Откъде произлиза отдаването на чест с ръка на чело в армията?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Ако сте във военно училище, може би не всяко военно училище, но елитните военни училища, там ще ви преподадат, че произхода на козируването, на отдаването на чест с ръка е в Средновековието. Тогава, при разминаването на двама рицари в пълно бойно снаряжение, за да покажат, че нямат войнствени намерения един към друг, двамата повдигали визьорите на шлемовете си, за да се видят очи в очи. Никой не влизал в битка с вдигнат визьор и оттам характерният жест, все едно махаш нещо от очите си, който е в основата на козируване. Хубаво обяснение, но малко митологизирано. Чак и във филма "Последната крепост" Робърт Редфорд го обясни образно.
Ако в Средновековието се срещат двама рицари, а единият няма визьор на шлема? Шлемовете били различни видове, не някаква универсална каска, как са се поздравявали в такъв случай? Единият си вдига визьора, а другият, какво вдига? Несъществуващия си визьор ли? Или пък, защо при условие, че не отиват на битка, рицарите пътуват с шлем на главата си. Той е тежък и неудобен и ако няма да се биеш, по-добре си го махни от главата. Или направо го свали, като ще се разминаваш с някой приятелски настроен, какво само визьора си мърдаш. Не, не е работата във визьора.
Работата е във военния код. Нека го кажем така. По света има два вида поздрави - поздрав към приятел и поздрав към неприятел. Истинският мъж поздравява и в двата случая. Поздравът към враг става, когато вдигнеш пред себе си оръжието. И до ден днешен фехтовката започва с такъв поздрав - за почест. Отдаваш почест, отдаваш уважение към противника си. Но си готов за битка. Така се отдава чест пред знаме, в началото на дуел, в началото на война. Дори когато държиш револвер чест се отдава, като вдигнеш цевта право нагоре.
Вторият вид поздрав е към приятел. Тогава е важно да му покажеш, че дясната ти ръка е свободна, в нея няма оръжие. Оттам идва махането, ръкуването под всякаква форма, римският поздрав. С това се казва: Няма нищо в тази ръка, привет. А не: Привет, виждаш ли я тази сабя. Ето как още преди Средновековието отдаването на чест към приятел в армията, в армията, а не на пазара, става като вдигнеш ръката си сякаш е оръжие, но в нея всъщност няма нищо. Дали ще допреш челото си, козирката на фуражката ще е на сантиметри от двете, или ще е нацистки поздрав, при всички положения се казва: Тази ръка може да носи оръжие, тя е оръжие, но в момента не носи нищо, празна е, защото си ми приятел. В някои армии е прието да се козирува само с шапка на главата. При нас е така. В други, както решиш, но жестът е един и същ. Не е важен визьорът на шлема ти, важна е ръката ти и какво има в нея. Ако има оръжие, поздравяваш неприятел и му казваш: Внимавай, ти си знаеш. Ако няма оръжие, значи поздравяваш приятел, другар.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
