Кампанията за президентските избори и националния референдум 2016 г. предизвиква по-слаб интерес и внимание от страна на гражданите, в сравнение с тази за местните избори през миналата година. Две седмици преди нейния край всеки втори анкетиран (51%) заявява, че не е запознат с нито една проява на кандидатите за държавен глава, показва национално проучване на Алфа Рисърч.
Алфа Рисърч: Цачева води пред Радев с близо 8%
Огромното мнозинство от хората (82%) знаят, че на 6-ти ноември предстои гласуване за президент и национален референдум. На местно равнище не кандидатите, а основно политическите партии (42%) се разпознават като агитиращи за президентския вот.
С новото изискване за задължително гласуване са запознати 77% от избирателите. Въпреки че според преобладаващата част от хората това няма да окаже влияние върху решението им дали да участват във вота, за две седмици делът на твърдо решилите да гласуват за президент нараства от 61% до 66% от живеещите в България. Така, независимо от по-слабата кампания, заявена активност е със 7 пункта над декларираната към същия период през миналата година. Ако нагласите се запазят, може да се очаква в първия тур на президентските избори да излязат над 3,7 млн. избиратели.
Медиана: Цачева печели първия тур, но губи на балотажа
Засега ефектът от бурните публични спорове по отчитането на квадратчето „не подкрепям никого" се изразява в това, че вече 53% от пълнолетните жители на страната са научили за възможността да се гласува по този начин. Около десет на сто от решилите да участват в изборите заявяват намерение да изберат опцията „не подкрепям никого", като техният профил повтаря този на обичайно негласуващите - най-млади, учащи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.
Проучването отчита и по-високи декларирани нагласи за участие в националния референдум - 54% към момента срещу 49% заявена готовност през 2015 г. Пасивността на партиите, кандидат-президентите и дори на инициативните комитети най-вероятно ще направи реалното участие, също както и миналата година, по-ниско от заявеното. Ако обаче продължи тенденцията задължителният характер на гласуването да оказва влияние върху традиционно дисциплинирани групи избиратели, е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден.
Както и през 2015 г., съмненията за честността на изборите в страната остават високи. Същевременно, по-слабата кампания и липсата на локални играчи, характерни за местните избори, леко подобряват очакванията за честността на тазгодишните избори в отделните населени места. От 19% на 23% нарастват хората, които смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни. Значително намалява и делът на избирателите, които са на противоположното мнение - от 46% на 34%.
