Тачева за доклада на ЕК: Морковът е малко по-голям от тоягата
Тачева за доклада на ЕК: Морковът е малко по-голям от тоягата / снимка: Sofia Photo Agency

Властта определено се зарадва на заключенията в последния доклад на еврокомисията за напредъка на страната ни в правосъдието и вътрешните работи. Представителите на изпълнителната власт начело с премиера заедно и с главния прокурор определят документа като най-добрия доклад досега в страната ни. България е постигнала силна инерция за правосъдните реформи и борбата с корупцията и престъпността, отчете Брюксел, но наред с това се отбелязва, че все още твърде малко случаи завършват в съда, а професионализмът в полицията, прокуратурата и съдебната ни система не е на необходимото ниво. Всъщност няма нужда да четем  в детайли какво ни пише Европа. Тук сами всички усещаме какъв е халът на правоохранителната ни и на правораздавателната ни система. Бившият правосъден министър Миглена Тачева събеседник в Денят на Дарик.

Повече ли са фанфарите в реакциите на управляващите днес на този доклад според вас? Наред с радостта от този отчетен напредък не трябва ли с по-голям реализъм да се чете този документ според вас?

Докладът трябва да се прочете много внимателно и добре е това, което каза премиерът Борисов, че като се прибере в България, ще направи това с министрите, надявам се, ресорните министри. Но добре е на това четене на доклада да бъдат поканени и членовете на Висшия съдебен съвет, защото тази работа трябва да е... заедно да се върши и съдебната реформа и прочитът на доклада, за да се набележат конкретните мерки. Фанфарите съответстват на това, че действително това е най-добрият доклад от началото на въвеждане на механизма за сътрудничество и оценка. И тук като че ли морковът е малко по-голям от тоягата, но истинският, обективният прочит на доклада, с други думи казано, е, че Брюксел продължава да ни критикува за това, че парата ни отива повече в свирката, отколкото в движението на локомотива напред. И това е всъщност реалният прочит на доклада. Може да се направи някой от колегите ни труда и да сравни конкретни думи от доклада юлския на 2009 година и от този на 2010 година. Това са политическите доклади всъщност. В миналогодишния доклад се говори за ускорение на техническо равнище. Тук говорим за силен устрем на реформите. Тази година се говори за установяване на ново партньорство с комисията. Миналата година бяхме хвалени за това, че се въведе за пръв път един открит и честен диалог с комисията. Всеки може да прочете както си иска доклада, т.е. да намери многото похвали и малкото критики или многото критики и малкото похвали. Въпросът е да намерим адресатите на критиките, за похвалите ще се намерят адресати, нямайте никакво съмнение в това, и да продължим в правилната посока.

От онова, което казахте, разбирам, че виждате някаква приемственост все пак и може би в Брюксел отчитат и онова, което е започнато и по ваше време, когато говорим за реформа в съдебната система. За прочита на самия доклад май в България по-често всеки чете за себе си хвалбите, а негативите прехвърля в двора на другарчето. Вътрешният министър Цветан Цветанов и днес, така, видя повод чрез този доклад да порицае за пореден път съда. Той пак каза, че съдебната ни система не отговаряла на потребностите на държавата. 

А дали работата на разследващата полиция отговаря на потребностите на държавата? Има ясна констатация в доклада този път и за Министерството на вътрешните работи. Разбирайте за полицията. Сега, можем да водим много диалози. Въпросът е управляващите да чуят все пак и някои критики и да не се вторачват и, както правилно казахте, да прехвърлят, само да виждат гредата в чуждото око... сламката в чуждото око, а да не виждат гредата в своето. Защото проблемите... Какво казва комисията с този доклад днес? Тя казва, че има много обвинения, но малко присъди. Досега сме критикувани за това, че няма присъди. Просто, ако се сравняват изречения от миналогодишни доклади, тук нямаме кой знае какъв напредък. Освен това абсолютно е безспорно това, че днешните резултати са плод на действията не само на това правителство, не казвам само и на нашето правителство. Това са усилия дългогодишни за реформиране на съдебната власт, аз ще се огранича до съдебната власт, защото става дума за съдии, прокурори и следователи. Това е констатацията, когато става дума за разследване, наказателни процедури и присъди. И трябва да е ясно на всички български граждани, че за да има осъдителна присъда, преди това трябва да има внесен обвинителен акт, подкрепен с годни и убедителни доказателства, за да има такава присъда.

Вашата оценка на нивото на разследващите органи, ето, една година мина от това управление, вие сте извън властта, можете някак малко по-добре да видите цялото това звено може би отстрани. 

Приветствия за всички акции на Министерството на вътрешните работи. Не може да не се отчете, че започна някаква работа срещу организираната престъпност. Но едновременно с това при цялата показност като че ли липсват конкретните резултати. Това, което винаги ни е критикувал в Брюксел...

Качеството на дознанието.

Да. И сега мисля, че се каза с много ясна оценка, като тук не пренебрегвам и препоръките на Брюксел за повишаване квалификацията на прокурорите и на съдиите, и на следователите не само на Министерството на вътрешните работи. Защото това е една система от скачени съдове. Ако имаме добри разследващи полицаи, които да съберат годните доказателства, но... (не се разбира - бел. ред.)... в прокуратурата, която да напише акта и да го поддържа в съда, сами разбирате, че накрая стигаме до оправдателна или до никаква присъда. Ако пък имаме слабо звено разследващо, пак същото ще се получи. Така че това е един взаимен труд и вместо да си прехвърляме топката, просто да седнат съдебната власт... представителите на съдебната власт с представителите на изпълнителната власт, по отношение на съдебната власт това е министърът на правосъдието, а не министърът на вътрешните работи, ако и той да е ресорният вицепремиер, да седнат и да си набележат конкретни мерки. Част от тях са набелязани в стратегията, но липсва радикалността на реформата. Аз приветствам изявлението на премиера Борисов, отпреди няколко седмици мисля, че беше, когато някой го атакува, че той давал указания на прокуратурата какво да прави. Той каза "да, но в много други държави прокуратурата не е в съдебната власт". И правителството дава такива указания, там, където министърът на правосъдието е и главен прокурор. Ние ту отваряме този дебат, ту го затваряме този дебат. Когато ни е удобно, казваме прокуратурата е виновна, когато ни е удобно прокуратурата да бъде заедно с нас, казваме "няма да пипаме прокуратурата, защото тя си работи много добре". Виждате констатацията за работата и на прокуратурата...

Днес Борис Велчев призна за сериозни слабости при обвинението. Главният прокурор в действителност призна за такива слабости. 

Ами надявам се, че главният прокурор не ги научава от този доклад тези слабости. Ако е така, много жалко.

Заговорихте сама за съотношението брой обвинения - присъди, винаги ми е било интересно кой определя този критерий - брой присъди? Като че ли през последните години това е, в което и ние, медиите, а и политиците у нас се вторачваме, винаги в тези доклади на еврокомисията за напредъка ни в тази област, броят присъди. Изобщо този европейски... вие сте човек, който знае как текат тези разговори с експертите от Брюксел. 

Да, и това е същността, което трябва да стане известно на широкия кръг слушатели на Дарик, че всъщност докладите на практика се пишат на базата на мненията на набор от хора, с които се срещат европейските експерти. И ако министърът на вътрешните работи говори едно, Висшият съдебен съвет говори друго, министърът на правосъдието - трето, главният прокурор - четвърто и пето, докладите винаги ще изглеждат по този начин. Положителното сега е, че действително заради еднопартийността на това управление е отчетена политическата воля - нещо, което...

Липсваше при вас. 

...в миналогодишния доклад беше разписано като ускорение на техническо равнище, но като основен проблем се посочваше липсата на широк политически консенсус. Въпросът е ГЕРБ да не помислят, че те единствени трябва да решат въпроса със съдебната реформа и да търсят наистина този широк политически консенсус, защото, ако се иска промяна в структурата на съдебната власт, в статута на Висшия съдебен съвет, в структурата на самия Висш съдебен съвет, ще бъде необходимо мнозинство от две трети. Най-добре е да се направи, аз това го казвам вече за N-ти път, дано все пак управляващите да чуят, минала съм по този път много пъти - и като заместник-министър, и като редови съдия, и като министър на правосъдието, трябва да се направи политическа карта за съдебната реформа, да се подпише политическо съгласие за тази реформа. Който и да дойде следващ, да продължи по тези стъпки. Не може всеки да идва и да започва отначало и да твърди, че светът започва с него. Просто не е така.

Тепърва това е въпрос, който ще стои пред ГЕРБ, защото те поне амбициозно, така, обявиха намерения за реформа, макар и засега без ясни параметри, които да са представени пред обществото. Аз ще ви върна обаче на казуса с броя присъди. На мен ми е любопитно наистина има ли европейски критерий къде сме ние в този критерий по брой постановени присъди, респективно осъдителни - оправдателни. Много се спекулира и постоянно за това се говори.

Аз смятам, и винаги съм го казвала, включително на всичките си срещи с европейските комисари, с тогава заместник-председателя Баро, с всички европейски мисии, които са идвали в България и с  които сме се срещали в Брюксел, че ефективността на работата на съдебните органи не се определя само от това колко министри си вкарал в затвора. Защото... тогава ни беше даден, преди година-две ни беше даден пример с Румъния, която беше завела дело срещу техния президент за корупция, виждате след една година какъв е докладът за Румъния, нали, сравнен с този за България. Ефективността на съдебната система и работата на съда и на всички органи преди съда, защото съдът е еманацията на работата на много други органи преди това, е като има извършено престъпление, то да бъде разкрито, разриват се от МВР, да бъде събрано като доказателства - прокуратура и МВР, да бъде внесено в съда и разстоянието между извършването на престъплението и постановяването на осъдителната присъда да е минимално, за да се установи ефектът от изтърпяването на това наказание. След това ще минем и  през местата за лишаване от свобода и ще стигнем до една завършеност на целия този процес. Затова Брюксел няма да ни похвали от това, че ще има десет обвинения срещу министри, а как ще завършат тези десет обвинения. Брюксел няма да ни похвали, ако има един министър в затвора, а всички други дела, за които напоследък започна да се говори и министър Цветанов днес говори за битовата престъпност, приключват с ниски присъди или приключват със споразумение, босовете на организираната престъпност. И не защото споразумението с прокуратурата е лоша дума, а защото прокуратурата го използва като най-лесно, за да приключи едно дело, по което са работили години. Виждате и днес включително по казуса с Красимир Георгиев, по-известен с прякора Красьо Черния, една година... преди една година прокуратурата го е разпитвала по това дело, което днес се гледа в районния съд. Какво са правили една година, за да го внесат това дело в съда? Търсили са онези 16 свидетели, които днес дори не са призовани и делото се отлага за септември месец. Висшият съдебен съвет започна още преди години този анализ на отложени дела, анализ на постановени присъди, а Върховният касационен съд има вече постоянна практика в тълкувателната си дейност и уеднаквяване на дейността на всички съдилища, нещата са сложени в правилната посока, въпросът е да ги ускорим, това казва и Брюксел - незабавни действия още от утре, както каза и премиерът Борисов. Една година пречеше ли на това правителство да започне работа по Наказателния кодекс? Когато нашето правителство остави една концепция за наказателна политика, аз смея да твърдя с нищо неразличаваща се от тази, която сега се обсъжда, тя даже не е и приета от Министерския съвет. Концепция за наказателна политика, около която всички се обединяваме и казваме "държавата иска такава наказателна политика, за целта дава такива пари за създаване на съд, дава такива пари за построяване на сгради, дава такива пари за обучение на съдии и прокурори, следователи и полицаи и нещо се случва". Това всъщност се съдържа и в доклада -  че България не трябва да реже от парите и да спестява от парите в областта на правосъдието и вътрешните работи.

За парите ще ви питам малко по-късно, но като казахте наказателна политика и обща концепция, в правилна посока ли е идеята на ГЕРБ за създаване на спец наказателни съдилища? Те бързат с тази своя идея, депутати вече са изготвили проект. Този съд, идеята е да гледа дела срещу министри, депутати, магистрати, кметове... оправдано ли е това, защото става дума за 150 до 300 дела годишно на фона на всички останали близо 600 хиляди май, колеги бяха изчислили, които ще се гледат по другия ред, не по тази бърза и образцова процедура, която е предвидена в този законопроект.

Да ви кажа, преди да съм видяла законопроекта, категорично не мога да се произнеса, защото аз имах вече възможност да кажа, че на България не й трябва само един бутиков съд. На България й трябват бутикови съдилища, които да работят по всички дела. Много малко говорим за онези близо 500 хиляди дела, прекратени по давност за последните години, наказателни дела говоря. И когато днес министър Цветанов говори за това съдиите да се запознавали с жертвите на престъпленията, ами сигурно съдиите познават повече жертви на престъпления, отколкото всички други, когато те се явяват като граждански ищци в залата, когато се гледа делото. Не трябва по този начин просто да подхождаме лековато към нещата, които правим, затова защото... безспорно има в миналогодишния доклад в препоръките една, която казва "специализирани разследващи екипи". И то дойде от това, че през септември 2008 г. тогава ние въведохме специализирани екипи за работа с измамите с европейските фондове и тогавашният шеф на това звено беше сегашният правосъден министър Маргарита Попова. Тя преди няколко дни пък казала, че работата на това звено измила очите на доклада... измивала очите на България в доклада. Ами тя, като беше шеф на това звено, защо го нямахме, защо не ни бяха измити по този начин очите. Очевидно е, че трябва да се натрупат и рутина, и опит, и да мине време, защото диалектическият закон е за количествените натрупвания и качествените изменения. Миналата година още имаше видими резултати като оценка на Европейската комисия, въпросът е сега тези първоначални резултати, първи резултати беше, не видими, първи резултати, да станат не първи, а да бъдат постоянна, константна практика за работата на съдебната система. Това е голямото предизвикателство, което стои пред всички нас, не само пред управляващите, разбира се. Затова нека да се помисли, аз съм за всякакъв път, ако той почива на анализ. Как ще ни донесе този  специализиран съд? Ще ни донесе ли бързина в правораздаването. Преди време министърът на правосъдието каза "ние не искаме бързина, искаме качество". Не можем ли да работим... сигурно трябва да се започне с малка крачка, вероятно е така, но не можем ли да работим за това всички съдии да бъдат професионалисти, а не само съдиите отличници, да направим... нищо не пречи и сега на главния прокурор... (не се разбира- бел. ред.)... да е институционализирано, да създаде повече разследващи екипи срещу организираната престъпност, а не те да се формират ад хок само съответно по конкретен казус, било то Маргините, било то Златко Баретата, било то прякори и имена, които са известни на всички.

Напреднахме понеже във времето... още по една, две теми. От Брюксел ни препоръчват и създаването на един орган, който да установява и санкционира конфликта на интереси. Кабинетът беше анонсирал една такава идея, май засега е замразена като проект. Нужно ли ни е това и в този ред на мисли нужен ли ни е и закон за лобизма? Те са свързани малко нещата, напоследък много се говори за случаи на лобизъм, и то в редиците тъкмо на управляващата партия. Изобщо тази тема. 

Изобщо трябва нещо да се случи, за да започнем пак да говорим за закони. Спомнете си случая с Батко и Братко и тогавашния наш ангажимент да направим закон за конфликт на интереси. Аз съм за такъв независим орган. Ако трябва да бъдем точни, в първоначалния вариант на законопроекта, който готвихме ние по предотвратяване на конфликта на интереси, беше разписано това, но беше отхвърлено на оперативно заседание на Министерския съвет, защото се прие, че няма нужда от повече администрация. Може да се направи с много малка администрация, не 20 души, не шофьори, не коли, не каквото и да било, а 5 души, трима души, стегнато, да имат представа от... и да се налага всъщност еднаквост на практиката, защото сега съдебната система подхожда по един начин, Народното събрание подхожда по някакъв друг, Министерският съвет по някакъв трети начин. Нямаме еднаквост, въпреки че имаме единен закон за конфликт на интереси. Аз съм за този независим орган, стига да се направи по подходящия начин и да се даде наистина политическа и финансова независимост на този орган.

Като говорим за една от другите препоръки на еврокомисията, които са всъщност стари и от Брюксел ни напомнят, че не сме ги изпълнили, а именно да се саморазследва вътре съдебната система при съмнения за корупция, ще ви попитам така: Кой скандал вас повече ви впечатли - за имотите на бедните роднини на магистратите или около тефтерчето на Красьо Черния?

Когато става дума за скандал, свързан със съдебната система, със съдебната власт, със съдии, с прокурори, следователи, за мен няма по-голям и по-малък. Има просто недопустим скандал, защото в единия случай има ясно нарушение на закона, става дума за имотите в Приморско. Не ставаше дума само за морал и за безморалност и за дисциплинарни производства. Прокуратурата се надявам да работи по този казус, защото там има вероятно документни престъпления. Казвам вероятно, въпрос на проверка е, защото не можеш да декларираш, че живееш в Приморско, а да работиш в Благоевград или в София. Някъде нещо не е точно. Освен това прокуратурата трябва да работи и по други... не знам докъде стигна с тефтерчето на Красимир Георгиев, но той като че ли беше нарочно огласен публично, така че да бъде предупреден...

Да, това беше коментирано, да. 

...и да не може да се стигне там до някакъв резултат. За колегите, които работят в съдебната власт, за членовете на Висшия съдебен съвет то се говори, не знам дали се говори така и официално, че единият кръг, единият кръг във Висшия съдебен съвет прецака другия кръг във Висшия съдебен съвет. Това е всъщност истината, която почти никой не иска да си признае.

За съжаление въпросите и проблемите в съдебната система са много повече от времето, което ни позволява ефирът, за да ги обсъдим, но на финала поне да ви попитам във връзка с вашето участие в изпълнителната власт, бяха ви разпитвали за една обществена поръчка в правосъдното министерство. Какво става по този въпрос, от вас ли се търси отговорност? 

Не за една, а всъщност за три, три дела има образувани срещу неизвестен извършител и аз съм разпитвана като свидетел. Надявам се скоро да свърши това нещо, защото ми се струва, че за една година, ако има извършено престъпление, би трябвало да се установи, и пожелавам на всички да работим така, че следващият доклад да бъде още по-добър за България, защото става дума за страната, в която живеем.