Доверието в институциите и икономическият оптимизъм остават ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета. Това показват данни от изследване на Галъп, проведено в края на януари и началото на февруари сред над 1000 души.
Готовността за участие в протести срещу правитeлството и желанието за предсрочни избори също са сравнително малки. Партиите на власт остават стабилни. Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава, са други изводи от проучването.
През февруари 32% от запитаните казват, че имат доверие в кабинета, 56% - нямат, а останалите се затрудняват да отговорят. Доверието в кабинета обаче расте вече трети месец, показват данните, след като преди съставянето на второ правителство на Бойко Борисов стойностите на доверие бяха паднали до около 15 на сто, а недоверието стигаше около и над 70%.
Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент. С подобни нива на доверие започваха правителствата „Станишев” и „Орешарски”. Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в кабинетите „Сакскобургготски” и „Борисов 1” - в първите месеци от управлението си тези правителства имаха доверие от около и над 50%, които решително превъзхождаха недоверието.
Бъчварова: Оценката за първите 100 дни на кабинета е положителна
Кабинетите, които се основават на компромис и коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност, показват данните от проучванията в годините. Показателни в това отношение са и сегашните данни при различните електорати. Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета „Борисов 2”.
Лидерът на КНСБ: Борисов се научи да управлява, изглежда по-мъдър
През февруари 21% от запитаните заявяват, че имат доверие в Народното събрание, а недоверието към него обхваща две трети от респодентите. Останалите се затрудняват или се колебаят. Така подкрепата за парламента остава всъщност много по-ниска от сумарната подкрепа за управляващите партии. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но парламентът си остава една от най-нехаресваните институции.
Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски, нива на подкрепа - от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.
Явно е налице традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите. Показват го и личните рейтинги на основните политически фигури. По правило недоверието и тук е по-високо, а и запознатостта с някои от новите министри е още ниска и постепенно ще расте. Но представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Кънев, Кунева, Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.
Ето някои от основните фигури: Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари, Йорданка Фандъкова - с 44%. Ръстът при здравния министър Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са премиерът Бойко Борисов, омбудсманът Константин Пенчев, регионалния министър Лиляна Павлова, вицепремиерът по управление на евросредствата Томислав Дончев, вицепрезидентът Маргарита Попова, вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин и т.н.
Класации в случая са неуместни, защото различните публични фигури имат съвсем различни задачи в зависимост от постовете си. А и с изключение на Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова и донякъде Константин Пенчев, всички останали са всъщност с минусов рейтинг - когато се съпоставят положителните с отрицателните оценки.
Кабинетът „Борисов" си разписа програма за пълен мандат
Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ - от всички, имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС - със заявена подкрепа от близо 7%. Шанс да влезе в следващ парламент има и „Атака” с близо 3% от всички имащи право на глас.
От Галъп напомнят, че данните не могат да се четат като прогноза за изборен резултат, а отразяват единствено тенденциите в декларативните нагласи. Например, на декларативно ниво ДПС винаги показва по-нисък резултат в сравнение с онзи, който може да мобилизира в реална изборна ситуация.
И по отношение на партиите, и по отношение на основните личности се запазва логиката на следизборния бонус за победителите. Положително влияние оказва и последният месец, който се характеризираше с намаляване на скандалите в управленската формула.
Източник: БГНЕС
