Д-р Петров, напоследък много се дискутира по темата за извънредния труд, който полагат лекарите и медицинските сестри в България. Каква е натовареността на медиците в МБАЛ „Д-р Иван Селимински”-Сливен?
Д-р В. Петров: В нашата болница работят общо 828 лекари, сестри и санитари. От тях 150 са лекарите, медицинските сестри - 383 и 251 санитари и друг персонал. Както и в много други болници, така и ние започнахме да изпитваме недостиг на кадри. Всички отделения са окомплектовани с персонал. Засега имаме само пет свободни сестрински места. 8-часовият график покрива дежурствата. Нямаме практика да сключваме граждански договор с нашия персонал и всички работят само на трудов договор. Лекарите все още са достатъчно, за да покриваме стандартите, но имаме 18 лекарски свободни места. Част от тях се покриват от специализанти. В момента имаме 59 лекари специализанти. За съжаление от тях голяма част не са от Сливен и най-вероятно след получаването на специализацията си ще напуснат нашата болница, ще отидат по родните си места или в чужбина.
Проблемът с персонала е сериозен. От няколко години се наблюдава застаряване не само при нас, но и в цялата страна. Средната възраст на сестрите в болницата е 48 години, а при лекарите – 52. Затова толкова се радваме когато дойдат млади колеги. За съжаление през последните три години не сме назначили нито една новозавършила медицинска сестра. Болницата предоставя безвъзмездно помещения и оборудване на новоразкрития филиал за медицински сестри и акушерки към Медицински университет-Варна. Надяваме се, че част от тези момичета ще бъдат бъдещите кадри на болницата. В момента при нас работят 46 пенсионери, защото имаме свободни места и няма млади хора, които да искат да бъдат назначени на тези длъжности.
Задължени сме болницата да работи 24 часа в денонощието. Не можем да си позволим да затворим отделение дори за ден, така че тези проблеми с персонала колкото и да са напредващи и опасни за по-нататъшното функциониране на болницата, постепенно трябва да се решават с привличане на млади хора. Много се надявам догодина да се реализира идеята на министерството разходите на болниците за немедицински цели да бъдат поети от принципала. В нашия случай това са държавата и общините. Ако това се осъществи, парите, които получаваме от клинични пътеки по договор със здравната каса, ще остават за болницата само за медицински цели и заплати на персонала. Това би дало възможност да се увеличат заплатите на персонала. Не можем да си позволим да увеличим заплатите само на част от работещите. С увеличението на минималната работна заплата процентно се увеличават заплатите на персонала. Стремим се, колкото и минимално да е това, да поддържаме едно добро ниво на заплати. Никога не сме си позволили да не изплатим възнагражденията навреме, или да не платим осигуровки.
Каква е средната работна заплата в болницата?
Д-р В. Петров: Началната ординаторска заплата е 750 лева, началната сестринска е 500 лева. Към тях се прибавят всички законови добавки – прослужено време, извънреден труд, нощен труд, има допълнителни средства за някои натоварени отделения. Придобиването на специалност също носи бонус при нас. Средната заплата за болницата е 909 лв. Средната лекарска е 1 400 лева, а средната сестринска – 800 лв. Не мога да кажа, че заплатите са адекватни на труда, който полагат медиците, но това са възможностите на болницата в момента.
Неадекватните на положения труд заплати са причина много медицински сестри и лекари да търсят реализация в чужбина. Какво е положението в това отношение в сливенската болница?
Д-р В. Петров: Да, имаме случаи, при които основно медицински сестри отиват да работят в чужбина. Радостното е, че след година-две се връщат при нас, след като са подобрили финансовото състояние на семейството, децата са се изучили…Мога да кажа, че след първата вълна през 90-те години, когато доста лекари от нашата болница отидоха в чужбина, нямаме такава тенденция сега. Може би това се дължи на застаряването на лекарите при нас. Ще видим дали младите специалисти ще останат при нас.
Какво е финансовото състояние на болницата в момента?
Д-р В. Петров: Методиката, по която касата плаща на болниците, тази година фиксира бюджети, които не би трябвало да надвишаваме. Бюджетът, който е определен на нашата болница, е с 1 милион и 47 хиляди лева по-малък, отколкото е изработеното през 2014 г. Това представлява 93 процента от миналата година. Тези средства, които няма да дойдат от касата към нас, създават трудности на лечебното заведение. Те ще се отразят основно на нашите планове за обновяване на апаратурата и извършване на ремонти в болницата. Най-вероятно тази година няма да закупим нова апаратура, а ще се заменя само това, което е амортизирано и ще се извършват само аварийни ремонти, за да можем с останалите средства да обезпечим работата на болницата. Най-вероятно това ще рефлектира и върху увеличаване на задълженията ни към доставчиците, защото с намалените средства няма да можем да ги изпълним. Към този момент имаме 2 милиона и 300 хиляди лева задължения към тях. С повечето фирми сме сключили споразумения. Натоварвайки тях, се натоварва и цялата система, фирмите и те не издържат. Притеснявам се, че ако ние не можем да изпълним споразуменията, може да се стигне до предприемане на съдебни мерки от тяхна страна за принудително събиране на средства. Надявам се, че това няма да стане, но тази опасност е реална
Нашата болница прави впечатление с модерната визия на сградата и отделенията. Кои от тях останаха неремонтирани?
Д-р В. Петров: Приключваме с ремонта на Отделението по акушерство и гинекология. Остана ни само Отделението по психиатрия, което не сме ремонтирали никога. Болницата е като една голяма къща. Първите отделения, които ремонтирахме преди 10 години, сега имат нужда от освежаване. Трябва да се направят разчети за поддържащи ремонти. Годишно през болницата преминават около 26 000 пациенти, които не пазят както у дома си. Има и амортизации.
Болницата успешно приключи работата си по големия проект за 8 милиона лева и по други по-малки. В момента работите ли по европейски проекти?
Д-р В. Петров: В момента нямаме проект, по който да работим. Чакаме отваряне на новата програма за финансиране по европейски проекти. Нямаме яснота по кои програми ще можем да кандидатстваме. Подготвяме документация да кандидатстваме по проект на Министерството на здравеопазването за обновяване на спешните отделения. Министерството е защитило проект за 85 милиона за закупуване на нови линейки и обновяване на спешните центрове и отделения към големите болници, които поемат основния поток от спешните пациенти.
Нашата мечта е да направим едно модерно спешно отделение, което да приема болните, да има голяма чакалня. Сега се намира в тесен коридор и няколко стаи, където често събирането на много пациенти води до конфликти, близките няма къде да изчакат… Ако се преборим, новото отделение ще покрие всички стандарти, които са необходими за спешно отделение.
Споделяте ли мнението, че ако се спазват стандартите, трябва да се закрият 90 процента от болниците?
Д-р В. Петров: Смятам, че не точно 90, но поне 40 процента от болниците, ако министерството извърши по-строг контрол. Много от общинските болници останаха без лекари, в частни болници се ползват само имената на лекарите или работят лекари в пенсионна възраст и с дипломите се покриват стандарти. Самите физически лица или не работят или работят по-малко часове. Всички лекари, които работят в болници, имат кабинети и в доболничната помощ. Много често се говори за идеята да се направи така, че един лекар да работи на едно работно място. Това ще намали броя на лечебните заведения, но ако се приеме, трябва да се направи така ,че заплащането на лекарите за едно работно място да бъде адекватно и те да се чувстват достатъчно обезпечени финансово, да имат възможност да повишават своята квалификация и спокойно, без да мислят за изхранването на семействата си, да работят пълноценно.
От създаването на стандартите преди 5-6 години те постоянно се доработват и променят. Сега новото ръководство на МЗ каза, че ще преработи част от тях. Някои стандарти са с много високи изисквания, а най-тежката част е големият броя на лекарите и сестри, които се изискват за едно отделение, без това да е съобразено с броя на отделенията. Смятам, че стандартите трябва да се съобразят и с броя на леглата в едно отделение.
Има ли необходимост от намаляване броя на болниците?
Д-р В. Петров: Като погледнем логично, не би трябвало да има значение какъв е броят на болниците, след като има капацитет. За съжаление много от болниците доскоро си позволяваха да правят хоспитализации на пациенти, които не се нуждаят от такава. Много важно и на първо място в това отношение е въвеждането на електронната система, за която отдавна се говори. Пациентът да се отчита в реално време, за да се разбере истинската необходимост и истинското натоварване на лечебните заведения. Чекирането с личните карти, което извършваме отскоро, е първата крачка, от която тръгва развитието на тази система. Самата програма не е достатъчно добре структурирана и има недостатъци, които се надявам касата да изчисти. Болниците не получават информация дали болният не се води в друга болница, дали чекирането е направено вярно и касата го отчита. В края на месеца чакаме със свити сърца касата да направи справка колко души според тях са преминали. Ако тази система се развие и пациентът получи здравна карта, чрез която да се чекира при всяко влизане при лекар, ще даде реална представа на касата и всички останали от реалното използване на здравни услуги от населението и ще се разбере колко легла, лекари и друг персонал са необходими. Механичното затваряне на болница не може да стане. Нека това стане по естествен път, като пациентите покажат коя болница е по-посещавана, кой лекар е най-търсен.
Как ще коментирате предложението здравната каса да извършва проверки в болниците в реално време, в момента на оказване на медицинска помощ?
Д-р В. Петров: Не се притеснявам от внезапни проверки, защото нашите пациенти са реално приети, но когато касата дойде на проверка, да не започне да формализира. Ако пациентът в момента не е в стаята си, не означава, че той не се лекува. Не са страшни тези проверки, имали сме и през почивните дни, не са установявани нарушения. Ние нямаме наказания за такива пациенти. Много искам да се премахнат формализираните проверки и санкции за пропусната запетая или друга техническа грешка. Голяма част от санкциите са за такива нарушения. Все пак ако през болницата преминават 100 пациента, ще имаме време да огледаме всеки детайл от тяхната документация, но тук на месец лекуваме по 2 400-2 500 болни и винаги може да се пропусне нещо. Ние се стремим да сме изрядни, но все пак технически грешки се допускат и не е редно те да се наказват с по 200 лева глоба. Получава се така, че документът е по-важен от пациента.
