Крайното говорене претърпя пълен провал на евроизборите в България. Какво е това - преопаковане или повишаване на критериите? Отговорите търси Иван Бедров.
Черните кожени якета, тесните джинси, бръснатите глави, тежките обувки, вдигнатите ръце... Има ги в България и все по-често ги виждаме в акция. Провеждат шествия, гостуват в медиите. Учредяват организации. И се провалиха на изборите.
Нито една от приеманите за по-малко или повече екстремистки националистически партии не успя да постигне прилично представяне. Избирателите не се впечатлиха нито от „Атака" и произлезлия от тях Национален фронт за спасение на България (НФСБ), нито от още по-радикалните две нови формации, които останаха на дъното на класацията.
Преди една година „Атака" получи над 260 хиляди гласа, докато в неделя спечели само 66 хиляди. НФСБ се преполови от 130 хиляди преди година на 68 хиляди сега. Българската национално-патриотична партия привлече само 3000 гласа, докато най-новата коалиция „Националистически партии на България" (НПБ) не успя да събере дори 2500 гласа.
Просто прекалиха
В различна степен споменатите формации решиха директно да атакуват европейския избор на България, а някои още по-директно призоваха за завой към Москва. „Все пак националистите, които гласуват за тях обикновено, биха искали ясна националистическа позиция - да се защитават българските интереси, а не руските", коментира директорката на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия Антонина Желязкова. Тя е усетила ерозията в настроенията към националистите още по време на теренните си изследвания през последните месеци. Още една причина за слабото им представяне е и прекрачването на общоприетите граници за допустимост - „хулиганстването по време на протестите".
„Атака" и НПБ прекопираха и актуалното за руската пропаганда говорене срещу хомосексуалните и оприлачаването на Европейския съюз като земя на „гейбракове и кръвосмешение". Тази риторика достигна дотам, че изразът „европедерастия" стана сред най-често употребяваните в кампанията. „Това е твърде открито слово на омразата. То подкопава визията за българина като толерантен. Малко са избирателите, които имат толкова нисък критерий, че да се асоциират с подобно просташко говорене", казва Радослав Стоянов, активист за правата на ЛГБТ хората. Според него мнозинството хомофобни избиратели у нас предпочитат по-перфидни тактики за ерозия на интеграцията на маргиналните общности.
Няма да е пусто
Всичко това обаче не означава, че България няма да изпрати в Европейския парламент политици с екстремистки позиции. Сред избраните за евродепутати има такива, които от години са известни с крайното си говорене, а до някаква степен повечето основни партии също имат залитания. Въпреки, че традиционните екстремисти са се поизносили, те имат достойни заместници, мисли Желязкова. „Сега има нов витален инженерен проект на Бареков, който ще върши същата работа - все пак Ангел Джамбазки отива в европарламента, нали? Той е от най-непреклонните антиромски и антиимигрантски говорещи и действащи. Така че, тази ниша няма да пустее".
Хомофобското говорене също не успя да открои най-крещящите от останалите. „Партиите, които залагаха на хомофобията в предизборните си кампании, не заложиха на печеливша карта по простата причина, че основните партии и без друго също не са приобщаващи и отворени към нехетеросексуалните избиратели - от тях също идват спорни, а понякога и откровено хомофобски послания" - такова е обяснението на Радослав Стоянов.
Според него просто определени формации са избрали за отличителна черта нещо, което не ги отличава толкова от масовия фон. „Казвам, че не е впечатляващо това, че някой хвърля кал, по простата причина, че и останалите го правят малко или много".
