Пръстен-отровител, който e сред последните най-значими находки на българската археология, може да бъде видян в Историческия музей в Горна Оряховица до 14 март. Експонатът е част от изложбата „Реликвите на Калиакра", която гостува в железничарския град. Експозицията е посветена на 10-та годишнина от разкопките на крепостта Калиакра, по време на които се проучват предградието и вътрешният град. Ръководител на проучването е доц. Д-р Бони Петрунова. Изложбата бе открита в петък от кмета на Каварна Цонко Цонев. Горна Оряховица е четвъртият град в България, в който гостува експозицията. От тук изложбата ще замине за гр. Свищов, каза при откриването Цонко Цонев.
Най-ранното поселение на крепостта Калиакра са тиризите-от ІV в. преди Христа. Те дават и първото име на крепостта -Тиризис. С различна интензивност от ІV в. преди Христа до ХV в. там има различни поселения. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) от Търновското царство се отцепват независими владетели-деспоти. Такъв е и Добротица, който е владетел на Добруджанското деспотство. По това време интензивно се развива търговията. За това говорят последните проучвания и открити находки. По време на разкопките през последните 10 години са открити монети от ІV до ХV в. Интерес сред находките представлява златната монета-хеперперон на византийския император Андроник ІІ. Открити са също фрагменти от оръжие- меч, върхове от стрели.
Интерес представлява Църква №2 от ХІІІ в., която се намира във вътрешния град. В нея са намерени кръстове-енколпиони. От вътрешния град са и редица накити, сред които обеци, наушници, различни висулки, копчета, фрагментите от позлатен прочелник и диадема, както и апликация с релефна украса-грифон и палмети от ІХ-Х в.
Сред сензационните находки се открояват две. Едната е кръст-реликварий от втората половина на ХІІІ в. с изображение на Богородица. В България са открити много малко подобни кръстове. Акцент в изложбата обаче е бронзовият пръстен от края на ХІV в., предназначен за извършване на убийства. Той е първият и единствен засега в България. Открит е самостоятелно, извън контекст от други предмети. Представлява халка и припоена към нея кръгла касета, украсена с гранулация. Има дупчица, която е изкуствено направена. Самата касета е куха и пригодена така, че вътре да може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът не е забележителен, тъй като не трябва да привлича вниманието. Той е мъжки, като се предполага, че е носен на малкия пръст на дясната ръка.
Според доц. Бони Петрунова, най-голяма е вероятността находката да се свърже с конфликта между Добротица и неговия син Иванко Тертер, тъй като е известно, че те не поддържат добри отношения. С това се обясняват и много от неизвестните смъртни случаи на нос Калиакра сред благородници и аристократи, близки до деспот Добротица. Като цяло може да се каже, че находката е пряко доказателство, че през ХІV в. са извършвани убийства, вероятно с политически характер, с помощта на ползваните по това време отрови.
В изложбата са показани още токи, прешлени за вретено, лампи, копчета, каменна матрица за изработка на накити. Изложена е керамика от ІІІ до ХІV в.-амфори, сграфитокерамика, кухненска керамика. Показани са също мраморни и каменни фрагменти с гръцки надписи.
Изложбата се организира със съдействието на Община Горна Оряховица, Община Каварна и Исторически музей - Каварна. Експонатите могат да се разгледат от понеделник до събота, от 09.00 до 18.00 часа, за периода на гостуването. Входът за посетители е 2.00 лева, за ученици - 1 лев.
