да даде бройки, както за служители, така и за съдии. И за прокурори съответно, и следователи, т.е. за първи път органът почва да прави политика, политика кадрова.
А не механично увеличение на щата.
Политика дисциплинарна, политика за сградите, защото, нали, трябва да има сгради, ама къде, кое е по-важно? Кой е по-натясно? Как да го направим? Очевидно държавата не може да построи сгради в цяла България наведнъж. Знаем, че е така. Дайте да им предложим политика, линия, да кажат ето, за нас до 2020 г. смятаме, че може да се направи това и това, и това. Вие си, господа депутати, решете в кой бюджет да го включите и как да го включите.
Тоест вие виждате някаква форма на единност все пак на този ВСС?
Виждам за първи път административен капацитет на съдебната власт сама да работи за реформите си. За първи път има органи, постоянно действащи, инспекторат и Висш съдебен съвет, които могат да провеждат политика за реформа на съдебната власт.
Ще стигне ли обаче волята на Висшия съдебен съвет да приложи реформата, включително и по препоръките на доклада, резултатите от проверките на инспектората, т.е. това означава дисциплинарни производства, да проведе мерките, които са набелязани? Съветът има само шест месеца до следващия доклад.
Това е въпрос на борба. Това е въпрос на непрестанна борба и вътре в съвета да можем да направим правилното, да проведем правилните политики. Но съветът не трябва да работи от доклад за доклад, той трябва да работи като постоянно действащ, и то не даже до края на мандата си. Той си има мандат, но ще дойде след него следващ съвет. Ние трябва да залагаме политики и перспективи за следващите съвети.
И дано те се окажат читави като този състав.
Ами, вижте сега, то в края на краищата зависи от самата формула. Самата формула е работеща и дори да не сме всички много читави, формулата постоянно действащ ВСС ни кара да работим.
Хубав или лош, беше приет законът за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси. Ами, то пак вашият съд е, така, бялата лястовичка. Преди броени дни всички съдии от Върховния административен съд заедно си подадохте декларациите по този закон.
И всички служители. Ние ги подадохме в срок, после на 6 февруари ги обобщихме компютърно и ги занесохме във Висшия съдебен съвет вече самите файлове. Аз моята декларация я подадох още 9 януари някъде, понеже аз съм в комисията на парламента. Вижте, за мен законът за предотвратяване на конфликт на интереси, целта му е обществото да разбере публичните личности къде биха могли евентуално да имат конфликт на интереси. Значи, той не е забранителен закон. Ако аз декларирам, че съм в ръководството или не съм в ръководството на търговско дружество, както изисква този закон, законът не ми забранява аз да бъда управител на АД. Забранява ми моят закон, законът за съдебната власт. Аз и сега не би трябвало и без този закон аз не би трябвало да си позволя да участвам в управлението на търговски дружества, както и не съм си позволявал. Аз не съм си позволявал дори да участвам в управлението на Съюза на юристите в България или пък на Алианса за правно взаимодействие, който е една неправителствена организация. Смятам, че не бива председател на Върховния административен съд да участва в управлението на никакви такива, дори NGO, както ги наричам, дори да не са търговски дружества. А аргументът, че не получавали заплата, или получавали заплата, това е смешно.
Какви са обаче недостатъците му? Министърът на правосъдието Миглена Тачева отбеляза, че той постановява абсурди от рода на това, че съдиите няма да могат да членуват в съюзите на съдиите, примерно, или в съюза на юристите.
Аз изобщо не съм съгласен с това, че няма да могат да членуват съдиите в Съюза на съдиите по този закон, а че не бива да членуват в ръководството на Съюза на юристите в България. Помоему те никога не е бивало да членуват, в ръководството говорим, защото законът за съдебната власт, специално текстът, който урежда несъвместимостта, той не е променян. Той съществува от 1994 г. и сега е пренесен, копи пейст, в новия закон, нищо ново не е добавено. Така че ако някой ви твърди, че е нямало ограничения, имало е, винаги, въпросът е кой как ги тълкува. Ние сме пълнолетни хора, юристи сме, всеки си ги тълкува сам, всеки носи сам отговорността.
Докладът посочва, че смяната на 150 шефове в съдебната система, чийто мандат изтича тази година, и избирането на нови, с нови мандати, ще е основното предизвикателство пред Висшия съдебен съвет. Съветът обаче реши да ги гласува с таен вот и предизвика съмнения, коментари за договорки, плащания, купуване на постове, ред още незаконни машинации. Какво казва конституцията, дайте да изчистим този въпрос, какво точно казва конституцията и как да бъде записано в закона за съдебната власт, както пък предложи в четвъртък министър Тачева?
За мен първо е постижение, че успяхме в доклада да влезе това, че Европа ще наблюдава това кадруване. Това е успех за мен.
Някаква гаранция все пак.
Това не е обида, ако някои го тълкуват като обида, това е успех, че ще имаме този мониторинг, и от отвън. А за конституцията. Конституцията казва, че Висшият съдебен съвет назначава, повишава, понижава и освобождава магистратите и това става с тайно гласуване. Законът за съдебната власт казва: Висшият съдебен съвет приема решенията си с явно гласуване, освен когато конституцията повелява друго. Никога не се поставя
въпросът дали изборът на един началник или заместник е нещо различно от кадруване. Винаги сме гласували с тайна гласуване, винаги, всеки Висш съдебен съвет. Тук идеята беше, не можем ли да изтълкуваме конституцията по начин, че назначаването на административна длъжност то не е, то е нещо временно, то не е повишаване, защото повишаването на съдията е пак вечно, нали. . . те там член съдия в Апелативен съд, тоест там е несменяема тази длъжност. А това е нещо временно и затова защо да не приемем, че тук това ограничение на конституцията не се прилага. Това е нещо като идея. По-голямата част от членовете на Висшия съдебен съвет бяха против тази идея по мотиви, че не толкова, че се нарушава конституцията, колкото, че по-демократичното е тайното гласуване. Но няма съмнение за никой от нас, че този въпрос изобщо няма даго обсъждаме и не може да го решим с решение на ВСС, на вишегласие, той трябва да се реши от закона, т.е. в момента законът, внесен е законът за изменение и допълнение на закона за съдебната власт, мина на първо четене на правна комисия. Ако народните представители имат волята, имат разбирането, че тези началници трябва да ги изберем явно, което очевидно обществото го иска, а може би и Европа го иска, нека да го направят явно, нека да го запишат в закона.
Въпросът е при кой от двата начина – тайно или явно гласуване, е по-трудно да се правят такива задкулисни машинации, договорки, не дай си боже, плащания за постове?
Е, имаше един аргумент, че тъкмо ако някой някого натиска да гласува по определен начин, че може да го контролира вече с явното гласуване. Сега, ако ме питате кое гласуване сега философски е по-демократично, винаги е било тайното според мен. Лично аз няма да се посвеня да гласувам явно и пак искам нещо много важно да кажа. И тайно да гласуваме, и явно да гласуваме, трябва да имаме мотиви, т.е. някой от нас трябва да каже, без да се крие зад своя таен или явен вот, трябва да обясни защо гласува за дадения човек или против дадения човек, защото без мотиви нито едно решение на Висшия съдебен съвет няма да бъде законосъобразно. Това го изисква Административно-процесуалният кодекс. Няма значение дали вотът е таен или явен. Ние трябва да се научим като кадруваме, като сменяме цялата система в момента, трябва да имаме и достатъчно мъжество да си кажем: този не ми харесва, защото еди какво си, а пък този ми харесва и ще гласувам за него. Няма как да се скрием, независимо какъв е вотът.
Очистването на съдебната система, самоочистването й почти не е започнало, казва председателят на Върховния административен съд и призовава за трети път да се развърти мечът на Темида из собственото дворче.
Едно уволнение е много важно, едно да е, две да са, достатъчно е да дадат един огромен стимул на мнозинството честни магистрати, които работят като пчелички, нямат облагите на нечестните, а живеят със срама, че те са корумпирани, понеже системата е корумпирана.
При това положение депутатите ли са мафията, г-н Пенчев, накрая да ви запитам?
Аз ви казах, че корупция има навсякъде, по всички етажи и във всички власти. Въпросът е да я сведем поне до санитарния минимум.
