Почти половината от бреговата ивица на Япония е покрита с изкуствено издигнати стени срещу евентуална водна стихия. Структурите се забелязват от пътя, от плажовете, от въздуха. На места са огромни, на други - по-малки. Предназначението им е да се справят с високи вълни или тайфуни. Макар че мястото, ударено най-силно от унищожителното петъчно земетресение влиза в предполагаема зона за цунамите, морските стени не успяха да се справят с водната маса. На практика всичко останало се "справи", но не и морските стени.
Ще срещнете какви ли не статистики по този повод. Както и информация, че в Япония се случват около 20 процента от земетресенията в света с магнитуд над 6 по скалата на Рихтер. Че мъничък трус се усеща на всеки пет минути. Че няма как да си в Япония и да не усетиш поне леко разклащане на земята. Нещо повече. Трудно е да повярваш на очите си, но дори след унищожително по всички стандарти земетресение, 50 и повече етажните сгради са на мястото си, влаковете изведнъж възобновяват работа, по улиците няма паника.
Обадих се първо на директора на детска градина Fuji, в която бях преди две години, буквално поразен от начина, по който обучават децата там. Присъствах и на подобно обучение - какво се прави, когато се случи природно бедствие. После звъннах на приятели, чийто офис е на 49-ия етаж. От детската градина ("Имаме обучение всеки месец. Учим децата да не плачат, да не тичат, да не се връщат в класните стаи. Всички излязохме на безопасно място") до офисът на 49-ия етаж ("Имаме много проблеми, но сме живи и всичко е наред") бързо стана ясно, че Япония е подготвена за подобни трусове. Гласовете им звучаха спокойно и уверено. Те знаеха какво трябва да правят и как да го направят. Не знаеха само какво да правят с вълните. Но със сигурност след година страната ще бъде още по-подготвена след това, което се случи през последните дни.
Защото няма такава нация. Не знам дали тя е създадена с много или малко усилия, с много или малко труд, с много или малко борба, но просто няма такава нация.
Невероятно е и друго. Невероятно е внушителното хладнокръвие, с което всеки японец се справя с трагедия от огромен мащаб, справя се и със собствената си, лична трагедия. Макар свикнали на подобни трусове, жителите на Япония този път са изправени пред невиждана по размерите си трагедия (колега от радио Токио FM ми разказа по телефона: "Почувствах голям удар, сякаш си на кораб, който преминава над огромна вълна. Беше доста продължително, не сме преживявали нещо подобно."). Нормално е японците да сравняват земетресенията с кораби и големи вълни. Мнозина от тях продължават да вярват, че островът им плава над огромната риба Намацу, укротявана единствено от бог Кашима, който пази страната от трусове. Само за миг да отклони вниманието си Кашима и морският вълк се размърдвал и причинявал земетресения.
Колкото и тежко да е едно земетресение в Япония, то винаги сигнализира по убийствено жесток начин началото на нова ера за страната. Така е било след двувековната й изолация и земетресението от 1855 година, така се е случило след земетресението от 1923 година, както и след труса от 1995 година в Кобе, което мнозина помнят и до днес. Тогава то отне живота на 6400 души. И тогава, и сега, Япония е страна, която просто работи, в която всичко се случва така, както трябва. Страна, в която думичката "хаос" не съществува, защото всички - от татуирани якудза до малки деца знаят какво да правят и какво да не правят, когато нещо необичайно се случи. Япония ще се изправи по-силна от всякога след това земетресение. Обвиненията към премиера Наото Кан, че е потърсил сравнително късно помощ отвън са абсолютно неоснователни. Япония е доказателство на това как уникално доброто планиране на една свръхнаселена и развита нация може да предвиди до най-малките детайли дори земетресение, което специалистите отчитат със спиращата дъха 9-а степен по скалата на Рихтер.
Вече повече от 100 години японските сгради се строят при зловещи регулации, променени едва през 1965 година (с позволението за строеж и на по-високи сгради). Когато се разхождаш в даунтаун Токио, обграден от сгради с повече от 30 етажа, няма как да не помислиш, че само нация, която вярва в технологичните си и инженерни способности, може да си позволи строежа на такива исполини в тъй земетръсна зона. Дори и този път, мнозина от жителите на Токио бяха предупредени за идващото земетресение, секунди преди то да се случи, благодарение на първата в света система, която отчита сеизмична активност и изпраща съобщения. Въпросните съобщения се появиха по телевизията, радиото, мобилните телефони. За сравнение - високоразвити нации все още се чудят как да изпращат съобщения за инциденти на пътя, причиняващи огромни задръствания. Точно благодарение на тези съобщения газови станции, железопътни мрежи, електространции и други индустриални системи спират да работят. Очевидно е, че високотехнологичните иновации спасиха животи в Япония. Нещо, което не само че не беше възможно преди години, но продължава да бъде недостижимо за мнозина - независимо дали слабо развити като Хаити, или икономически способни като Нова Зеландия.
Япония открива своите проблеми и те са свързани с грижата за оцелелите и тези, които трябва да търсят нов подслон. Доставките на вода и храна са затруднени, отнемат часове. Урбанизацията, колкото и модерна да е тя, в един момент ограничава хората - дори едночасова липса на транспорт обърква плановете на стотици хиляди. При свръхнаселеност, всеки един проблем поражда въпроса къде ще бъде подслонени тези хора. Урбанистите със сигурност ще преосмислят как ще функционира Япония занапред. И въпреки всички трудности, някак, като на забавен каданс, в съзнанието остава картината на стотиците хора, които търпеливо чакаха на опашка, за да получат топло одеало и се покланяха всеки път щом то се озовеше в ръцете им. Същите тези хора ще построят Япония на утрешния ден. Но дали и тя ще успее да се справи с природните стихии. Ще ни се да вярваме.
