Държавата да вземе мерки, поне за целево подпомагане, надява се акад. Съботинов
Държавата да вземе мерки, поне за целево подпомагане, надява се акад. Съботинов / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова
Държавата да вземе мерки, поне за целево подпомагане, надява се акад. Съботинов
45748
Държавата да вземе мерки, поне за целево подпомагане, надява се акад. Съботинов
  • Държавата да вземе мерки, поне за целево подпомагане, надява се акад. Съботинов

Има ли опасност да останем без синоптична прогноза за времето и без информация за сеизмологичната активност. Отговор на тези въпроси бе потърсен в предаването „Денят" на Дарик от председателя на БАН акад. Никола Съботинов. Той алармира, че заради липсата на средства от бюджетната субсидия на академията заплатите на метеоролозите и сеизмолозите от двата института ще бъдат намалени. Ще им се плаща за една седмица по-малко.

Академик Никола Съботинов за възможните решения на казуса:

По принцип бюджетната субсидия на Българската академия на науките за 2011 г., която държавата осигурява, е 59 млн. и 700 хиляди лева. Тази бюджетна субсидия може да ни стигне само за заплати и то не в пълен размер, а 70% от заплатите на учените и работещите служители в академията - помощно-технически персонал. Хората не могат да получат пълното възнаграждение, което им се полага, разпределено, както всеки нормален човек, който работи и получава месечна заплата. Сега това е големият проблем. За да може да се намери все пак някакъв начин, да се получи заплащане на труда, се налага хората във всички институции на академията да влязат в режим на работа, който предполага излизане в неплатен отпуск за определено време или намален работен ден, така че да могат да се вместят във финансовите рамки, които им задава държавата. Това е нещо, което служителите в никакъв случай не желаят, тъй като ще трябва да им се намалят значително заплатите. Проблемът се състои и в това, че тези институции, които са длъжни и трябва да са в непрекъснат режим на работа, които всяка минута трябва да извършват важни дейности, свързани с мониторинг на сеизмологичната обстановка, на времето, хидрологичен мониторинг - това е Националният институт по метеорология и хидрология, те не могат да излизат в такъв нередовен режим на работа. Те не могат да прекъсват своето работно време, например два дни да работят, два - не. Не може да получаваме прогноза за времето през ден. Това е големият проблем за тези институции. Там те се чудят как да постъпят. А за всички институти такъв е режимът на работа, поради липса на средства.

Възможно ли е заради тези финансови проблеми, ако не бъдат разрешени, от догодина да се случи така, че да са в неплатен отпуск служителите и да нямаме прогноза за времето?

Не от догодина, ние даже и тази година вече започваме да излизаме в неплатен отпуск, защото бюджетът е също така лош.

Имате предвид всички институти?

Всички институти са в такъв тежък режим, излизат в неплатен отпуск. Тъй като това не може да се случи за тези институти, които извършват оперативна научна работа, тъй са непрекъснато заети, това създава огромен проблем. Няма как да се дават прогнози, няма как да работят непрекъснато станциите, които отчитат сеизмичната обстановка, при това положение техният цикъл на работа се нарушава. Те протестират. Как да постъпят? Обръщали сме се с молба към министър-председателя, към нашия ресорен министър да решат проблема, защото те нямат никакви други финансови възможности. Те не работят по проекти. Техният проект е да обслужват българската държава. Те дават информация на всички служби, в европейските метеорологични служби, на европейските сеизмични служби. Това е режим, който не може да бъде преустановен. Държавата трябва да се грижи за тази дейност, защото тя на практика обслужва държавата. Това е нещо, което по закон трябва да обслужва всички, даже загрижени министерства, ведомства. Тази метеорологична информация се ползва от транспорта, от земеделието, за защита на населението от бедствия и аварии, катастрофи. Всичко това трябва да се следи във всеки момент. Тази добра информация, която надявам се, даваме на нашето население, е изключително важна и полезна и от икономическа гледна точка. Според данни на Световната банка един долар, вложен за метеорологична информация, се възстановява осемкратно. В бурно време, в дъждовно време, кораби трябва да излизат, те няма да излизат, а ще се съобразят с времето, туристически групи, аграрни дейности по полето... Всичко това спира, когато има лошо време. Представете си, че хората без да знаят какво ще се случи с времето, продължават своите строителни и селскостопански дейности! Трябва да ги прекъснат в определен момент. Това са все големи загуби. Има възможност да се организират към други министерства и ведомства, но всичко това струва много пари. При нас така се е получило с времето, че се организират към академията тези служби и те излизат значително по-евтино за държавата, но без пари изобщо пък не могат да работят.

Ако не се отпуснат допълнително средства, кога може да останем без прогноза и без сеизмологични данни?

Не мога да ви кажа. Правим всичко възможно това да не се случи. Ние не искаме това, защото знаем колко е важно. Много хора си включват телевизора главно за да чуят какво ще е времето на следващия ден и какво ги очаква следващите няколко дни. Отварят вестници, за да видят тази важна за населението информация. Ние когато разпределяхме парите по различните институти в академията, дадохме възможност тези институти да имат и някои консумативи, необходими за тяхната дейност, докато другите институти в академията нямат никакви такива възможности. Ние намалихме допълнително нашие заплати - заплатите на другите институти, защото казахме, за да можем да подпомогнем тези национални дейности. Но това държавата трябва да го разбере. Министерството на финансите трябва добре да влезе във важния проблем и да направи необходимото. Например в нормални условия за нашата метеорологична служба би трябвало да се осигуряват между 35-40 млн. лева, а ние едва достигаме около 4-5-6 милиона при тази кризисна обстановка. Можете ли да си представите колко са ограничени възможностите?!

Колко средства са необходими, за да се закърпи положението сега?

Имам писмо от директора на Националния институт по метеорология и хидрология. Необходимите за фонд „работа заплата" и обезщетенията, осигуровките, които се изплащат, до края на годината са необходими 900 000 лева. Отделно са необходими и средства за консумативи, но за да се осигури човешкият потенциал, са необходими 900 000 лева. Ние сме изпратили тази информация на министър-председателя и на министрите, които имат отношение - на финансовия министър и на министър Игнатов. Трябва да вземат някакви мерки, целево поне да подпомогнат тази дейност.