Очевидно е, че реалният и дигиталният свят се сливат в едно. Трудно е да определите в кой момент сте аналогов и в кой - дигитален. Така или иначе мобилните устройства участват дори в планирането на аналогови удоволствия като разходка в парка, например. Проверявате времето, търсите нещо на картата, откривате нов ресторант с поредната апликация и т.н.
Третата сесия на конференцията „Future Cities”, организирана от Economist в Стокхолм и спонсорирана от Ericsson, започна с презентация на Майкъл Чуй от McKinsley Global Institute: „Има толкова много информация по света и това, че някои градове я предоставят свободно е страхотно. Градове като Чикаго например. По този начин могат да се направят специални апликации и да използваме мобилните си телефони за получаване на всякаква информация, свързана с тези градове”.
Използването на информационните системи като платформа за умното развитие на градовете на бъдещето е темата на третата сесия от „Future Cities”. Определението „бъдещи” тук е заменено с „умни”, но такива точно ще бъдат градовете на бъдещето, за да оцелеят. „Платформите, създадени на база информацията, която имаме за градовете, са изключително важни”, продължава Майкъл Чуй. „По този начин ще откриваме по-бързо и лесно как да се придвижим от едно място до друго пеш, с помощта на личната кола и чрез обществения транспорт. Ще съчетаваме умно различните форми на придвижване, за да ги използваме заедно по-ефективно. Отварянето на кметствата и предоставянето на хората на подобна информация на практика руши стените между градските управници и обикновените хора”.
Клара Геймърд, участник в дебата, продължава да развива темата: „Да вземем проблема със здравеопазването в Бразилия, за да разберете защо умните системи са от съществено значение за развитието на градовете. Има отдалечени малки градове в Бразилия, в които няма качествено медицинско обслужване. За да отидат хората до истинска болница трябва да пътуват цял ден и често отлагат това пътуване, докато не е абсолютно наложително. Или пък го правят без въобще да има необходимост от това. Министерството на здравеопазването на Бразилия реши да въведе високотехнологичните мобилни болници - това са центрове, които определят на първо място дали хората имат необходимост да отидат до болниците. Съществува устройство, което е с големината на мобилен телефон - то помага на лекарите в мобилните болници да направят първата диагностика, за да определят след това дали да изпратят хората до болниците”.
Подобни умни устройства, не по-големи от мобилен телефон, могат да се използват в различни сфери. „Ако знаем колко струва да вземем един дълъг душ, да оставим компютъра включен, както и други подобни неща”, продължава Геймърд, „това ще ни помага да харчим по-малко. Ще ни помага да бъдем практични. Чрез тези умни системи ще управляваме по-добре живота си в градовете”.
Вдъхновяваща беше презентацията на Карло Рати от Senseable City Laboratory. Той е категоричен, че умните решения са в основата на бъдещето на градовете. „Днес градовете заемат 2% от територията на земята”, каза Рати, „но консумират 75% от енергията”. Карло Рати разви теорията си за използване на контролни системи, които в реално време отчитат какво се случва в градовете и вземат правилното решение за развитие на различни области. Даде пример с Формула 1. „Преди години Формула 1 беше един болид и един пилот. Уменията на пилота бяха важни за крайният резултат, разбира се и качествата на болида, но нищо повече”.
Днес това не е така. Зад всеки пилот стои армия от техници, които наблюдават и анализират данните от датчиците по болида, по тялото на пилота и къде ли още не. „Днес градовете, в които живеем са нещо подобно”, каза Карло Рати. „В реално време можем да наблюдаваме какво се случва благодарение на контролните системи. И да решаваме как да действаме, какво да правим”.
За да не бъде голословен, че това са все още планове, Карло Рати представи изключително интересния проект „Real Time Rome”. Благодарение на данните, които постъпват от мобилните телефони могат да се следят много неща - автобусите и такситата се ориентират за градската динамика на хората, за пулса на града. По този начин технологиите наистина помагат на отделните хора да вземат решения на база необходимата информация.
Първоначално системата е тествана по време на финала на световното първенство по футбол между Италия и Франция. Преди началото на мача отчетливо се вижда как всички говорят по мобилните си телефони в целия Рим. След първият съдийски сигнал, моментално разговорите спират. По време на полувремето - отново разговори. След удара на Зидан с глава в гърдите на Матераци - пак позвънявания, но когато минава и фаталната дузпа, след която Италия става световен шампион, мрежата буквално полудява.
Друг интересен проект на Карло Рати е т.нар. „Trash Track” или проследяване какво се случва с боклука. „Ние знаем толкова много за начина, по който стоките достигат до нас, но нищо за начина, по който си отиват”. Екипът на Рати набира 500 доброволци, които проследяват боклука - какво се случва с него. Чипове са инсталирани в различни отпадъци - от чаши за кафе до компютри. Проследени са 3000 предмета. „Изводът е, че движението на боклуците е изключително нерационално”.
Използването на всички данни може да помогне на хората да преосмислят начина, по който пътуват, работят, почиват в градовете. Нещо повече - да вземат решения как да доставят стоки, но и как да ги изхвърлят рационално. Така умните иновации ще помогнат на градовете да станат наистина умни, а ние да живеем по-ефективно в тях.
Тези репортажи достигат до вас благодарение на Ericsson.
