/ БТА
На 2 януари тази година говорителят на израелското правителство Ейлон Леви обяви, че Държавата Израел ще се защитава срещу делото за геноцид, заведено от Южна Африка, и обвини РЮА, че "осигурява политическо и правно покритие" на нападението на "Хамас" от 7 октомври.

"Държавата Израел ще се яви пред Международния съд в Хага, за да изобличи абсурдната кръвна клевета на Южна Африка", каза Леви.
Израел изпрати свои представители на заседанието на МС по делото на 11 януари. ДПА отбеляза по този повод, че това е първият случай, в който Израел е изправен пред подобни обвинения в Международния съд.

Очакваше се съдиите в Двореца на мира в Хага да се произнесат първо по спешното искане на РЮА за незабавно прекратяване на военната операция на Израел в Газа.

По повод разпореждането на МС от 26 януари Израел да предприеме действия за предотвратяване на актове на геноцид във войната с Хамас израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че страната му е ангажирана с международното право, но "има основно право да се защитава".

"Международният съд в Хага справедливо отхвърли скандалното искане да ни бъде отнето това право", заяви в петък министър-председателят на Израел, очевидно имайки предвид факта, че съдът се въздържа да призове за незабавно прекратяване на огъня. Нетаняху посочи, че Израел „воюва срещу терористите от "Хамас", а не срещу палестинските цивилни граждани", съобщи Ройтерс.

На свой ред външното министерство на Южна Африка отбеляза, че този ден "бележи решителна победа на международното върховенство на закона и важен етап в търсенето на справедливост за палестинския народ".

"Съдът е напълно наясно със степента на човешката трагедия, която се случва в региона, и е дълбоко обезпокоен от продължаващите загуби на живот и от човешкото страдание“, заяви председателката на Международния съд на ООН Джоан Донахю, цитирана от АП, докато обявяваше временното решение. МС нареди още и доставянето на повече хуманитарна помощ за палестинците в Газа и призова за освобождаването на заложниците, държани от въоръжените групировки в анклава.

МС изтъкна, че има юрисдикция да се произнесе относно спешните мерки, поискани от Република Южна Африка в иска ѝ срещу Израел и че няма да прекрати делото, каквото беше израелското искане.

Според американския в. "Ню Йорк таймс" в становището на съда има "елементи, които двете страни приемат". В същото време изданието отбелязва, че отказът на Международния съд да прекрати делото за геноцид срещу Израел "вероятно ще остави държавата под международно наблюдение за години напред".

Вестникът обръща внимание и на факта, че южноафриканците виждат в изтъкнатите от тях "актове на геноцид" от страна на Израел срещу палестинците в Газа репресиите, на които са били подложени самите те по време на апартейда. На свой ред израелците са особено чувствителни на темата „геноцид“ в контекста на Холокоста, в който са жертви на нацистка Германия. Мнозина израелци твърдят, че в геноцид трябва да бъде обвинено палестинското движение "Хамас" заради кръвопролитната си атака срещу мирни граждани на 7 октомври.
Според "Ню Йорк таймс" съдебното решение, от друга страна, в очите на много палестинци е рядко срещан момент на разплата с Израел, който е бил подкрепен в настъплението си в Газа от редица световни сили начело със САЩ.

"Сега държавите по света имат ясни законови задължения да спрат геноцидната война, водена от Израел срещу народа на Палестина в Газа, и да дадат гаранции, че не са съучастници в нея", заяви Рияд ал Малики, външен министър на контролиращата частично Западния бряг Палестинска автономна власт, цитиран от "Ню Йорк таймс".

Палестинският посланик във Великобритания Хусам Зомлот каза, че решението трябва да принуди САЩ и техните съюзници "да обуздаят израелската армия". "В продължение на седемдесет и пет години Израел се измъква за извършените убийства", заяви той.

Някои палестинци дадоха израз на огромното си разочарование, че МС не е спрял военното настъпление на Израел в ивицата Газа, отбелязва вестникът. "Отново пренебрегнахте палестинците", написа журналистът в Газа Хинд Худари в социалните мрежи.

"Ню Йорк таймс" се позовава на изявление на Държавния департамент на САЩ, според което съдебното решение в Хага "е в съответствие с американското виждане, че Израел има право да предприема действия, с които да гарантира, че терористичните атаки от 7 октомври няма да се повторят, в съответствие с международното право".

Според наблюдателя по дипломатическите въпроси на британския в. "Гардиън" Патрик Уинтър "предварителното решение на Международния съд укрепва реда, основан на правила, и поставя Запада на изпитание". "Решението на съда в Хага е опустошително за Израел, като поставя в неловко положение неговите съюзници като Обединеното кралство и САЩ, които омаловажават заведеното от Южна Африка дело", смята Уинтър.

"В настояването си за разпореждане от страна на Международния съд, възпиращо Израел от извършването на евентуални геноцидни действия в Газа, Южна Африка постави на подсъдимата скамейка не само отношението на Израел към палестинците, но и целия основан на правила ред след Втората Световна война, включително и властта на самия МС. Никога не е имало толкова шумно дело, заведено в хода на такъв кървав конфликт, и рядко толкова много хора са били заложени до такава степен в неговия изход", добавя той, цитиран от "Гардиън".

Ройтерс цитира изявлението на правосъдния министър на Южна Африка Роналд Ламола, според когото националният герой на страната Нелсън Мандела, който е „един от радетелите“ за спазването на Конвенцията за геноцида „би се усмихнал в гроба“ по повод постановеното в Хага.
Друга световна агенция – Асошиейтед прес, изнася друг коментар на министър-председателя на Израел по повод решението на съда в Хага.

Според Нетаняху самият факт, че съдът е разглеждал обвиненията в геноцид срещу държавата му, "е срамен белег, който няма да бъде заличен с поколения напред".

Ройтерс отбелязва, че към съдебния състав на Международния съд в Хага специално за това дело са се присъединили по един съдия от Южна Африка и Израел.

РЮА беше представена от 76-годишния Дикганг Мосенеке, един от най-високопоставените съдии на страната в пенсия, който е бил ревностен борец срещу апартейда и е изиграл важна роля в демократичния преход. Той е влязъл в затвора на 15-годишна възраст за протест срещу апартейда и е прекарал десет години в печално известната каторга Робен (малък остров до крайбрежието на Кейптаун), където се е сприятелил с Нелсън Мандела.

От страната на Израел за съдия в МС бе назначен Арон Барак, на 87 години. Един от оцелелите от Холокоста, роденият в Литва Барак е стигнал до председателското място във Върховния съд на Израел. Той е бил едно от малкото оцелели деца в еврейското гето в литовския град Каунас.
Нарича оцеляването си „чудо“, като казва: „Оттогава не се боя от смъртта“. Малкият Арон е измъкнат от лагера от майка си, която го скрива в бала с униформи, ушити на мястото. Емигрира в намиращата се под контрола на Великобритания тогавашна мандатна територия Палестина през 1947 г., една година преди създаването на Държавата Израел.