Плевнелиев ще задава дневния ред и на парламента по важни теми
Плевнелиев ще задава дневния ред и на парламента по важни теми / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова
Плевнелиев: Ще задавам дневния ред на институциите, на парламента по важните теми
48254
Плевнелиев: Ще задавам дневния ред на институциите, на парламента по важните теми
  • Плевнелиев: Ще задавам дневния ред на институциите, на парламента по важните теми

С 38%, или 4069 гласа, за Политик на годината е избраният за президент Росен Плевнелиев. Плевнелиев в „Годината” на Дарик:

Здравейте, г-н Плевнелиев, Вие сте политикът на 2011 г. Миналата година като министър на регионалното развитие и благоустройството бяхте в класацията, но не стигнахте до първото място.

Благодаря за оказаната чест и доверие на всички, които ме избраха.

Събитието на годината стана кризата. Вие от какво се лишихте заради кризата?

По време на криза се взимат некомфортни и тежки решения, работи се много повече. От това се лиших и аз.

От кое? От взимане на лесни решения?

Да. Вдигаме високо летвата, пробваме много неща и преди всичко работим много, много здраво по националните приоритети, за да можем да бутаме държавата.

Това и без кризата е така. Аз ви питам за нещо, с което 2011 г. е забележителна във вашия живот като лишение, макар това да е годината, в която получихте най-много.

Разширих хоризонта много за себе си. Докато през 2009 г. и 2010 г. бях структурирал и ми беше много по-лесно, имах 4-5 приоритета, по които работих много и резултатите се виждат, през 2011 г. разширих много обема на ангажиментите, затова от тази гледна точка със сигурност ми е много по-тежко. Най-тежкото за мен, ако говорим за най-тежкия период, това беше периодът на изборите, когато за първи път видях как се правят избори в България.

Как?


Бих казал - не съвсем по европейски. Това, което чух по мой адрес, манипулации, данни, факти, които не отговарят на истината, мен ме учудиха. Слава Богу, изборите минаха, а българският народ е достатъчно мъдър, за да не са хваща на манипулации.

Как да наречем кризата? Това е криза, която си няма име?

Най-тежката криза на 21 век. От 80 години досега не е имало такава криза.

„Кризата на 21 век” е доста смело да се казва през 2011 г.

Поне най-тежката криза в първите 20 години на 21 век, защото четвърта година сме в криза, тя се задълбочава, не си отива, тенденциите са глобално не добри. Последните данни индикират категорично втора рецесия в Европа, което означава поне 2-3 тежки години.

Одобрявате ли включването на България в междуправителственото споразумение за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция, което е на страните в еврозоната?

Категорично, да. Аз съм „за” интеграцията и се радвам, че 26 от 27 европейски държави стартираха нов етап на интеграция.

Знае ли се какво всъщност решиха тези държави да направят?

Няма как да е по-категоричен резултатът от събирането на европейските лидери на 9 декември, които политически много ясно заявиха три важни неща. Те са категорични, че ще има споразумения. Разбраха се за фискална дисциплина и за харчене спрямо възможностите. Натрупаха се планини от дълг и още по-лошото е в европейските държави, че именно във времена на растеж продължаваше арогантно да се харчи, вместо да се връщат кредитите. Сега, във времена на спад и на тежка икономическа ситуация европейските държави са затънали в огромно количество дългове, а дълговете се връщат. От тази гледна точка ще бъде тежко, политиците ще взимат трудни решения, ще се реформира, всички системи трябва да бъдат направени устойчиви.

Трябва ли България да постави условия, както направи Великобритания? Ако говорим за интеграция, защо ще се интегрираме за парите, а няма да се интегрираме с границите?

Въпросът с Шенген със сигурност ще бъде решен и нямам ни най-малкото съмнение, след като видяхме европейската солидарност по всички нива. По отношение на темата с европейската фискална интеграция, държавите ще изковат своите правила.

Трябва ли да има друго условие, това, за което говори финансовият министър Симеон Дянков - „да, подписваме това споразумение, но да подпишем и друго, че съфинансирането по европейските проекти за тези, които спазват правилата, ще бъде 10% от собствените бюджети на държавите, а не, както сега - 20%”?

Към момента 15% е съфинансирането, за шестте държави, които изпаднаха в тежко финансово положение, то беше намалено на 5%. По същия начин е вероятно и за Гърция по изключение да се допусне намаляване, редуциране на техния дълг. Това са еднократни изключения.

Не трябва ли да е обратното - този, който спазва правилата, да бъде насърчен.

Това са правилата, около които всички тези 26 държави се обединиха. Този, който не спазва правилата преди всичко ще бъде наказван след подписване на споразуменията през март. А този, който спазва правилата, бонусът за него е, че няма да отнесе огромно наказание като спрени еврофондове или автоматични глоби. И към момента се преразпределят пари по еврофондовете. Предпоставка и за България е да напредне още по-бързо в усвояването на еврофондовете.

Защо България да не участва в сумата, която европейските държави се разбраха да съберат за МВФ. Логиката, както аз я разбирам, е, че МВФ казва „вие искате да спасяваме Европа и закъсалите държави, а самата Европа не дава пари”, а от друга страна България, за разлика от всички останали извън еврозоната, които казват, че ще се включат, нищо че нямат евро, България казва „ние сме много добре, имаме пари, стабилни сме, но не ни търсете да участваме в този фонд”.

България казва, че макроикономически фискално е стабилна, но не казва, че има пари. Правителството реже всеки лев. Българското правителство е защитило своята теза. Да, ние сме за интеграция, но нямаме възможност да дадем пари.

То няма правителство в Европа, което да има пари.

Безспорно е така. Дебатите в момента текат. Подобни важни решения трябва да се дебатират в парламента. България трябва да кове своите позиции в парламента. На мен ми се иска да променим дебата в парламента, да говорим задълбочено за реформи, за фискални политики, за интеграция. Това ще бъде една от моите задачи като президент и категорично ще отстоявам - да задавам дневния ред на институциите, включително и на парламента, по важни теми за Европа и България.

Трябва ли в кризата България да даде пари, или да гарантира с държавни пари построяването на АЕЦ „Белене”?

Категорично, не. Държавата не трябва да издава каквато и да било форма на държавни гаранции за „Белене”. Ако „Белене” има перспектива, то само като чисто пазарен проект.

С частни или държавни пари?

Категорично с частни пари.

А на държавни фирми? Защото вариант в кризата е, че държавните фирми изкарват пари и те могат да ги разпределят като дивиденти в държавата, която да решава други въпроси, може и да реши тази фирма да построи „Белене”.

Когато казвам, че държавата не трябва да дава гаранции и пари, визирам един много елементарен начин на финансиране на всички големи проекти от този сорт - той се нарича проектово финансиране, т.е. гледате проекта сам по себе си - с неговата дългосрочност, с неговата икономическа логика. Ако се осигури такова финансиране, ако се докаже неговия смисъл, ако се диверсифицира и със западни изпълнители, ако държавата не се ангажира с нито един лев, тогава отново - широк обществен дебат, защото това са проекти, които със сигурност ще тежат на следващото поколение българи, ние трябва да бъдем честни към тях.

Защо не обявихте преди изборите, че искате по-късно пенсиониране?

Аз бях много честен и поставих въпроса с реформите в моята кандидатпрезидентска кампания. Имал съм много срещи с възрастни хора, с които съм дебатирал по тази тема. Цифрите, ако ги погледнете краткосрочно, не са толкова драматични, но ако погледнете към 2016 г., без реформа към момента, те означават абсолютен фалит на системата за пенсиониране. Аз винаги съм бил „за” устойчиви и дългосрочни модели.

Дългосрочен ли е този модел, който минава с един глас едва през парламента, след наложено вето, с подготвено и вероятно ще се реализира следващата седмица сезиране на Конституционния съд?

Това, което на мен ми липсва, е дебатът, който трябваше да се случи и в парламента, и в по-широк обществен формат. Защото, аз питам всички тези, които гласуваха „против" дали знаят, че към момента пенсионната система на България, първо, след като фалира през 1990 г. и 1996 г., но и тя не е в прекрасно финансово здраве, сега 60% от парите за изплащане на пенсии идват от други пера на бюджета. През 2016 г. този тренд ще доведе до това България да плаща пенсиите на кредит, точно от там започна сриването на Гърция. Важните реформи от национално значение трябва да бъдат дебатирани. Това е моята цел с 2020 - искам да предоставя на всички партии 2020 за обществен дебат през март и тогава ще видим кои са приоритетите, реформите, проектите, как ще ги финансираме.

Одобрявате ли отпадането на т.нар. швейцарско правило, т.е. пенсионерът да може да си купи толкова хляб през тази година, колкото си е купил през миналата. Не става дума за увеличение на пенсиите, става дума да се компенсира поскъпването на малкото стоки, които може да си купи един пенсионер.

Компенсирането на покупателната способност на годишна база се извършва не с швейцарското правило, а чрез инфлационно напасване, което не е изключено в модела.

Одобрявате ли отлагането на здравната реформа от страна на правителството?

Ще работя за това реформата в здравеопазването да получи широк обществен дебат през 2012 г. и да стартира. Имам конкретни идеи, които са важни и които ще поставя на дневен ред на институциите. Едната е, че не бива повече да се отлага въвеждането на електронната здравна карта, втората е, че Спешната помощ трябва да се преструктурира. Виждам интегрирани решения в двата случая и съм готов да ги сложа на масата. Спешната помощ може да има сателитни центрове, тя може да стига до 10-та минута до всеки милиметър на тази държава, тя може да бъде оборудвана така, че ако имаме електронната здравна карта, да може докторът, като отиде при болния със Спешната помощ, да може да отвори компютъра и да знае за неговите заболявания.

Аз ви попитах друго, одобрявате ли, че чак след 2014 г. управляващите ще мислят за промяна, която ще допусне повече фондове?

Още през 2012 г. президентството ще я постави на дневен ред. Ако искаме работеща програма 2020, ако искаме да защитим еврофондовете на България… Трябва интегриран подход, трябва през 2012 г. да уточним какво правим със здравеопазването през 2020 г.

Одобрявате ли бюджет, с който България за пореден път е по-напред в световните класации по разходи за сигурност, в сравнение с мястото си в тези класации по разходи за образование, наука, здраве?

Тези проценти, които се виждат в класациите, трябва да бъдат погледнати през спецификата, че, за съжаление, България има два-три пъти по-нисък брутен национален продукт, отколкото следващите по веригата. Ами тази пенсионна реформа, която се блокира, знаете ли колко пари се дават от бюджета за пенсии като процент? Три пъти повече, отколкото в Германия. Ето ви една неустойчива система, която трябва да се дресира.

Как гледате на Арабската пролет, събитието на второ място в класацията за Събитие на годината, като на риск?

Като на шанс. Това, което аз приветствам, са първите свободни и демократични избори в толкова много държави и прощаване с тоталитарни, диктаторски режими. След като хората имат право на свободна воля, те ще определят собственото си бъдеще. Светът е включил на пета скорост и се променя драматично бързо.

Какво може да спечели България от Арабската пролет?

България трябва да възстанови своето сътрудничество там, България има много какво да каже от гледна точка на прехода, България трябва да има по-активна външна политика.

Третото събитие в класацията е Катуница.

Аз си вадя два основни извода от това събитие - хората очакват справедливост, защото има много царкировци, и ромската интеграция, която не търпи отлагане.

След изборите в класацията е МВР - с предизвикателствата, със СРС-тата. Трябва ли да бъде ограничено подслушването?

Ако виждахме добрите резултати от ползването на СРС-тата, никой нямаше да го поставя на въпрос. Ако се съмняваме, че се ползва сериозен обем СРС-та, а резултатите не отговарят, тогава се поставя темата на дневен ред.

Интересно е дали мислите, че МВР е било и е работеща институция. Да ви върна към онази история отпреди изборите - дали някой е идвал при вас да ви иска подкуп, министър-председателят тогава каза „Плевнелиев не мисли като нас като полицай и не е отишъл в МВР да каже за тази история”. Защото нямахте доверие в МВР ли, затова ли не отидохте?

МВР няма нищо общо с тази история. Още през 2007 г. аз съм първият човек, който е излязъл и обяснил целия казус от началото до края, за да кажа ясно, че чуждестранните инвестиции у нас могат да се случват, без да се даде нито един лев, нито да се вземе нито един лев. Гордея се с тази инвестиция, която постави България на картата като инвестиционна дестинация и като дестинация за над 250 компании, които отвориха десетки хиляди работни места. Всеки месец имаме казуси, свързани с дейността на МВР, като подпалванията на коли, например, радвам се, че намериха тези, които извършиха подпалванията.

Вие на тези подпалвания гледате ли като на опит да се дестабилизира държавата?

Очакваме отговор от компетентните институции. Ще давам възможност на хората, които носят отговорност и са компетентни да излязат с категорични възможности. След като са хванати, искаме наказания. Работещи институции по веригата, тогава българите ще видят справедливостта.

Ще разпишете ли като президент публикуването на закона, който ще забрани пушенето?

Категорично, да.

Какво е хубавото, което се случи през 2011 г.

Станах президент, това е хубаво за мен, надявам се да е хубаво и за българите, за да оправдая доверието. Благодаря за доверието, станах Политик на годината. Понеже съм човек, ориентиран към резултатите, няма да крия, че годишното писмо на Барозу лично мен ме изпълни с положителна емоция, нося си го и прочитам: „Българската общественост и българското правителство могат да се гордеят с приключилото изграждане на магистрала „Люлин” и с постигнатия напредък по изграждането на софийското метро и магистрала „Тракия”. За мен това е слагането на чертата на нещо, един от тези пет приоритета, по които работих много и няма как да не кажа, че това е нещо много хубаво, което ми се случва, когато се получава признание от председателя на Европейската комисия. Сега разширяваме хоризонта - не 1 приоритет, а 10 и много повече неща на дневен ред и много повече усилия за благото на хората.