- Говорителят на Европейската комисия Марк Грей
„Все още трябва да бъдат демонстрирани убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, за да се разсее безпокойството на българските граждани и на европейските партньори на България". Това заяви председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. С близо половинчасово закъснение от предварително обявения час коментира накратко докладите за България и Румъния, в които се оценява работата на двете държави в областта на правосъдието и вътрешен ред през петте години от членството им в ЕС.
Барозу подчерта, че събитията в Румъния предизвикват голяма тревога в Европейския съюз и комисията. „Имахме среща с министър-председателя Виктор Понта и той се съгласи писмено да направи промени. Румъния направи крачка назад от пропастта, но трябва да се вземат мерки в областта на върховенството на закона", каза още Барозу.
За България Барозу посочи, че „законите са налице, сега е важно да бъде гарантирано тяхното прилагане. България е постигнала относителен напредък и може да постигне поставените цели, но трябва да покаже по-голяма ангажираност с реформите и да положи по-ефективни усилия отколкото в миналото". Той потвърди очакването България и Румъния да бъдат разделени. Следващият доклад за Румъния ще бъде приет в края на тази година, а ЕК ще оцени напредъка на България след година и половина - в края на 2013 година.
Мониторингът продължава, следващият доклад в края на 2013 година
„И при двете държави общата оценка е, че напредък е постигнат, но не може да се каже, че реформата е необратима. Фокусът, трябва да бъде вече поемане на отговорността и изпълнение, а механизма за сътрудничество и проверка ще продължи да се прилага", каза малко по-късно и говорителят на ЕК Марк Грей.
Той обаче отрече Брюксел сега да разделя България и Румъния. Като подчерта, че докладите така или иначе са били различни. "Логично е да се мисли щом държавите са различни, анализът да е различен", каза Грей, а на въпрос ще бъде ли механизмът без край, Грей отговори, че това зависи единствено и само от двете държави. По думите му следващият отчетен период за България ще бъде удължен, защото основното по съдебната рамка е въведено и сега трябва да се постигнат убедителни резултати, за което се изисква време.
Има напредък, но има въпроси дали промените са необратими
„Все още липсва насока на политиката, което възпира напредъка. Много от институциите предприеха полезни действия. Въпреки това ограничеността на мерките само до съответните институции, както и липсата на съгласуван подход означава, че остават открити въпроси за насоката на реформата", се посочва в доклада за България. Според ЕС „обстоятелството, че все още има нужда от външен натиск повдига въпроси относно устойчивостта и необратимостта на промените". Оттам допълват, че „назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия Главен прокурор ще бъдат един от индикаторите за устойчивостта на реформите".
ВСС не управлява ефективно, уволнението на Тодорова буди „безпокойство"
Висшият съдебен съвет не управлява ефективно, не се спазва разделението на властите, а независимостта на съда е поставена под въпрос - гласят друга част от констатациите на ЕК.
„На Висшия съдебен съвет бяха предоставени широки правомощия да управлява и ръководи съдебната власт. Тези правомощия не бяха използвани за ефективно управление на магистратското съсловие, което да се основава на заслугите и етичното поведение, нито за постигане на последователност и независимост на правораздаването, от което зависи доверието на обществото", отбелязва още докладът. В него се посочва, че уволнението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова буди безпокойство.
ЕК редовно получавала оплаквания за бездействието на съдебната система и тайни споразумения с престъпници
Критики има и за борбата с престъпността. „Действията срещу организираната престъпност се засилиха през 2010 година, когато полицията пое по-активна роля и бяха осъществени известен брой отдавна просрочени процесуални и институционални реформи", отбелязват от ЕК. Но допълват, че „както в досъдебното, така и в съдебното производство все още липсват убедителни резултати за ефективно справяне с тази форма на престъпна дейност. Че все още има много неразрешени и забавени дела в тази област".
„Макар България да инвестира значително в подобряването на институционалната и правната рамка за борбата с организираната престъпност от 2010 година насам, налице са само ограничени резултати: едва няколко значими дела за организирани престъпни деяния получиха осъдителни присъди, а бяха постановени няколко оправдателни присъди по значими дела, по които публично известните доказателства пораждаха очаквания за осъдителни присъди", посочва в доклада си ЕК.
Комисията отбелязва и „сериозна загриженост във връзка със слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства - от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от комисията от 2006 година насам, са образувани едва четири съдебни дела, макар разследването по известен брой дела да е все още в ход. През тази година бяха извършени и редица нови поръчкови убийства, допълват от ЕК.
В тази връзка се отбелязва, че „ЕК редовно получава оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво".
Братя Галеви - голям провал за системата
Системните грешки в областта на правоприлагането бяха онагледени наскоро, след като двама известни осъдени избегнаха изпълнението на наложеното им наказание лишаване от свобода, посочва докладът по случая „Братя Галеви", макар и те да не са споменати поименно. „Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата", допълват от ЕК.
Пълния текст на евродоклада можете да прочетете ТУК
