Откъде идва традицията да посрещаме с хляб и сол?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Корените на обичая са славянски, но отношението към хляба и солта са много древни. Почти няма култура на земята, която да не почита тези две субстанции - солта и житото, стрито на брашно и превърнато в хляб. Сега ще се заровим дълбоко в тази тема.
Да посрещнеш някого с хляб и сол е висша форма на гостоприемство. А гостоприемството към чужденеца, към странника е много сериозен и културен крайпътен камък. Всички славянски народи са запазили този обичай. Ние, българите, го имаме от векове, макар да сме изгубили точното му значение. А то е следното. Хлябът е универсалната, не само индоевропейска, но и семитска метафора за храна. Вижте само как употребата му не се е променила през вековете. И до днес се казва "изкарва си хляба" или пък римското "хляб и зрелища", "хлябът на хората". Дори днес често пъти просяците на улицата използват простата молба "дай пари, за да си купя хляб". Самата дума хляб е много особена, тя не е славянска, а вероятно е старонемска
и описва преди всичко обредния самун, а не профанната храна. Изобщо хлябът е връзката между възвишеното и земното. Той е символ, основен компонент на трапезата и оттам най-простата единица на добруването. Дори от най-бедните се очаква да имат хляб, ако не друго. Така че да посрещнеш някого с хляб, съдържа в себе си много елементи, но в крайна сметка е най-простата форма на добронамереност и споделяне.
Със солта нещата са малко по-различни. Тя не е прост овкусител на хляба, дори изобщо не е овкусител. Древните са я използвали със съвсем различно предназначение. Тя е имала магически свойства. Всички цивилизации са били наясно с пречистващата и сила, макар да са нямали обяснение за това. Солта е добра вещ, пишат евангелистите Марко и Лука. В свещените текстове и преди Новия завет е пълно с метафори за сол. Нейната консервираща сила символизира запазването на чистотата на света. Тя се свързва с мъдростта, както и защита от злите сили, които разваля. Всичко това се дължи на свойствата на солта да предпазва и да лекува дори. Освен това да не забравяме, че солта е много ценна. В някои култури е точно толкова ценна, колкото и златото. Ето как, когато се дава хляб и сол смисълът е следния. Гостоприемно посрещане с магическата смес, наречена хляб, която е хем най-простото нещо, хем най-възвишеното. И сол. Това пък си и е чиста магия. Не за овкусяване на хляба, а за пречистване и защита от зли сили. Обичаят е езически, но по своя смисъл не противоречи на християнската традиция. Напротив част е от нея, особено като се има предвид колко говори Исус за хляб и сол.
А сега и още нещо важно. Когато се поднесе хляб и сол, задължително се прима. Споменаваме го, защото имахме един премиер, когото доста посрещаха с хляб и сол, а той отчупваше късче, топваше го в солта и го даваше на девойката, която му го поднася. Това, в духа на славянската традиция е огромна обида и поругаване. Но да не отиваме чак до там. Както стана ясно, никой не е по-голям от хляба, дори и разни бивши премиери.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
