/ iStock/Getty Images
Орангутаните инстинктивно използват чукове, за да нанасят удари и остри камъни, за да режат, показват данните от изследване на германски учени, цитирано от електронното издание “Юрикалърт”. 

Те са наблюдавали поведението на два необучени мъжки представители на вида Борнейски орангутан (Pongo pygmaeus), обитаващи зоопарка в норвежкия град Кристиансанд.

Специалистите от университета в Тюбинген установяват, че приматите инстиктивно извършат две основни, последователни стъпки при използване на каменни сечива: удряне на камъни и рязане. Орангутаните не са обучавани предварително, нито пък са присъствали на демонстрации за целево поведение. 

На всеки от тях е предоставен бетонен чук, голям камък ​​и две кутии със стръв, до която трябва да стигнат, като прережат въже или силиконова кожа, а наградата е храна. И двата орангутана спонтанно удрят чука в стените и пода на ограждението си, но нито един от тях не го използва върху камъка. 

При втори експеримент на приматите е даден тънък остър камък, издялан от човешка ръка. Единият от тях успява да среже с него силиконовата кожа и да стигне до стръвта в кутията. За първи път учените наблюдават инстинктивно използване на острието за рязане от необучена маймуна.

За да разберат дали орангутаните могат да се научат да използват сечивата и по друг начин, изследователите правят демонстрация пред три женски животни от зоопарк във Великобритания. Те им показват как да удрят камъка, за да се образуват по-малки парчета от него. След това само една от маймуните продължава да използва чука, като го насочва към ръбовете на камъка, както е видяла при демонстрацията.

Това проучване е първото,  при което учените установяват спонтанно използване на каменни сечива от необучени орангутани. Според авторите две основни предпоставки за появата на използването на каменни инструменти - удряне с каменни чукове и разпознаване на острите камъни като режещи инструменти - може да са съществували при последния общ прародител на хората и орангутаните, преди около 13 милиона години.

Данните от изследването са публикувани в електронната библиотека PLOS ONE.
БТА