Максим Димитров: Полша евакуира за часове своите от Украйна, а тук чакаш година да докажеш български корени
Максим Димитров: Полша евакуира за часове своите от Украйна, а тук чакаш година да докажеш български корени / снимка: БГНЕС, архив

Вече е трудно да се избегне мобилизацията в Украйна, след като има вече случаи на спрени хора, които не могат да напуснат страната без документ от органа, който отговаря за мобилизацията. Това каза в ефира на Дарик Максим Димитров, българин от одеското село Голица, който живее и работа в страната ни. Той подчерта, че до момента не е чул позиция на властите и институциите в България за случващото се в Украйна и протеста на сънародниците ни срещу повиквателните.

Максим Димитров призова държавата поне да облекчи тежката и бавна процедура, която отнема почти година, за доказване на български произход.

В Украйна започна нова вълна на мобилизация. С указа на президента Порошенко се очаква да бъдат мобилизирани около 200 хиляди. С този указ вече мобилизират жени до 50 години и мъже до 60 години. Всички хора, които получават призовки, трябва да минат медицински преглед, за да се види дали са годни да участват във военни действия в рамките на зоната на т.нар. антитерористична операция.

За всеки регион в зависимост от населението се взимат хора в мобилизацията. Много хора са против, тук в България се чу през последните дни, че в български села се вдигнаха на протест хората. Това се случи в Кюлевча, така стана и в Нови Трояни в Болградски район.

В селата дойдоха практически призовки за всички мъже и хората се бунтуват кой ще остане, кой ще работи земята. Другият въпрос, който си задават хората, е къде тръгваме да воюваме, срещу кого, защо няма военно положение и какви гаранции ще имаш след това?!?

Как може да се избегне мобилизацията - можеш ли да откажеш повиквателната или е най-добре да не си там, когато ти я носят?

Въпросът не е в това да си там или не, в крайна сметка става въпрос за държавата, на която ти си гражданин и която е в голяма трагедия. Колкото и да се опитват да прикриват случващото се с думите „антитерористична операция", в крайна сметка в Украйна върви война. Това световните лидери все още не са го признали, не се правят стъпки, за да се избегне този конфликт.

Питате може ли да се избегне мобилизацията - по принцип не може. Вече имам познати и от Одеса и от Киев, които имат заведени дела заради това, че не са се явили.

Задочно ги съдят, така ли?

За задочно не съм чул да ги съдят, но в последните дни има случаи, при които не може да се напусне Украйна без документ от департамента, който отговаря за повикването на хората в армията, за мобилизацията. Всъщност се спират мъжете да напускат страната без такъв документ. Има бунтове не само в българските села, а навсякъде в Украйна. Има хора, които вече са се върнали с увреждания и когато не могат да получат бележка, че са били участници във военни действия, трябва сами да поемат грижите си за лечението. Много хора си казват защо трябва да ходим там?!?

Изобщо може ли България в този случай да се намеси?

България поне трябва да работи и да прави нещо. Дори няма и официални думи от правителството или от тези партии с патриотични възгледи. Никой не е дал никакво изявление какво ще направи. Само неправителствени организации правят петиции за предоставяне на бежански статут на етническите българи от Украйна.

По принцип няма нужда да предоставят бежански статут, защото в България според закона, ако имаш български корени, тук можеш да се установиш временно или постоянно и дори можеш да получиш паспорт. Но какво се случва? Днес, за да получите удостоверение за български произход първо трябва да се запишеш на сайта на Агенцията за българите в чужбина, да изчакате 8, 9 или 10 месеца, да дойдете в България и тогава да си подадете документите. След един месец ще ви поканят на интервю и тогава ще ви дадат този документ.

Всъщност една година общо взето трябва да чакаш за един документ - лист А4, където пише, че даденото лице има български произход. Днес има електронни сайтове, начин за проверяване, това може да направи България - да ускори тези процеси.

Коментира се как Полша е реагирала с осигуряването на бърз достъп за своите сънародници от Украйна, наистина доста по-малко на брой бяха те в критичната зона?

И Полша, и други държави от Европейския съюз. Значи Полша може в рамките на 48 часа да им издаде документ за временно пребиваване, а в България тези неща не стават, защото има някакви законови мерки. Кой ги създава тях - ами тези хора, които са в парламента. До момента не съм чул нито едно изявление в новините за това, че се работи по въпроса. Сигурно в България има много по-големи проблеми отколкото съдбата на българите в Украйна, но е крайно време тези административни пречки да се премахнат.

Стана дума, че особено тежко е положението в най-размирния район, в Донбас - българите там имат нужда от храна и лекарства, от помощи?

Никъде в Украйна в момента не е леко, защото и в Одеса и региона също има хора, които са преселници, бежанци от размирния район. Те живеят в санаториуми, условията там не са много добри, мои приятели от обществени организации събират дрехи, пари, защото наистина е трудно положението. Ако има възможност да се помогне хуманитарно с дрехи, с лекарства и храни, това трябва да се прави. Помощ би била добре дошла.

Изобщо не искам да очаквам някакви големи и силни заявления, че ще сме на тази страна или на другата страна, поне да се направи елементарното този административен процес, който е много труден в момента - за тези желаещи, които искат тук да се преселят, поне да се улесни. Други държави го правят - Полша го прави, Унгария прави нещо подобно за хората с унгарски корени, които живеят в Западна Украйна. Обаче тук в България оставам с впечатление, че винаги очакваме някой друг да ни каже, а не оттук да се зададе някакъв стандарт - че ще направим нещо без да слушаме тези или онези, без да сме русофили или западнофили, а просто да сме българи.

В Украйна има все пак половин милион българи.

Със сигурност не може да говорим, че всички имат желание да се преселят тук в България. Просто хората искат мир, искат този конфликт да приключи.

Правят ли се спекулации вече там на чия страна са българите в Украйна? Тук вече чета злобни коментари трябва ли да помагаме на хора, които подкрепяли руснаците.

Разбира се, че се правят спекулации. Има хора, които очакват промените, очакват Украйна да избере европейски курс и очакват хората да се променят изведнъж, но това не става. Говори се за новата власт и промените, обаче преди няколко седмици депутатите си удвоиха заплатите, но в същото време заплатите и пенсиите на хората спаднаха, защото националната ни валута се обезцени. Спекулации се правят и тук и в Украйна.

Все още няма реални дела, във властта остават някои хора, срещу които се бореха протестиращите на Майдана. Когато тези хора продължават да са властта, когато продължава да няма реформи, да продължават корупционните схеми - разбира се тогава новата власт и новият курс ще губи подкрепа в очите на обикновените хора.

Взимат ли страна българите, какво е твоето усещане?

Чувам различни мнения, но си мисля, че събитията от миналата година поразделиха обществото. Част от хората искат интеграция към Европа, друга част, които искат да останат с Русия. Има обаче много хора, които казват ние не искаме нито Русия, нито Европа - искаме Украйна да бъде мирна държава. Не мога да кажа, че българите в Украйна са за евроинтеграцията или са силно против, има най-различни мнения. Има спекулации, които казват, че по-голямата част от българите били за Русия и ако трябва утре ще се отделят - не съм съгласен с това мнение. Много е лесно тук от България да се коментира, трябва да се познава ситуацията там и нагласите на хората.

Колко от твоите приятели там не успяха да се спасят от мобилизацията?

Освен приятели имам и братовчеди, които вече са на линията на фронта. Не мога да кажа, че убиват само българи, там не пише на челото от каква националност си. За съжаление няма яснота от страна на държавата защо се прави тази мобилизация, как се извършва, какво ще се случи след това, защо не се въвежда военно положение.

Имам познати, които имат бизнес и вече затварят магазините си там. Разглеждат възможността да се преместят тук в България, но пък тук има административни спънки. Най-лошото в момента е несигурността - не се знае кога това ще приключи и как ще свърши.