След като миналата седмица посетих Близкия Изток и после се прибрах обратно във Вашингтон, основното впечатление, с което останах, е: Бин Ладен наистина погоди номер на всички ни.
Говоря в частност за арабските страни, Америка и Израел. Благодарение на десетилетието на Бин Ладен 2001 - 2011 година, тези страни сега са в толкова дълбока дупка, колкото никога досега, от която трябва да се измъкнат. Но всички те в настоящия момент разполагат с толкова малко политически авторитет, че ще им бъде много трудно да вземат политическите решения, които ще ги извадят от нея.
Да започнем с арабите. През 2001 година Осама бин Ладен нападна Световния търговски център и Пентагона. Само няколко месеца по-късно, през 2002 година, ООН публикува "Доклада за човешкото развитие в арабските страни", който описа тъкмо най-сериозните "болести", които дойдоха от Ал Кайда и "предписа лекарства за излекуването от тях". В доклада, написан от арабски експерти, се казва, че арабските страни имат три огромни проблема: липсата на свобода и незачитането на човешките права като основа за добро управление, недостатъчна образованост заради липсата на добра образователна система, както и правата на жените.
Вместо Америка и арабските страни да превърнат прилагането на предписанията от доклада в техен общ приоритет в ерата след Бин Ладен, те го пренебрегнаха. Вашингтон всъщност даде на арабските диктатори зелена светлина да затегнат още повече хватката, в която те държат своите народи - стига арабските лидери да продължават да арестуват, разпитват и държат в затвора ислямистките бойци в своите общества и да ги елиминират като заплаха за нас.
Не беше замислено като зелена светлина, а ние наистина имахме проблем с джихадистите, и не искаме да премахваме свободата от дневния ред - но арабските лидери, като Хосни Мубарак в Египет, усетиха какви са нашите приоритети. Именно затова Мубарак арестува единствения египтянин, дръзнал да се изправи срещу него в кандидатпрезидентската надпревара на последните избори. Едновременно с това той и някои от останалите арабски автократи предприеха стъпки да осигурят бъдещето на
синовете си като техни наследници.
Докато арабските лидери задушаваха още повече своите народи, Фейсбук, Туитър и камерите на мобилните телефони предоставиха възможност на хората от тези народи да споделят помежду си неправдите, на които са били подлагани, да организират бунтове, да забравят страха и да кажат на своите лидери: "Усмихни се, твоята бруталност вече е заснета."
Това са добрите новини. Предизвикващите тревога новини са, че заради десетилетието на Бин Ладен тези новоосвободени арабски страни се намират в още по-дълбока дупка по отношение на икономическото си развитие, прираста на населението и образованието. Всяка от тях има много за наваксване и това ще наложи прокарването на някои болезнени реформи в икономиката и образованието.
Но както човек лесно може да долови, ако посети Кайро, в момента в Египет има политически вакуум, и ако не друго страната върви към изграждане на популистка, по-малко пазарноориентирана икономика. Все пак в замяна на финансова помощ Египет вероятно ще се наложи да приеме някакъв финансов пакет от Международния валутен фонд, обвързан с извършването на строги икономии, както и съкращаване на работните места в държавния сектор - точно, когато безработицата и очакванията са огромни. В момента няма египетска политическа партия или лидер, които да имат нужния авторитет за прокарването на такива реформи.
В Америка президентът Джордж Буш използва спада на икономиката след 11-ти септември, за да прокара второ намаляване на данъците, което не можехме да си позволим. Това бе последвано от отпускането на допълнителни средства за здравеоопазването, което също не можехме да си позволим, както и от започнатите от него две войни след 11-ти септември, без да увеличи данъците, с които те да бъдат финансирани - и всичко това във времена, в които трябваше да спестяваме пари в очакване на неминуемото пенсиониране на поколението, родено в годините на високата раждаемост между 1946 и 1964 година. Вследствие на това дупката в националния бюджет никога не е била толкова голяма, а републиканци и демократи - вместо да се обединят и да излъчат политическата власт, от която се нуждаем, за да компенсираме разходите за пиршеството - се демонизират един друг.
Както казва израелският политически анализатор Ярон Езрахи, управлението се основава на авторитет, "който се печели по един от следните два начина - с доверие или със страх. И двата начина в момента са неефективни." Арабските лидери управляваха чрез насаждането на страх, но техните народи вече не се страхуват. Западните демокрации пък управляваха, като създаваха доверие, но обществата им днес са толкова разединени, колкото никога досега.
Израел изпитва същия проблем. Комбинацията от безразсъдното решение на Ясер Арафат да започне втора интифада, вместо да прегърне мирния план на президента Клинтън за създаване на две държави, последвано от възхода на Бин Ладен, което отклони Щатите от това да работят енергично за постигане на мир, даде на Израел правото да увеличи броя на израелските селища на Западния бряг. Броят на еврейските заселници на Западния бряг и в Източен Ерусалим вече достига 500 000 души.
С оглед на липсата на някакво впечатляващо палестинско предложение за мирни преговори, а дори и да имаше такова, не виждам кой израелски лидер в наши дни разполага с достатъчно авторитет, за да започне изтегляне на Израел от Западния бряг. Така че засега, както министър-председателят Бенямин Нетаняху, така и Бин Ладен печелят от това: в краткосрочен план Нетаняху ще задържи Западния бряг, където 300 000 евреи държат под окупация 2,4 млн. палестинци. А в дългосрочен Бин Ладен ще спомогне за унищожаването на Израел като еврейска демокрация.
Поради всички тези причини аз задавам следния въпрос на Кайро, Вашингтон и Ерусалим: "Кой ще каже на хората?" Кой ще каже на хората колко дълбока е всъщност дупката, която Бин Ладен помогна на всеки един от нас да изкопае през последното десетилетие - и кой ще каже на хората колко трудно и колко важно ще е да се измъкнем от нея? (БТА)
