Председателят на Върховия административен съд Георги Колев в „Годината” на Дарик:
Цялото интервю може да слушате на Radio.DarikNews.bg
Това е годината, в която вашият съд - Върховният административен съд, отбелязва 100 години от основаването си, при всички условности на тези 100 години, в част от които всъщност такъв съд не е съществувал. Кое е най- важното за съда през 2013-а?
Действително този юбилей, 100-годишният юбилей, пак казвам, от функционирането на Върховен административен съд, има една известна разлика, разбира се. С указ от 1912 г. е структуриран съдът, но той започва да функционира една година по-късно, затова юбилеят беше 100 години от функционирането на Върховен административен съд, е нещо, което задължително трябваше да бъде отбелязано. Нека не забравяме, и аз нееднократно съм повтарял това, че административното правосъдие в крайна сметка е един от най-големите гаранти, административни съдилища, разбира се, за правилното прилагане на законите по отношение на отношенията между граждани, централни административни органи, както и общински такива. Административното правосъдие, административните съдилища са, бих казал, най-големият гарант, че правата на гражданите в тази области се спазват. Бих казал, че това е от най-голямо значение и в настоящия момент.
Кой са най-значимите според вас дела, които вече съдът приключи и ще оставят отпечатък върху обществото, върху държавата през 2013 г.
Най-значимите дела е един въпрос, който ми е задаван многократно, но винаги моят отговор е бил следният: не бихме могли да разграничаваме делата на значими или такива, които нямат значение. В крайна сметка всички дела, които се разглеждат от административните съдилища, са от значение, защото за гражданина жалбоподател неговото персонално дело е най-значимото. Много е сложно да определим кои са значими и кои не, затова подобен ангажимент за това да разгранича делата на значими и на такива, които са незначителни, тоест без които може да се мине, просто няма да направя.
Например имахте дело, което струва 200 млн. лева - това за завода за софийския боклук. Ако ВАС не беше решил, че може да бъде сключен договорът с изпълнителя, България щеше да загуби тези пари.
Абсолютно вярно е това, разбира се. Да, това е едно от делата, които практически са от значение за огромен брой, огромен брой субекти - почти всички граждани на София и не само на София, въобще за страната, би следвало да имат пряко отношение към това . Нека не забравяме, че като цена на дело във Върховия административен съд не може да се говори, все пак предмет на делото е една административна процедура в конкретния случай процедурите по ЗОП, касаещи сключването на договора за изграждане на завода за боклук. В крайна сметка имаме решение, което е влязло в сила, имаме решение, което позволява да продължат процедурите по отношение на изграждане на този завод.
Друг значим спор, който се точи впрочем от години, пак с голям обществен интерес, е за лифтовете на Банско. Там въпросът изглеждаше решен, сега отново е висящ и аз знам, че ще откажете да коментирате.
Все още е висящ въпросът, да, действително няма да има коментар, докато не бъде решен. Нека не забравяме, че това решение практически връща производството в една по-ранна фаза, какво ще бъде крайното решение - ще видим.
Имаше решения, свързани, да кажем, с голям морален интерес като например това за бившия градски прокурор Кокинов, то също съвсем наскоро излезе. Интересно, вече когато колегите ви се произнесоха, вие споделяте ли, че той е податлив на влияние и услужлив към политици, каквито мотиви има? Това е по-скоро въпрос като към член на Висшия съдебен съвет.
За съжаление, пак казвам, няма как да бъдат коментирани решения, влезли в сила решения, на Върховния административен съд. Аз имам една-единствена трактовка: след като е постановено от този съд, това е правилно - решението. Нищо повече не може да се каже. Коментар по отношение на това дали е правилно, дали е неправилно решението не би трябвало да бъде правен, в никакъв случай. Имаме решение, влязло в сила, нали така.
А според вас това, което по същество се обсъжда с това решение - податливостта на влияние от политиците, проблем ли е… забележим проблем ли е на съдебната власт?
Аз мисля, че този проблем стои все по-малко и по-малко. Това е обективното ми мнение. Тук може би е мястото да отбележа, че Висшият съдебен съвет свърши една изключително сериозна работа за тази година, в която функционира, тъй като аз все пак съм и член на Висшия съдебен съвет, през която година бяха предприети редица мерки, които практически ограничиха възможността за това. Бяха изградени и приети едни строги правила, касаещи както нормите на етично поведение, строги правила, касаещи изборите на административни ръководители, строги правила, касаещи и редица други обстоятелства, които имат отношение към именно това влияние. Аз мисля, че тази работа, която беше свършена, защото в крайна сметка основният фактор, който би могъл да повлияе, това е Висшият съдебен съвет, все пак той е кадровият орган, той свърши тази задача. Разбира се, това е един непрекъснат процес, който следва да продължи и ще продължи. Програмата за следващата година на Висшия съдебен съвет ще бъде приета естествено в началото на годината и там ще бъдат изложени последващи мерки, които ще бъдат също сериозни. Не мисля, че конкретно съдебно решение може да се коментира в тази светлина. Не случайно… всички ние добре знаем, че съдът е арбитър. В крайна сметка той не е на ничия страна. Той е на страната на закона.
Според вас кое е събитието на 2013-а от петте, които Дарик номинира и които, общо взето, представят годината? От войната в Сирия и бежанската криза през избора на патриарх Неофит, покушението срещу Доган, предсрочните избори, протестите.
Бежанската… кризата, която възникна, вследствие на войната в Сирия и бежанският проблем.
Това според вас.
За мен това е един от най-сериозните проблеми, и по-скоро последиците, които възникват както пред България, така и пред Европейския съюз. Нашата готовност да посрещнем един подобен проблем, подобна бежанска, бежански поток, нашата възможност, нашата готовност да им осигурим нормален живот на тези хора. В крайна сметка ние имаме конкретни ангажименти, които трябва да изпълним, и ние ги изпълняваме, но дали сме готови за това?
Административното правосъдие впрочем има допирна точка с проблема с хората, които търсят статут, за да пребивават постоянно в България например като бежанци. От ваша гледна точка как изглежда този проблем? От гледна точка на МВР беше казано: най-големият проблем е, че дори когато съдът се произнесе, че някой няма основания да остане и правилно му е отказан статут на бежанец, той след това няма пречка отново и отново да кандидатства, и отново и отново да обжалва и да отива в съда.
Разбира се.
Това ли е номер едно като проблем?
Това не е основен, не е сериозен проблем за нас. Ние имаме съответна готовност да разгледаме тези дела, когато е необходимо. Не мисля, че е някакъв сериозен проблем.
Бързо ли ги гледате тези дела?
Както всички останали дела, може би тук е моментът да отбележа това обстоятелство. Делата, които са пресрочени, на груб език казано, във Върховния административен съд, както и в останалите административни съдилища в страната, са не повече от 3 до 4 процента. Сами разбирате, че това е повече от добър процент. За мен няма по-добра работеща система по отношение на правосъдие от системата на административните съдилища. Може да звучи нескромно, защото това е системата, в която аз се… в крайна сметка е моята система, но реалността и фактите сочат именно това. Има съдилища например, административни съдилища в България, в които процентът на постановени актове извън сроковете е точно нула.
Протестите през годината обаче стават събитие на годината според огромното мнозинство от българите. Според вас свидетелство за какво са тези протести?
Тук има една малка разлика за това доколко е допустимо представител на съдебната система да коментира една чисто политическа обстановка. В момента, което за мен е изключително важно и мисля, че трябва да бъде отбелязано, от страна на политическите сили няма каквито и да е коментари по отношение на работата на съдебната система. Не мисля, че и съдебната система трябва да прави коментари по отношение на политическата обстановка. Нека да оставим политиците…
Най-общото обаче обяснение на протестите, и то независимо за какво става дума - дали тези през февруари, тези пред президентството или пред парламента и Министерския съвет, но най-общото обяснение е, че хората протестират, защото нямало справедливост. Вие съгласен ли сте с това?
Сложен въпрос, специално този, но не мисля, че справедливост няма. От наша гледна точка, по отношение на правосъдието, аз лично считам, че когато съответните актове на административните, специално на административните съдилища, се постановяват в срок, когато те са достатъчно мотивирани, справедливостта е налице, по отношение на правосъдието. Когато съответните жалбоподатели не се поставят в условие да чакат безкрайно, нали, постановяване на съответния акт, когато мотивите към него са достатъчно ясни за всички, справедливостта е налице. Протестите - недоволни винаги има, нали, това е в крайна сметка, най-общо казано, ситуацията в България.
Какво очаквате, като един от тримата големи във Висшия съдебен съвет, да пише в доклада на Европейската комисия за напредъка на България точно във вашата област - вътрешният ред и правосъдието?
Ще видим все пак, не мога да бъда пророк в тази връзка какво ще бъде отбелязано в доклада. В крайна сметка той се изготвя от едни компетентни експерти, ще го видим. Но докладът, основната функция на тези… въобще механизмът за партньорство и проверка е един - да се посочат слабостите, а не да се посочат позитивните страни. Да се посочат слабостите, за да може те да бъдат отстранени. Тези доклади нямат за цел да посочват позитивите. Би следвало да посочват негативите, за да бъдат всеки мерки за тяхното отстраняване. В крайна сметка това е целта на тези доклади, съгласете се, това е идеята.
Ако вие трябва да посочите най-големия негатив, който виждате през 2013 г. от гледна точка и на собствения си опит, той може да не е нововъзникнал, кой е най-големият негатив на правосъдието в България?
Това, че до момента не успяхме да се справим с неравномерното натоварване на съдилищата, отделните съдилища в страната. Това за мен е най-големият проблем на съдебната система. Разликата в натоварването между съдилищата в големите градове и тези, които са в по-малките, дори областни центрове, е фрапираща. Това е нещо, което задължително трябва да бъде отстранено, и тогава самата система ще има ресурси за едно правилно и своевременно разглеждане на делата. За съжаление това неравномерно натоварване се наблюдава и при административните съдилища, и това е абсолютен факт. Това за мен е най-сериозният проблем.
Във вашата област как бихте го решили? Да се обединят съдилища ли?
Империчното обединяване на съдилища няма да доведе до такова решение. За мен вариантът за разрешаване на този проблем на първо място е чрез съответно нормативни изменения, т.е. промяна в подсъдността по редица дела. Това е на първо място.
Та че да ви натоварят административно? Какво имате предвид?
Така че до едно равномерно натоварване на отделните съдилища. Какво имам предвид? Аз лично считам, че данъчните дела например, нали, т.е. делата срещу данъчно ревизионни актове по ДОПК, които се разглеждат единствено от шест административни съдилища в страната, би следвало да се разглеждат от всичките 28, тъй като тези, именно тези 6, които ги разглеждат, това са едни от най-натоварените съдилища в. .. административни съдилища в България. Ако това бъде съответно прието като промяна, това ще доведе до едно значително изравняване на натоварването.
Евентуален архитект…
Правилна стъпка между другото в тази област е изменението, което беше прието в 133 от АПК по отношение на местната подсъдност, а именно подсъдността по отношение на местожителството на жалбоподателя, но пък в крайна сметка има и ред ограничения, които се приеха в чистия вариант, но това е правилната стъпка, т.е. посоката тръгна.
Аргументът не всички да се занимават с данъчни дела вероятно е в опита, натрупване на практика, спецификата на материята, а едновременно свързана с голяма обществена значимост, най-вероятно това ще ви възразят, ако кажете всеки административен съд да гледа данъчни дела.
Аз лично вярвам, че във всеки един от тези 28 административни съдилища работят достатъчно добри професионалисти с достатъчно добра подготовка. Да, разбира се, че ще има един известен период, който обаче няма да е дълъг, при който колегите ще срещнат известно затруднение по отношение конкретно на практиката по тези дела. Но този период лично аз считам, че няма да бъде повече от 6 до 7 месеца, след което всичко ще бъде в рамките на нормата.
Други освен данъчните дела, които в момента не гледат административните съдилища по места, а според вас трябва да гледат и така да се оправи проблемът с натовареността?
Оттук нататък вече изравняването е малко по-различно. Друг е въпросът какво би довело, в случай че част от делата, които са първа инстанция и се разглеждат първо от Върховен административен съд, подсъдността бъде избрана и съответно бъдат разпределени между останалите административни съдилища, което също е един от вариантите. Нека не забравяме, че имаме…
Какъв тип дела, каква част?
Може би тук вече ще трябва малко да се опре и на статистика. За миналата година Върховният административен съд е разгледал над 16 000 дела. От тях първоинстанционните, от тях първоинстанционните дела са от порядъка на 2200-2300, този процент е плаващ. Известна част от първоинстанционните дела не биха могли да бъдат като подсъдност на административните съдилища, тъй като конституцията изрично визира случаите, в които Върховният административен съд е първа инстанция, т.е. актовете на Министерския съвет и съответно на министрите. Там не би могло това, тази процедура да бъде променена. Във всички останали случаи обаче, където в конкретния материален закон е предвидено, че производството по този закон е подсъдно като първа инстанция на Върховен административен съд, би могло да се помисли сериозно. Имам предвид конкретно по делата на различните регулатори - комисията. .. КЗК, ДКЕВР и различните там регулаторни комисии.
Там кой да поеме обаче, как ще се избира градът, в който да се гледа?
Там би следвало, би следвало, поне според мен, те да бъдат като първа инстанция на съответния административен съд, като касационна инстанция, разбира се, Върховен административен съд.
Под съответен какво разбирате? Те всички биха дошли в София вероятно.
Ако обаче… да, на пръв поглед отговорът е да, те всички ще дойдат в София, но ако има корелация с изменението в 133 от АПК, т.е. делото да се разглежда по местожителство от съответния жалбоподател или на седалище на съответната фирма, нещата стават различни. Но това е… Тъй като все пак в конкретния случай говорим за един по-сериозен комплекс, нали, не би следвало… (бел. ред. не се разбира) да се разглеждат нещата.
Какъв е смисълът да има централен административен съд, като има Върховен административен? Дори се получава известна тавтология - дали ще си върховен или централен не е ли едно и също всъщност?
Какъв е смисълът да има апелативни съдилища? На такъв въпрос по този начин би могло да се отговори, нали така.
Вие искате този централен съд да бъде като един апелативен съд.
Така. Това е идеята. Един апелативен съд на територията…
А не трябва ли да са тогава повече, както има повече апелативни?
… един-единствен на територията на страната. Както знаете, в България функционират шест апелативни съдилища. Тук може би ще се появи едно неразбиране от характера на това: ама, вие намерение, буквално това ми бяха зададени като въпроси, имате намерение да направите административен процес триинстанционен ли? Буквално. Не, нямаме такива намерения. Административният процес е двуинстанционен и той би следвало да остане такъв. Въпросът е какво ще разглежда точно този централен административен съд.
Какво?
Един от вариантите е да разглежда именно тези производства, които споменах преди малко, т.е. производствата, които Върховният административен съд в момента разглежда като първа инстанция. Освен това би следвало да бъде и касационен, т.е. втора инстанция, на ред дела на регионалните административни съдилища, които иначе ние разглеждаме като касационна инстанция, т.е. би могло да спрат дотам и процесът отново да остане двуинстанционен. Това е идеята на този съд. Идеята на този съд в крайна сметка е неспецифичните функции на Върховния административен съд по разглеждане на първоинстанционни дела да отпаднат. В крайна сметка Върховният административен съд е една върховна инстанция и специфичната му дейност е касационната, както и тълкувателната дейност.
А искате ли да се въведе и допустимост за обжалване пред Върховния административен съд, подобно на начина, по който това се случва с Върховния касационен съд и той така беше разтоварен от дела по същество, и то хиляди дела?
Определено засега не може да мечтаем дори за това.
Но според вас това е правилното?
Определено би довело до един много добър резултат.
Вие използвахте „Годината” на Дарик да начертаете една сериозна реформа в административното правосъдие.
Истината е… тази реформа не е случайна и не е този разговор, нали, това, което гласуваме специално за централен административен съд е вече подплатено с една много сериозна работа, която продължи повече от пет месеца. Имаме пълна разработка на всички изменения, които са необходими както в АПК, така и ДОПК, така и в отделните нотариални закони, които биха довели до една ефективна работа на този съд. С две думи казано, цялата рамка, цялата устройствена рамка, компетентност и т.н., ние сме готови с това.
Но новото е, че поискахте например данъчните дела да се разпръснат.
Това обстоятелство например за мен е абсолютно задължително. Аз съм го заявявал неведнъж, че това е един от вариантите, но до настоящия момент за съжаление това не беше прието. Доколкото разбирам обаче и доколкото имам информация, вече има воля за това това да бъде прието. Възраженията какви бяха до момента? Възраженията основно идваха от данъчната администрация, както и от Министерство на финансите с оглед липсата на ресурси в отделните градове, нали, да се осигурява участие в процеса. Само че практиката сочи, че в огромен процент от случаите е налице командироване например от Оряхово в Търново на съответния юрисконсулт, примерно говоря, като не виждам какъв е смисълът да се командирова конкретният юрисконсулт в съответния град, където се гледат данъчните дела, вместо това дело да се разглежда именно в този град, в който е назначен този юрисконсулт на съответната данъчна администрация като данъчен представител. Не виждам аргументи в тази връзка, не са сериозни.
Една тема, която продължи и тази година, е за как се разпределят делата. Вие изпълнявате финансиран от Европейския съюз проект по оперативна програма „Административен капацитет” за повишаване на прозрачността и ефективността в работата на Върховния административен съд. Участва ли в този проект и темата за разпределянето на делата - кое дело при кой съдия попада?
Не, конкретно в този проект темата за разпределение на делата не участва, тъй като в конкретния случай… а Висшият съдебен съвет взе едни много сериозни мерки в тази насока. Знаете, че в момента… бяха направени редица проучвания, разбира се, и в момента се разработва една нова система, т.е. доработка на една стара съществуваща система. Има редица решения вече на Висшия съдебен съвет, която практически ще започне да работи от 1 януари и тя обхваща следното: в момента, в който конкретно дело бъде разпределено, автоматично ще бъде генерирано съобщение до централен сървър, находящ се във Висшия съдебен съвет. Т.е. информацията ще бъде стопроцентово дублирана. Това все пак е временна мярка, тъй като Висшият съдебен съвет участва в един голям проект за изработване на една нова, цялостна система за случайно разпределение, която да бъде абсолютно задължителна и еднаква за всички, за всички съдилища в страната. Срокът на тази система обаче, на този проект е след година и няколко месеца, ако не се лъжа, точно. Дотогава тези мерки, които взе Висшият съдебен съвет, както казах, с тези изменения в системата на случайно разпределение, тоест с наличие на централен сървър, с генериране на автоматично съобщение в мига на разпределението, цялостно дублиране на информация със съответни криптирани връзки, практически абсолютно гарантира това случайно разпределение.
Спорът е всъщност доколко може да има случайно разпределение при нуждата от специални знания на съдиите. Вашите съдии разглеждат…
Законът предвижда…
Вашите съдии разглеждат много специфични въпроси и очевидно се иска специализация.
Така е. Затова, затова законът предвижда, че в рамките на… както във Върховен административен съд, така, разбира се, и във Върховен касационен съд случайното разпределение се извършва в рамките на отделенията. Специализацията е в рамките на съответното отделение. И тогава проблем просто няма. Конкретните магистрати, работещи в различните отделения, са именно специализирани в конкретните области, в които се занимава конкретното отделение. По отношение на регионалните административни съдилища обаче там нещата са доста по-сложни. Там такива, такава специализация практически, освен, разбира се, в най-големите съдилища, както е, да речем, Софийският административен съд и Пловдивският, да речем, не би могла да има. Така че там специализацията отстъпва пред принципа на случайно разпределение. Това е ситуацията.
Накрая да кажете има ли нещо, за което се разкайвате през 2013-а?
Интересен въпрос. Разбира се… Може би да се разкайвам - не, за което съжалявам, бих могъл да…
За какво съжалявате?
… отбележа. За съжаление имах една програма максимум до края на тази година, която бих казал, че е моя лична програма, моя лична програма да бъде финализиран въпросът със сградния фонд на всички административни съдилища в страната. Не успях. Останаха висящи проблеми, което е… Но надявам се следващата година да успея. В крайна сметка трябва да си зададем въпроса какви са приоритетите на административните ръководители наред с всичко останало. Но за мен основният приоритет на административен ръководител е да осигури такива условия, такава среда за работа на съответните магистрати, че те да са максимално ефективни, да се почувстват максимално добре при изпълнение на своите задължения. Това е работата на административния ръководител и това правило го спазвам.
За какво сте „за” през 2014 г.?
По всички теми?
Протест идва от да бъдеш свидетел за нещо. И понеже това е събитието на годината, та оттам този въпрос. Всички си мислят, че да протестираш е да си срещу, а всъщност е точно обратното.
Както казах, няма да коментирам протестите. Този въпрос ще трябва да го зададете на политиците. Аз не съм политик.
Аз затова ви питам по-общо - „за”…
За какво съм „за”. Определено ще бъда „за”, ако бъдат приети съответните административни изменения на централен административен съд. Ако това отговаря на въпроса.
