Сградата на молдовския парламент беше черна и обгорена, а на главния вход бяха изрисувани със спрей зачеркнати изображения на сърп и чук. Шкафовете лежаха на земята, където бяха изхвърлени предишната нощ, а из клоните на боровете се
виждаха заплели се в тях документи. Руслан Гросу, 21-годишен, стоеше отвън и се опитваше да проумее случилото се. "Тук стана малка революция", каза той. "Това е силата на нашата младеж и те трябва да уважават желанията ни". От вътрешността на сградата долетя мрачния звук на счупените стъкла, които работниците разчистваха и Гросу се почувства длъжен да добави: "Почти всички от нас смятат, че това, което се случи тук, е лошо". "Ние не сме крадци", каза той. Ден след масовия антикомунистически протест, който прерасна в насилие, в молдовската столица Кишинев всички размишляват върху въпроса кой стои зад това.
Президентът Владимир Воронов заяви, че акцията е планирана от румънци и прикани румънския посланик да напусне страната до 24 часа. Младежки активисти твърдят, че опозиционните партии са яхнали иначе мирната тълпа, за да постигнат собствените си цели. Опозиционният лидер Влад Филат заяви, че властите са допуснали протестиращите да излязат от контрол, за да представят опонентите на президента като екстремисти. Политическият анализатор Думитру Минзарар обаче смята, че най-добрият отговор е най-простият.
"Това беше спонтанно събитие", каза Минзарар, който работи в Института за развитие и социална инициатива, организация за политически изследвания в Кишинев. "Истинската причина беше, че младите хора просто се разбунтуваха. Това не са хора със съветско образование, които са склонни да се подчиняват и се страхуват да излязат на улицата".
Нямаше убити при сблъсъците във вторник, но 118 полицаи потърсиха медицинска помощ, а 43 от тях бяха хоспитализирани, каза говорителката на молдовското министерство на вътрешните работи Алла Мелека. Бърза помощ съобщи, че 79 цивилни са получили медицинска грижа, а 14 от тях са били настанени в болница. В сряда на централния площад в града отново се събра тълпа, но тя беше по-кротка група от близо 1000 души - част от десетте или петнайсетте хиляди протестиращи от вторник. 193 души бяха арестувани по време на протестите във вторник, каза Мелека. Молдовската главна прокуратура съобщи, че ще разследва всеки случай и ще образува наказателно дело срещу организаторите.
Младежките активисти, който пуснаха съобщения за организирането на "спонтанен протест" в понеделник по социалните мрежи "Туитър" и "Фейсбук" и по мобилните телефони, се разграничиха напълно от протеста. Една от активистките, 25-годишната Наталия Морар каза в интервю, че очаква да й бъдат повдигнати обвинения и че тя и други организатори са получили телефонни обаждания, който били "не толкова заплахи, колкото предупреждения, че ще бъдем изложени на голяма опасност през следващите няколко дни".
По думите й това, което най-много я притеснява, са твърденията, че тя и нейните приятели по някакъв начин са допринесли за насилието, което тя гледала по телевизията. "Повярвайте ми, не виждам нищо приятно в това", каза тя.
Протестите разкриха разделението в Молдова - първата бивша съветска република, която отново върна комунистите на власт. Воронин беше избран за президент през 2001 г. на вълната от разочарованието, че крахът на СССР е донесъл на Молдова само бедност, корупция и гражданска война.
Когато беше преизбран през 2005 г., Воронин, който някога управляваше молдовското КГБ, обеща да поднови отношенията с Европа и да укрепи демократичните институции. Много от опонентите му обаче смятат обещанията му за лъжовни. Голяма част от младежите виждат в Румъния, която е членка на ЕС и югозападна съседка на Молдова, символ на надеждата. В миналото за кратко имаше инициатива за обединение на двете страни, който бяха едно цяло от 1918 г. до 1940 г. През 2002 г. опитите на комунисткото правителство да наложи националистическа учебна програма по история, която да заличи влиянието на Румъния, предизвикаха протести в столицата. Основен източник на недоволство сред младежите по време на последните протести бяха ограниченията за пътуване до Румъния, които правителството наложи. Когато във вторник протестиращите нахлуха в сградата на парламента, един от тях издигна румънското знаме на покрива - нещо, което Воронин отбеляза в сряда. "Знаем, че определени сили от Румъния, са организирали тези бунтове", каза той, цитиран от агенция Интерфакс. "Румънските знамена, които бяха издигнати над правителствените сгради в Кишинев, са доказателство за това".
Протестите избухнаха в понеделник, след обявяването на неокончателните резулта от изборите, които показаха, че комунистическата партия печели близо една втора от вота и получава достатъчно места в парламента, за да назначи следващия президент. Хелен Паскар, която беше на площада със свои приятели, каза, че никой от нейните връстници не е очаквал, че комунистите ще останат във властта за още един четиригодишен мандат. "Искаме някакви промени в страната си", каза тя. "Каквито и да са промени". /БТА/
