Над 10 000 Българи отбелязаха днес на историческия връх Шипка 137 години от Освобождението на България. Панихида в памет на загиналите руски войни и български опълченци отслужи Великотърновският митрополит Григорий.
"Историята не е музейна експозиция с хронологично или тематично наредени вещи, придружени с описание. Страхувам се да не започнем да приемаме дупката от куршум само като дефект на облеклото или назъбения щик само като следа на времето".
Това заяви в словото си на Шипка днес вицепремиерът Томислав Дончев.
"Историята не е само документи, не е хроника. Има опасност от изискванията за политическа коректност да забравим да наричаме нещата с истинските им имена.
Шипка не е симпозиум. Шипка, от преди век, е пот, труд, умора, стомана и кръв.
Кръв руска, беларуска, украинска, финландска, румънска и преди всичко българска. Защото черновата на мирния договор е написана тук, а после само оформена от някой европейски чиновник.
Всяка буква е кръв, всяка дума е боен вик, всеки ред е залп на батареите".
В изказването си Томислав Дончев припомни, че историята се пише от "тези чиито кости още лежат тук".
"Заплахите, които могат да унищожат един народ са липсата на памет, липсата на цел. Свободата ни може да не е зачената и родена тук, но тук възмъжа.
Точно тук всеки миг свобода е платена скъпо. Не с жълтици, не с лири, а с единствената конвертируема валута, с която работи историята - вяра, кръв и победа.
Да помниш не означава само да знаеш всички факти, а да умееш да чувстваш болката от всяка рана, да знаеш как пари всяка сълза и как тупти сърцето от всяка спечелена битка.
Историческата памет е основата, ако не я надградим с цели ще имаме само недовършени пориви.
Затова аз знам, че трябва да вземаме сила от историята, увереност, борбеност, самочувствие.
Историята трябва да ни прави силни, а не да ни учи да мразим.
По дефиниция вражески народи ние нямаме, наш враг е този, който иска да ни отнеме свободата.
Днес тук никой не е сам. Защото точно тук има памет, има гордост, има цел и има народ. И дългът ни като деца на внуци и правнуци на героите на Шипка означава не само да идваме тук на 3 март с цветя и байрак. Означава, ако трябва да се борим - да се борим. Както, където и с когото трябва. Със заплахите, с враговете, с предателите, със страха, с малодушието.
Историята не помни нищо от мърморенето, оправданията, оплакванията. Следи по нея оставят само разбитите нозе, бойния вик, писъкът на куршумите, големите победи и големите каузи.
Честит празник. Да живее България".
