Варна

Под небето на България

20 юли 2007 15:00 | 0 Коментирай Препоръчай (0)

Под небето на България Аязмото "Света Марина" край Велико Търново © Снимка: DarikNews  
Безименни и почти непознати остават свещени и чудотворни кътчета в страната ни. Едно от тях се намира на няколко километра от магистралата София – Варна, между селата Джулюница и Кесарево.

Всяка година на празника на Света Великомъченица Марина жителите на тези две села правят сбор и водосвет на малкото Аязмо, което се намира в нивите между тях. Хората пристигат тук от ранни зори. Някои пък присписват направо под открито небе - в колите, на походни легла, на палатки...

Тук идват хора измъчени - от всяка възраст, класа, пол, занятие... християни и мюсюлмани, болни слепи, сакати... Деца с тежки болести, възрастни с патерици, инвалиди...

Всеки чака утрото с надеждата, че ЧУДОТО ще се случи ! А утрото идва с надеждата, донесена от няколкото свещеници, които извършват водосвет . В едно се смесват ароматът на тамян, разноцветни китки от дъхави цветя, пръските от светената вода...

Легендата говори , че преди стотина години тук, на Аязмото, точно на празника на Света Марина рано сутринта от недрата на земята бликнала за първи път вода. Вода лековита, носеща благословеността на надеждата за чудото, което всеки очаква. Било време размирно, хората били измъчени от войни и мизерия и всеки носел болката в душата си. Първи открил тази вода овчар, който имал болни животни. Запили те водата и както само в легендите се случва - бързо оздравели. След време овчарите се събирали на раздумка и всеки път посягали към корените на дървото, за да гребнат шепа вода. Лесно разбрали, че водата е лековита не само за животните – повярвали и в нейните чудодейни качества...

Защото Света Марина е не само лечителка, но и закрилница на брака и на семейството.

Легендата, която ни разказа сладкодумната Веска Ковачева от Църковното настоятелство в Джулюница (самата тя е лечителка и ревностна християнка) продължава с това, че Водата, която блика точно в утрото на празника на Света Марина, в течение на месеците бавно оттича и се скрива в земята. Затова и ако човек има нуждата от нея, най-важното е да я посрещне още в началото.

Хората вярват, че гребвайки шепа вода, болестите ще намалеят, безбрачните ще си намерят своята половинка, а разделените ще се съберат отново. Хората са уверени, че всяко наречено пожелание се сбъдва.

Днес на това място има малък параклис с иконата на Света Марина. Хората от съседните села го поддържат през цялата година. Над параклисчето се вият клоните на голямо дърво. Навеждаш се над земята между корените му и гребваш с шепа от всичко онова, което се нарича Вяра, Надежда и Любов...




Етикети: небето, България

Напиши коментар

  • Име *:

    Полетата отбелязани със * са задължителни!
  • E-mail:

  • Коментар *:

  • Код за сигурност *:

    security code

    Въведи код:

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите »

 

Sinoptik.bg
22°  Варна
Усеща се: 22° | Вятър: 1.0 m/s
Пленарна зала

Слушай Дарик Варна на живо

С помощта на: TCV

Малки обяви

Годзила (2014)

Най-култовото чудовище в историята се преражда в епичното екшън-приключение „Годзила”, продукция на ...

Глупаци

Драматичен театър Стоян Бъчваров Сцена филиал 18

"Глупаци" е една оригинална притча – смешна и забавна история, развиваща се в измисленото украинск...