Бившият ръководител на ООН почина на 80 години в болница в Швейцария
Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, лауреат на Нобелова награда за мир, почина в събота на 80-годишна възраст, след като бе станал звезда на световната дипломация през десетте години, прекарани на най-високия пост в ООН.
Сегашният генерален секретар на ООН Антониу Гутериш отдаде почит пред паметта на своя предшественик, когото нарече "сила, насочвала към доброто".
Дипломат от кариерата, по време на двата си мандата - от 1997 до 2007 г., Кофи Анан дава принос за по-осезаемо присъствие на ООН на международната сцена, пишат в коментар Нина Ларсон и Каръл Ландри от АФП. Първи генерален секретар с произход от Субсахарска Африка, ганаецът ръководи организацията в тревожни времена, белязани от войната в Ирак.
БГНЕС
Върху постиженията му обаче хвърлят сянка обвинения в корупция, свързани с аферата "петрол срещу храни". При все това Анан напуска ООН като един от най-популярните й ръководители. Съвместно с организацията, която ръководи, е удостоен през 2001 г. с Нобеловата награда за мир "заради усилията да се постигне един по-организиран и по-мирен свят".
"Опитах се да поставя човека в центъра на всичко, предприемано от нас - от превенцията на конфликти до развитието и човешките права", заявява той, приемайки наградата в Осло.
С изключение на неколкогодишната работа като директор на туризма в Гана Анан посвещава на ООН 40 години от професионалната си дейност. И става първият генерален секретар, дошъл от средите на самата организация. Отначало управлява човешките ресурси на ООН, после отговаря за бюджетните въпроси, след това - от 1993 г., поема операциите по поддържане на мира, а четири години по-късно оглавява цялата организация.
Gulliver/Getty Images
Докато е начело на департамента за мироопазващи операции, ООН преживява два от най-мрачните епизоди в историята си - геноцида в Руанда и войната в Босна. През 1994 г. сините каски се изтеглят от Руанда, затънала в хаос и междуетническо насилие. А година по-късно ООН не успява да попречи на сръбските сили да избият хиляди мюсюлмани в Сребреница, Босна.
Тези провали, пише в своята автобиография Кофи Анан, "ме изправиха лице в лице с бъдещото ми най-сериозно предизвикателство, докато бях генерален секретар - да обяснявам, че при очевидни нарушения на човешките права намесата е законна и необходима".
Анан бързо се приспособява към новата си роля на главен дипломат, появявайки се все по-често на телевизионните екрани и на светски вечери в Ню Йорк. Дотам, че се превръща в знаменитост и някои го наричат "рокзвезда на дипломацията".
Кофи Анан дължи поста си на САЩ, които налагат вето върху кандидатурата за втори мандат на предшественика му - египтянина Бутрос Бутрос Гали. Това не му пречи при подходящ случай да се показва независим от великите сили. Разгневява например Вашингтон с твърдението, че нахлуването в Ирак през 2003 г. е "незаконно", защото операцията не е одобрена от Съвета за сигурност.
БГНЕС
Роден през април 1938 г. в Кумаси, Гана, в семейството на служител от местния клон на британско-холандския концерн "Юниливър", Кофи Анан следва в родния си град, после получава стипендия и се прехвърля в американски университет, а след това го приемат в Женевския институт за висши изследвания в областта на международните отношения.
През 1965 г. сключва брак с Тити Алакиджа, девойка от заможно нигерийско семейство. Раждат им се син Коджо и дъщеря - Ама, но в края на 70-те двамата се разделят. През 1984 г. Анан сключва втори брак с шведската юристка Нане Лагергрен, от която има дъщеря - Нина.
През февруари 2012 г. ООН и Арабската лига го избират да посредничи като специален пратеник за Сирия, но пет месеца по-късно той се отказва. Обвинява великите сили, че с препирните помежду си превръщат посредничеството му в "мисия невъзможна".
Кофи Анан основава фондация, развиваща дейност в сферата на на устойчивото развитие и мира като част от групата "Старейшини", известна още като "Съвет на мъдреците", формирана от Нелсън Мандела за работа по проблемите на мира и правата на човека.
