Благодарността е мощен източник на позитивна енергия. Всеки от нас знае, че в живота няма нищо случайно и Вселената откликва на нашите мисли, думи и действия. Следователно това, което излъчваш, това и ще получиш като отговор.

Силата на благодарността е толкова голяма, че е неделим елемент по пътя към щастието и просветлението. Именно това чувството ни кара да сме в хармония с всичко около себе си. А именно това е щастието.

Какво точно е да си благодарен и как може това да повлияе върху живота на всеки човек?

Когато сме благодарни, изпитваме позитивни чувства и приятни емоции, повишаваме настроението си, подобряваме отношението си към света и околните и това естествено ни прави по-щастливи.

Разликата между щастието и радоста е, че щастието е по-скоро мимолетно - отминава бързо, а радостта е значително по-трайна, защото не зависи от външни фактори и обстоятелства.

Човек се чувства щастлив, когато си купи нова къща или нова кола, когато изкара 6 на изпит или повишение в работата. Това са неща, които обаче бързо отминават. Не след дълго спират да ни носят щастие. Просто така сме устроени - когато нещо ни прави щастливи е много лесно, да свикнем с него, да го приемем за даденост и да спрем да го оценяваме.

Не щастието ни прави благодарни, а благодарността ни прави щастливи.

За съжаление няма много проучвания за благодарността, все още дори не сме разкрили пълния й потенциал.

Какво ни казват обаче проучванията, които съществуват?

Казват ни, че благодарните хора са по-активни като цяло във всеки един аспект от живота. Тренират повече, работят повече, правят повече, включително и изкарват повече пари. Те са хора на действието, а не пасивни наблюдатели. Държат съдбата си в свои ръце, а не в ръцете на другите. От там идва и по-големият успех в живота им.

Те са много по-добри в това да извличат максимално много ползи от всяка една ситуация. Да превръщат дефекта в ефект.

Благодарнността е може би и най-ефективното уръжие срещу емоционалната болка.

Благодарните хора страдат от депресия много по-рядко за много по-кратко време.

Благодарността блокира и зависта, съжаленията и възмущението.

Какво всъщност е благодарността?

Много хора си мисля, че е просто да кажеш "благодаря". Да кажеш "благодаря" е прекрасно начало, това е учтивото и възпитано нещо, което се прави, но за благодарността всъщност няма огромно значение дали си казал благодаря или не.

Благодарността е процес

Първо се започва с това да се анализира и осмисли това, което се е случило. Да се разбере, че то не е даденост. И това са първите две стъпки, без тях не може, но и човек не е истински благодарен ако просто разпознава чуждите усилия. Третата и най-важна стъпка на щастието е да го върнеш. Да направиш нещо в замяна. Да върнеш жеста и да продължиш да правиш добри неща и без друг първи да е направил нещо за теб.

Без третата стъпка - без да върне жеста човек не може да каже, че е благодарен, защото не е. Ако услужите с отверка на съседа и той каже благодаря, а след това, когато вие има нужда от чук, той ви каже, че не може да го намери и не му се търси - този човек не е благодарен, щом дори не полага усилие да върне услугата.

Благодарните хора са и по-аналитични. Те успяват да видят радостта дори в лошото и лошото в щастието. За тях не е важно днес, сега, в момента да се почувстват щастливи, за тях е важна цялостната радост. Да направят нещо, което сега не им харесва, за да може после да е много по-добре за някой друг или за самите тях. Защото борбата за щастие в крайна сметка е изгубена битка.

Трябва човек да мисли в перспектива и да търси цялостната радост. Радостта остава след всичко, а щастието си заминава с първия проблем, първата промяна в обстоятелствата, които не могат да бъдат контролирани.

За да е "качествено" щастлив, човек не трябва не приема нищо за даденост. Не само да оценява околната среда и какво правят другите за него, ами да връща тази добрина обратното. И не само да я връща. На благодарните хора не им трябва причина, за да направят нещо добро за друг човек.

Това е благодарността, да не си от хората, които просто наблюдават и се оплакват, а от хората, които променят света. Дори да е нещо простичко като да изхвърлиш чужд боклук от улицата, да помогнеш на непознат, или да кажеш мила дума на близък човек.

И най-важното за благодарността, независимо дали към непознати от улицата или близките ви - не трябва да правите нещо, в очакване на друго нещо в замяна. Никой не е длъжен да е благодарен, може просто да приеме нещата за даденост. Тогава пък вие ще си вземете поука и няма повече да му помагате. Все пак благодарността не е трябва да е сляпа доброта.

Благодарните хора знаят, че просто да не си част или причината за проблема - не те прави част от решението му.

Вижте още от научно-популярна поредица "По-умней"

Не бъди овца, замисли се

Може ли от конопа да се направи гориво (ВИДЕО)

Чрез заблуда към успех