Оставката на министъра на транспорта Петър Мутафчиев заради трагедията с влака София - Кардам на решава нищо. Това обяви в интервю за „Дарик кафе” Александър Александров, министър на транспорта от правителството на Филип Димитров. Александров депозира оставката си след трагедията край Казичене през 1992 година, когато при катастрофа между експрес и товарен влак загинаха осем души, а 56 бяха ранени.
Няма как катастрофата край Червен бряг, която отне 9 човешки живота, да не ви е върнала към случилото се през 1992 година край Казичене, когато загинаха 8 души, а 56 бяха ранени, кое е общото и кое различното между двете трагедии?
От много години струва ми се, че няма много неща променени в железниците от гледна точка на потребителя на услугата. Май си е все едно. Естествено, че се влагат и средства, вършат се много неща, но от гледна точка на потребителя е трудно да направим някакви съществени разлики, ако се върнем десет, двадесет, че и повече години назад. Не става въпрос за това, че можем да покажем, че еднократно или по повод на определен случай може да е много по-добре. Качеството на услугата в железницата е много по-далеч от страните около нас. Скоро имах случай с мои познати от Варна, преди няколко години там започнаха да оперират някоко влакчета, новички, модерно изглеждащи. Приятелите ми казват, че точно за две години сме успяли да ги направим да изглеждат, както всичко останало. Нямаме навиците да съхраняваме това, което не е лично наше, не е в дома ни, не пазим. Едва ли това са най-съществени причини за трагедиите, които се случиха и преди 20 години и сега, просто техническото състояние на железницата съм убеден, че е много изостанало. Все още има служители на БДЖ от инцидента край Казичене, които изтърпяват своите наказания в затвора, според вас трябва ли да бъдат изправени пред Темида виновните за случилото се край Червен бряг? Семействата на жертвите от пожара изразиха намерение да съдят БДЖ... Когато стане ясно кои са виновните, има съответни органи в тази държава, които трябва да действат както е редно. Стана ли ви ясна причината за инцидента край Червен бряг? Не, Не знам какво е. Споделяте ли мнения, че без външен катализатор такъв пожар не може да се случи? Споделям. Може би някой от пътниците нещо е правил, което не е било съвсем редно... Де не знам... Не може да се говори за престъпна небрежност на хората, които са били в екипа на влака? Не бих казал. По-скоро всеобщият ни манталитет е такъв, както на хората от екипа, така и на тези, които потребяват услугата и така. Адекватна ли беше реакцията на парвителството? Не знам как ще прозвучи това, което ще кажа сега, но лично на мен ми се искаше да се обадя на министъра и да го подкрепя морално. Просто да го подкрепя, защото така или иначе инцидентите в желзниците са тежки и с много широк отзвук в обществото. За разлика от 1992 година, сега така и не стигна до оставка на транспортния министър, тогава вие депозирахте своята... Ако някой ме беше попитал какво бил казах днес по този въпрос, щях да кажа това, което се опитвам и сега, оставката на министъра не решава нищо. Не е ли морален акт? Знам ли... Вие защо я подадохте тогава? Първо, разликата е почти 20 години. Второ, тогава по-рядко се случваше обществото да се сблъсква с неморални случки и може би на този фон и моята реакцията е била правилна. Днес съм убеден, че вероятно тогава съм постъпил правилно. След 20 години и след доста случки от неморално естество в ежедневието ни едва ли пък това е най-същественото. За днес оставката какво решава?! Ако бяхте министър сега, едва ли щяхте да подадете оставка при подобна трагедия? Това също не е ясно. Ако бях министър сега, Господ знае кака щях да разсъждавам и какви фактори биха ме водили. Аз казвам като човек, коът оспокойно гледа отстрани и е преживял подобно нещо. Косата ми е доста поеляля от тогава и няма как да се забрави. Днес като потребител на транспортната услуга и неагажиран с политиката гражданин, казвам -няма смисъл от оставки. Днес колко често пътувате с влак? Не пътувам. Не пътувам в България. За да не си спомняте или? И това има значение. Какво бихте казала на хората, които продължават да ползват тази услуга? Тя е най-евтината, най-достъпната. Да се въоражат с търпение, да бъдат по-съвестни със седалката, на която седят, вагона, в който се возят, да не мърсят, да не цапат, да се държат все едно че са си във вкъщи и така, ама кой ли те чува...
