Учени от университета на Уоруик, Великобритания, са открили неочаквана прилика между човека и орангутаните. Известно е, че речникът на хората се формира в зависимост от социалната им среда. Ново проучване показва, че при този вид маймуни се случва същото, пише сп. "Нейчър еколъджи енд еволюшън".
За целите му учените са анализирали сигналите за тревога, които си разменят общности на диви орангутани в Борнео и Суматра. Оказва се, че тези звуци не са вродени и програмирани, както се е смятало досега. Орангутаните измислят нови версии на тревожните викове, които се различават по височина и продължителност.
Проучването установява, че появата на нови сигнали се влияе от гъстотата на групата. Орангутаните, живеещи в малки общности, използват собствен "жаргонен репертоар". Те са консервативни, но когато се появят нови "позивни", всички бързо ги възприемат. Авторите на изследването отбелязват, че в местната лексика постоянно навлизат нови варианти на тези названия.
В среда с висока плътност общуването на орангутаните прилича повече на "какофония". Според учените маймуните от многочислени групи са по-склонни да използват всички нови форми на предаване на звук, вероятно за да се откроят от тълпата. Въпреки това повечето от новите варианти бързо излизат от употреба.
За да съберат данните, учените са провели общо 6120 часа наблюдения в шест изследователски станции. Те са записали виковете на седемдесет диви маймуни.
Проучването показва, че орангутаните понякога независимо едни от други намират едни и същи звукови сигнали. Те са отчетени в групи, които живеят в различни райони и не са влизали в контакт помежду си по никакъв начин.
В допълнение към новото изследване има все повече доказателства, че "речта" на маймуните се състои от гласни и съгласни, точно както при хората. Животните не само ги използват, но и ги комбинират, за да създават сричкови комбинации.
Изучаването на маймуните помага да се разбере по-добре развитието на човешката реч. Учените смятат, че тя се е развила постепенно и че общуването между далечните ни предци е зависело от социални фактори.
За целите му учените са анализирали сигналите за тревога, които си разменят общности на диви орангутани в Борнео и Суматра. Оказва се, че тези звуци не са вродени и програмирани, както се е смятало досега. Орангутаните измислят нови версии на тревожните викове, които се различават по височина и продължителност.
Проучването установява, че появата на нови сигнали се влияе от гъстотата на групата. Орангутаните, живеещи в малки общности, използват собствен "жаргонен репертоар". Те са консервативни, но когато се появят нови "позивни", всички бързо ги възприемат. Авторите на изследването отбелязват, че в местната лексика постоянно навлизат нови варианти на тези названия.
В среда с висока плътност общуването на орангутаните прилича повече на "какофония". Според учените маймуните от многочислени групи са по-склонни да използват всички нови форми на предаване на звук, вероятно за да се откроят от тълпата. Въпреки това повечето от новите варианти бързо излизат от употреба.
За да съберат данните, учените са провели общо 6120 часа наблюдения в шест изследователски станции. Те са записали виковете на седемдесет диви маймуни.
Проучването показва, че орангутаните понякога независимо едни от други намират едни и същи звукови сигнали. Те са отчетени в групи, които живеят в различни райони и не са влизали в контакт помежду си по никакъв начин.
В допълнение към новото изследване има все повече доказателства, че "речта" на маймуните се състои от гласни и съгласни, точно както при хората. Животните не само ги използват, но и ги комбинират, за да създават сричкови комбинации.
Изучаването на маймуните помага да се разбере по-добре развитието на човешката реч. Учените смятат, че тя се е развила постепенно и че общуването между далечните ни предци е зависело от социални фактори.
