Екип от Русенския музей и Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН започват съвместна работа по проекта „Следите на героичното време: места на памет, свързани с националноосвободителните борби (1867-1878)“.
Проектът има за цел да анализира местата на памет за личности и събития от националноосвободителните борби (1867-1878), като проследи етапите и начините на тяхното конструиране като „национални светини”, и като изследва ролята им в поддържането на поредица от ритуални практики на честване и възпоменаване.
Приложният аспект на проекта включва подробно описание на места на памет от националното „героично време” и изчерпателно представяне на символните и културни пространства, свързани с героите от националния пантеон. Натрупаният свод от емпирични материали ще се използва като средство да се откроят начините, чрез които паметниците и музеите „разказват” за героичното време, семантиката на обществените ритуали в България, както и функционирането на националните символни пространства в различни културни, политически и социални контексти.
Като краен резултат ще бъдат издадени две книги. Първата („Граждански церемониали и ритуали”) ще изследва развитието и функциите на обществените ритуали в България. Втората книга („Места на памет за националноосвободителното движение”) ще излъчи натрупаните в резултат от проучванията сведения за възникването и функционирането на местата на памет, свързани с националноосвободителните борби, както и за извършваните във връзка с тях символични действия. Тя ще играе ролята на справочник на паметта за българските национални герои, като ще посочва местата, които съхраняват оцелелите от героите вещи (реликви), и ще препраща към информационните масиви, фиксирали извършваните от тях дела (примери за подражание).
В рамките на проекта ще се изготви и туристическа карта „Паметни места от националноосвободителните борби”, която ще представи проектните резултати до широка аудитория.
Проектът „Следите на героичното време“ е подкрепен от Фонд Научни изследвания към Министерство на образованието и науката и е с продължителност две години. Обхватът му е територията на цялата страна. Екипът, който ще работи по него е от Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН и Регионален исторически музей – Русе. Ръководител на проекта е доц. д-р Николай ВУКОВ от ИЕФЕМ – БАН.
