Яйцето на Великден символизира плодородието, късмета, здравето и щастието, то е символ на началото на нещо ново и хубаво. Това разказа майстор Велина Минева, директор на Историческия музей в Ихтиман. Тя препоръчва във всяка къща на Великден да има по едно писано яйце с кръст, защото по думите й това носи късмет и здраве.
Минева отбеляза, че традицията за Великден повелява първото боядисано яйце да е в червено, да се постави пред иконата на Божията майка и да се пази до следващия Великден. Докато е топло, с него се прави кръстен знак на челата на децата в семейството.
Традицията повелява яйцата за най-хубавия християнски празник да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота. Техният брой зависи от броя на членовете на семейството, като към тях се прибавят и тези на кумовете и кръстниците.
Шарят 120-килограмово яйце във Велинград
В началото на 19 в. у нас яйцата са се боядисвали под ръководството на най-възрастната жена в къщата, като се използвали отвари от растения, разказа тя. По думите й с отвара от риган се получавала червената боя, смрадликата оцветявала в оранжево, зеленото се постигало с коприва, а жълто - с орехи или люспи от стар лук. С времето обаче, в различните краища на страната се развиват различни школи за писане на великденски яйца. Днес от тях са се запазили три - във Велинград, Етрополе и Ихтиман, уточнява Минева.
Майсторките също спазват традицията и първото яйце се оцветява изцяло в червено, като върху него се изписва специален кръст. Кръст се поставя и на последното яйце, като се вплита в моделите. Останалите яйца, по думите на Минева, се боядисват в различни цветове и се рисуват, като синият цвят символизира непорочността, виолетовият - кръста, зеленият - Христовите ученици, а жълтият - самият Бог.
"В Ихтиман този занаят се е появил през 19 в. и специфичното при него е, че се работи с геометрични фигури и мотиви от растителния свят. Нашите баби са пишели върху сурови бели яйца, след което са ги топили в стипца от кисело зеле и са ги боядисвали, като са ги варели в памучна боя, с което се отстранява восъка", разказа Минева. Този метод на боядисване тя нарича негативен.
По-късно хората са разбрали, че е хубаво контурът от восъка да остане върху бялото яйце, а фигурките да се запълват с различни цветове. Това става като нагряват пчелен восък до 200 градуса, изписват с него яйцето, а след това оцветяват в контура с боя за вълна, премесена с жълтък, който се използва за здравина и блясък, поясни експертът. В Историческия музей в Ихтиман има великденско яйце, писано преди 70 години по този метод, като се е запазил рисунъкът му с целия си блясък, добавя Манева.
Тя е категорична, че всичко е свързано, защото елементите, които са върху яйцата, присъстват и в народните носии от Ихтиманско. Те са част от мотивите на престилката, срещат се и в шитата дантела.
Великденските обичаи оживяха във Веляновата къща в Банско
Велина Минева се занимава от малка с този занаят - било й интересно да гледа как, играейки си с цветовете, от ръцете й излиза нещо. С времето това я увлича, хобито се превръща в занаят и вече от 10 години е майстор. Не е художник, по професия е историк. Има зад гърба си няколко изложби с демонстрации за писане на яйца и зад граница. Нейната цел е да поддържа родолюбието и интереса към българските традиции на сънародниците ни, които живеят в чужбина, а техните деца да се запознаят с този занаят и да го запазят.
Минева отбеляза, че традицията за Великден повелява първото боядисано яйце да е в червено, да се постави пред иконата на Божията майка и да се пази до следващия Великден. Докато е топло, с него се прави кръстен знак на челата на децата в семейството.
Традицията повелява яйцата за най-хубавия християнски празник да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота. Техният брой зависи от броя на членовете на семейството, като към тях се прибавят и тези на кумовете и кръстниците.
Шарят 120-килограмово яйце във Велинград
В началото на 19 в. у нас яйцата са се боядисвали под ръководството на най-възрастната жена в къщата, като се използвали отвари от растения, разказа тя. По думите й с отвара от риган се получавала червената боя, смрадликата оцветявала в оранжево, зеленото се постигало с коприва, а жълто - с орехи или люспи от стар лук. С времето обаче, в различните краища на страната се развиват различни школи за писане на великденски яйца. Днес от тях са се запазили три - във Велинград, Етрополе и Ихтиман, уточнява Минева.
Sofia Photo Agency, архив
Майсторките също спазват традицията и първото яйце се оцветява изцяло в червено, като върху него се изписва специален кръст. Кръст се поставя и на последното яйце, като се вплита в моделите. Останалите яйца, по думите на Минева, се боядисват в различни цветове и се рисуват, като синият цвят символизира непорочността, виолетовият - кръста, зеленият - Христовите ученици, а жълтият - самият Бог.
"В Ихтиман този занаят се е появил през 19 в. и специфичното при него е, че се работи с геометрични фигури и мотиви от растителния свят. Нашите баби са пишели върху сурови бели яйца, след което са ги топили в стипца от кисело зеле и са ги боядисвали, като са ги варели в памучна боя, с което се отстранява восъка", разказа Минева. Този метод на боядисване тя нарича негативен.
По-късно хората са разбрали, че е хубаво контурът от восъка да остане върху бялото яйце, а фигурките да се запълват с различни цветове. Това става като нагряват пчелен восък до 200 градуса, изписват с него яйцето, а след това оцветяват в контура с боя за вълна, премесена с жълтък, който се използва за здравина и блясък, поясни експертът. В Историческия музей в Ихтиман има великденско яйце, писано преди 70 години по този метод, като се е запазил рисунъкът му с целия си блясък, добавя Манева.
Sofia Photo Agency, архив
Тя е категорична, че всичко е свързано, защото елементите, които са върху яйцата, присъстват и в народните носии от Ихтиманско. Те са част от мотивите на престилката, срещат се и в шитата дантела.
Великденските обичаи оживяха във Веляновата къща в Банско
Велина Минева се занимава от малка с този занаят - било й интересно да гледа как, играейки си с цветовете, от ръцете й излиза нещо. С времето това я увлича, хобито се превръща в занаят и вече от 10 години е майстор. Не е художник, по професия е историк. Има зад гърба си няколко изложби с демонстрации за писане на яйца и зад граница. Нейната цел е да поддържа родолюбието и интереса към българските традиции на сънародниците ни, които живеят в чужбина, а техните деца да се запознаят с този занаят и да го запазят.