С дискусия „Бъдещето е дигитално. Готови ли сме да го посрещнем?“ стартира годишната Научна конференция на университета

9 октомври 2015 20:29

Годишната научна конференция на Русенския университет и Съюза на учените започна с дискусия за ролята на новите технологии в ежедневието и в бъдещето на човечеството. Лекторите, акад. Петър Кендеров, Гергана Паси, Елена Маринова и Момчил Кюркчиев, представиха своите тези по темата: „Бъдещето е дигитално. Готови ли сме да го посрещнем?“ Сред гостите бе и г-н Соломон Паси.

Според акад. Кендеров начинът, по който можем да бъдем адекватни на бъдещите промени е образованието. Колкото повече нови технологии влизат в образованието, толкова по-интересно би било то на учениците. „Децата, преди да тръгнат на училище, са активни потребители на технологии – смартфони, таблети, интернет, а попадайки в класната стая трябва да се върнат столетие назад и да хванат молива, за да пишат чертички. Рязкото откъсване от досегашния им модел ги демотивира много бързо и ги отделя от образователния процес в този му вид“, каза акад. Петър Кендеров. Той демонстрира пред публиката лабораторията „Геогебра“ (името е съчетание на „геометрия“ и „алгебра“), разработена от австрийски инженери. Чрез нея всеки може „да открива“ математически закони и правила, решавайки задачи по практичен и забавен начин. Идеята е „откривателят“ да запомни правилото, стигайки сам до него.

Гергана Паси, президент и основател на Дигиталната национална коалиция, даде практически примери за ролята на технологиите в днешно време. „70% от децата на възраст между 2 и 5 години спокойно боравят с компютрите, но едва 11% от тях могат да завържат връзките на обувките си“, сподели тя пред аудиторията в Канев Център. Трудното навлизане на новите технологии в образователния процес е обусловено от няколко причини – преподаваният учебен материал морално остарява много бързо, съвременният софтуер не може да се използва с наличната техника в училищата, учителите не могат да се адаптират бързо към промените на технологиите. Едва 13 от 1000 завършващи висше образование са получили дипломата си в областта на математиката или техническите науки, показва статистиката. Това отношение към математическите и инженерните науки провокира Дигиталната национална коалиция да организира кампанията „Животът е код“. В нея успели хора, занимаващи се с математика, информатика, технологии, споделят опита си пред ученици.
„Софтуерните компании дават 2% от БВП на България, а заедно с фирмите, които се занимават с аутсорсинг на бизнес процеси, съставляват общо 5 на сто от БВП“, съобщи Елена Маринова, председател на борда на директорите и президент на „Мусала Софт“. Ръстът на годишна база на фирмите в IT сектора е над 20%, заплатите са сравнително високи, а в същото време има недостиг на кадри на между 30 и 50 000 служители.
В същото време г-жа Маринова твърди, че дигиталното бъдеще е тук. В подкрепа на тезата си тя представи данни за навлизането на „умните устройства“ в бита на хората и ролята им при справянето със специфични ситуации – проблеми в планината, предотвратяване на здравословни усложнения при пациенти с операции и др.
Най-младият лектор в първия панел на научната конференция беше съоснователят на Leanplum, Момчил Кюркчиев. През 2013 г. основаната от него компания набира 4,8 милиона долара инвестиции от Shasta Ventures, топ фонд в Силициевата долина. Носител е и на първа награда в конкурса на VentureBeat за най-обещаващ стартъп за маркетинг технологии в света. Тенденциите в мобилните технологии беше темата на презентацията на Момчил Кюркчиев. „Все по-бързо навлизане на услугите за повикване през смартфоните и малко по-бавно навлизане на „умните автомобили“, прогнозира Момчил Кюркчиев - Фундаменталната промяна в начина, по който използваме компютрите вече е факт, защото бъдещето се случва днес и то е в джоба ни, каза г-н Кюркчиев.
В края на първия ден на конференцията четиримата лектори получиха кристалния приз „The Best Paper“. Утре започва работата по секции. Ще бъдат изнесени над 400 доклада, 100 от които на български и чуждестранни гости.