След изтощителната поредица от избори през последните четири години – три пъти извънредни парламентарни, местни, европейски и президентски, апатията и разочарованието от дейността на институциите и партиите вземат връх, коментират от социологическа АФИС по повод свое изследване. Изводът се потвърждава от продължаващата ерозия на доверието в основните институции, както и от отлива на избиратели от политическите партии.
Независимо от всичко това едва 12 на сто е делът на хората, които желаят нови парламентарни избори, а близо 40 на сто смятат, че в една или друга форма правителството ще се задържи на власт до края на конституционния си мандат.
Това показва проучване на агенция АФИС, проведено в периода 21-25 Юли 2017 г. Интервюирани са „лице в лице“ в техните домове 1050 пълнолетни българи в населените места в цялата страна. Изводите са представителни за мнението на гражданите с избирателни права. Проучването е направено в рамките на изследователската програма на агенцията и е финансирано със собствени средства.
"Кабинетът се крепи най-вече на баналността: Бойко Борисов за трети път е министър-председател, поведението на управляващата партия, макар и неодобрявано, е добре познато, опозицията не е достатъчно мощна и безусловно приемлива, за да наложи обществен натиск за промяна. Дори и корупционните и другите скандали около властта не правят това впечатление, които биха направили в близкото минало", коментират социолозите.
АФИС
На фона на общата нестабилност и спадащо доверие в политиката Европейският съюз е върнал позитивния си рейтинг и доверието в него, след продължително прекъсване, отново превишава недоверието. Въпреки „Брекзита“, бежанския проблем и всичко случващо се в държавите от континента, Европа за пореден път се превръща в извор на надежда и символизира антитезата на разочарованието от националната политика, се вижда от изследването.
От АФИС отчитат, че президентската институция е лидер в доверието на гражданите. "Дори и след публичната кампания на управляващите срещу президента по всички основни събития и драми, съпровождащи този конфликт – геополитически ориентация, превъоръжаването на армията и пр., позитивните оценки на гражданите гравитират към страната на президента", коментират от агенцията.
На дъното в класацията е съдебната власт, но и парламентът я следва по петите. Мандатът на Народното събрание е още в началото си, а рейтингът на върховната институция на властта е в стойности, характерни за края на дейността на парламента, и близки до типичната за навечерието на нови избори атмосфера.
Евентуални нови избори обаче няма да доведат до никакви съществени размествания. Въпреки че първа политическа сила е групата на потенциалните негласуващи, съотношенията между основните партии се запазват в предишните граници, отчитат от АФИС.
АФИС
"Преизчислените данни спрямо дела на потенциалните гласуващи показват, че при евентуални нови избори в парламента ще бъдат представени същите партии и коалиции, които и сега участват в работата на законодателния орган на властта. Най-малко щети от положението понася главната опозиционна сила – БСП, заради което дистанцията между нея и водещата политическа формация ГЕРБ се е скъсила до стойности, които са били регистрирани непосредствено преди проведените предсрочни парламентарни избори през пролетта", отбелязват от агенцията.
Най-големият губещ е групата на извънпарламентарните партии, но и двете формации от управляващото мнозинство инкасират отлив на подкрепа в сравнение с вота, който са получили на парламентарните избори. БСП запазва предишното си влияние, но кризата при останалите политически сили я е придвижила по-напред в общата класация, става ясно от изследването.
