Днес се сбогувахме с колегата от БНТ Валя Крушкина. Тя почина в болница в Истанбул, където се лекуваше от онкологично заболяване. Валя беше истински боец, но, уви, не успя да пребори рака.
Всеки, който познава Валя, има своя лична история с нея. Не за друго, а защото тя стигаше до всеки. И в репортажите си на екран беше истинска, беше себе си. Ненатрапчиво, но винаги с позиция. Христо Воденов от БТА познава Крушата не просто като колега, а от години, почти от дете:
"Заедно ходехме на Витоша в снега. Спомням си веднъж на слизане от Алеко, ама целите бяхме в сняг, мокри, ужас, много голям сняг беше, и ни събра в тяхната къща, тя е в долната част на селото, край реката. Майка й и баща й - чудесни хора, както и баба й - веднага ни направиха чай, извадиха вино, извадиха храна. Свалихме дрехите, сложихме ги да се сушат, пуснахме си музика. Не ни се тръгваше. Около нея винаги се създаваше една зона на сигурност и на доброта. Когато си до Валя, знаеш, че всичко ще бъде наред".
Весела Петрова от БНТ си спомни за работата им с Валя като млади репортери, когато по време на световното по футбол в САЩ през 1994 година трябвало да влязат в ролята на спортни журналисти:
"Валя беше в бяла рокля и много харесваше играта на Лечков. А пък аз много харесвах Боби Михайлов. И се втурнахме - правихме интервюта с майките им, бащите им, с познатите им. Накрая като награда дойде Лечков и каза на Валя: Имало тук едно момиче, което много ме харесва. И Валя каза: Аз съм, аз съм, дай ми един автограф. Той я попита дали има снимка, а тя каза: Нищо нямам. Обърни се тогава, на гърба, каза Лечков. И тя се обърна и той се подписа. И тя си пазеше роклята".
На площада до читалището в Железница баба Траяна беше една от дошлите, бавно с бастунчето си, за да се сбогува с Валя. Спомня си, че все й е казвала да се показва по телевизията, а не само да се чува гласът й в репортажите.
Макар да не успя да пребори тежката болест, Валя си остава боец - до последно с усмивката, с която ще я запомнят всички. Днес се сбогувахме с Крушата не просто като с журналист и колега, а като с истински приятел. Тя вече ни липсва, а хората с морал и душа в тази професия останаха с един по-малко.
