Навсякъде по света, включително и в България, заплатите в ядрения сектор са чувствително над средните за съответната страна, като се придружават и от допълнителни материални и нематериални придобивки.
Това коментираха в предаването „Зелени алтернативи" по Дарик специалистите Любомир Пиронков и доцент Калин Филипов. Първият е обучил няколко поколения атомни специалисти в Учебния център на АЕЦ „Козлодуй", а вторият и в момента се занимава с това всеки ден - преподава ядрена енергетика в Техническия университет.
В ядрения сектор се наблюдава гарантирано и планирано кариерно развитие. Още с постъпването младият специалист получава предварително, но достатъчно конкретно описание на перспективите пред него поне в средносрочен план. С течение на времето всеки има свободата да управлява развитието си в зависимост от амбициите, желанията или реалните си възможности. Друго важно нещо е придобиването на професионална компетентност и нейното постоянно поддържане на нивото на актуалните световни стандарти, каза Любомир Пиронков.
От своя страна доц. Калин Филипов напомни, че ядрени инженери се обучават в Техническия университет в София, а атомни физици - във Физическия факултет на Софийския университет. Доц. Филипов посочи, че при обучението в ТУ бакалавърската степен дава основните познания, а специализираните дисциплини се изучават главно в магистърската програма. Преподавателят със съжаление констатира, че студентите, които се обучават по специалността в ТУ, в последните години намаляват. И няма как да е иначе, ако не се виждат перспективи за реализация след образованието, споделя той.
Чуйте целия разговор:
Любо, да започнем с теб. Би ли ни дал информация за възможностите за кариера в ядрения отрасъл по принцип и в частност как млад специалист в тази област може да намери реализация в България?
Любомир Пиронков: Ядрената индустрия е високотехнологичен отрасъл, който обхваща широк спектър от технологични процеси и системи, подлежащи на постоянно усъвършенстване чрез внедряване на съвременни иновативни решения. От тази гледна точка отрасълът осигурява принципна възможност за професионална реализация за почти всички специалности от инженерните и природните науки. Специално за България възможностите се определят от спецификата на националната ядрена програма. В енергийната област програмата включва три етапа от жизнения цикъл на ядрени енергийни блокове - изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация заедно със съпътстващите дейности. Неенергийните ядрени технологии намират приложение в здравеопазването, добивната индустрия, селското стопанство. Необходимо е обаче съществено уточнение. Ядреният сектор и особено енергийната му част е с изключителна обществена значимост и в същото време, подобно на аналогични сфери като авиация, флот, въоръжени сили и т.н., притежава вътрешно присъщи потенциални рискове, които трябва да са под непрекъснат контрол. Освен всичко друго, тази технология, макар и косвено, има отношение и към военните приложения. Тези обстоятелства налагат специален подход при подбора и последващата атестация на персонала. Освен необходимите знания и умения, се държи на наличието и поддържането на специфична професионална култура на работа, а в някои случаи се изисква и наличието на определени психофизиологични характеристики.
Ти спомена някои от професиите, но с коя друга можем да сложим знак за равенство? Например пилот на самолет или диспечер на летище?
Любомир Пиронков: Напълно си прав и в това отношение съвсем наскоро имахме потвърждение какво може да се случи, ако се неглижират тези изисквания към човешкия фактор.
Визираш самолетната катастрофа във френските Алпи?
Любомир Пиронков: Точно така.
Калине, ти подготвяш младите специалисти, които ще се реализират един ден при Любо и неговите колеги. Какво е твоето мнение по въпроса?
Калин Филипов: На пръв поглед ядреният отрасъл предлага доста ограничени възможности за реализация поради специфичното образование и тясната специализация, които получават младите специалисти.
Съществува обаче една особеност - за да бъде добър един ядрен инженер, той трябва първо да бъде добър инженер, а след това и добър ядрен специалист. Широкият кръг от познания, които придобиват тези специалисти, ги прави особено ценни за ядрения сектор, но не само за него. Именно в това се корени и един от кадровите проблеми на ядрения сектор и то не само у нас, а и в световен мащаб. Поради това, че е необходимо ядрените специалисти да притежават много добра базова подготовка, комбинирана със специфични познания, те са трудни за създаване, но много лесни за губене, защото в общия случай е безпроблемно да се пренасочат към друг инженерен сектор.
Ядрените специалисти в България могат да намерят реализация в няколко направления. Първото и най-очевидното, е АЕЦ „Козлодуй", където могат, разбира се, след допълнително специфично обучение, което завършва с полагане на съответните изпити пред лицензиращия орган, да станат част от една група много добре подготвени специалисти, които отговарят за управлението на ядрените ни реактори. Разбира се, АЕЦ „Козлодуй", като най-голям потребител на ядрени специалисти, предлага и много други възможности.
За ядрените специалисти, които предпочитат инженеринговата дейност, полето за развитие са проектантските и инженерингови фирми, включително и чужди с представителства у нас, които работят както за българския, така и за международния пазар. Това са фирми като Риск инженеринг, ЕНПРО Консулт, AREVA, Westinghouse, WorleyParsons и много други.
Съществуват и редица други възможности за работа - в регулаторния орган, в болници, лаборатории, специализирани хранилища и много други. Разбира се, съществува и възможността за развиване на научна дейност.
Любо, какво заплащане ще получи един ядрен специалист, щом казваме, че е равностоен на един пилот? Какви социални придобивки, какви са условията на труд? Има ли напрежение на тези постове, които ще заемат?
Любомир Пиронков: Във всеки личен избор има субективен елемент, така че една и съща професионална особеност може да бъде оценена едновременно и позитивно, и негативно в зависимост от индивидуалните предпочитания. Все пак ще отбележа някои принципни постановки, които би трябвало еднозначно да се интерпретират като привлекателни за младите специалисти. На първо място в този сектор има адекватна оценка на положения труд - човешкият фактор е ключов елемент от работата на тази система. Ето защо всички негови аспекти регламентирано се поддържат на максимално високо ниво. Навсякъде по света, включително и в България заплатите в ядрения сектор са чувствително над средните за конкретната страна, като се придружават и от допълнителни материални и нематериални придобивки.
Следващият съществен елемент е сигурността и надеждността на работното място. От една страна, отрасълът е стратегически и работи с дългосрочни хоризонти от порядъка на 60 и повече години. От друга страна, щатното разписание се обективизира от технологическия процес и практически не е допустимо да бъдат направени съкрещения или конюнктурни намаления на броя на работниците.
Под „60 години" имаш предвид, че една централа ще действа поне 60 години, няма да те махнат, няма да те съкратят примерно.
Любомир Пиронков: По принцип това е жизненият цикъл на съвременните блокове. Може и повече от 60 години, тъй като в цикъла влиза и извеждането от експлоатация, но тава вече са подробности.
Друго важно нещо е придобиването на професионална компетентност и нейното постоянно поддържане на нивото на актуалните световни стандарти. Концепцията lifelong learning (учене през целия живот), с която напоследък се кокетира покрай т. нар. Болонски процес, но е известна и се прилага в ядрения сектор от времето на нейното създаване.
Освен това в ядрения сектор се наблюдава гарантирано и планирано кариерно развитие. По принцип, още с постъпването младият специалист получава предварително, но достатъчно конкретно описание на перспективите пред него поне в средносрочен план. С течение на времето всеки има свободата да управлява развитието си в зависимост от амбициите, желанията или реалните си възможности.
Калине, какви са реалностите в научния сектор на ядрената енергетика?
Калин Филипов: Що се отнася до възможностите за научна и преподавателска кариера, вероятно никой няма да се изненада, че заплащането там е най-ниско. Стипендията на един докторант е 450 лева месечно. Заплатата на един новопостъпил млад асистент, който все още не е защитил докторат, е по-ниска от стипендията, за хабилитиран преподавател със стаж 15-20 години заплащането се доближава до 1000 лв, а професор към пенсионна възраст дори ще ги и прескочи.
Какви са първите крачки на бъдещите енергетици, каква е нормативната база в областта на обучението по специалност ядрена енергетика? Как това се осъществява ?
Калин Филипов: Обучението на ядрени специалисти не е държавно регулирано и тъй като ядрената тема е доста деликатна, всяка малка промяна в държавната политика и обществените нагласи веднага се отразява и на броя на новоприетите студенти. Основно специалисти за ядрения сектор се произвеждат от нас, в Техническия университет в София и от Физическия факултет на Софийския университет, като там са повече физици, а нашите студенти са повече инженери.
Законовата уредба определя и някои длъжности като например контролиращите физици и операторите на ядрените реактори (но не само), които могат да бъдат заемани единствено след получаването на съответния лиценз, за който пък се изисква завършено образование в съответната магистърската степен.
Първото ниво на образованието в университета е бакалавърската степен, която е с продължителност четири години и дава основните познания. Специализираните дисциплини обаче се изучават главно в магистърската програма, която е още близо две години.
Както в бакалавърската, така и в магистърската програма на студентите се дават възможности за научна работа и участие в конференции, провеждат се срещи с работодатели и се организират посещения във фирмите от сектора, осигуряват се възможности за практики и стажове, част от които даже са задължителни, включени са в учебната програма и се провеждат в АЕЦ „Козлодуй". Добре развитата стажантска програма в атомната централа е едно от нещата, които много доближават студентите и тяхното обучение до реалния свят, до практиката и до техните бъдещи работодатели.
Друго материализиране на връзката между образованието и индустрията са стипендиите, които получават всяка година двама от най-добрите ни магистри. Средствата за тях идват Фондация „Евгений Балабанов", Сдружение Български атомен форум и фирмите от сектора. В момента се обмислят възможностите и за подобна целева стипендия за студенти от бакалавърския курс.
За съжаление обаче, въпреки грижите, броят на студентите, които идват да се обучават при нас, в последните години е с ясна тенденция към намаляване. И няма как да е иначе, ако не се виждат перспективи за реализация след образованието. И докато при магистрите, може би заради по-добрата мотивираност, нещата все още се крепят и въпреки малката бройка поне студентите успяват да завършат, при бакалаврите нещата изглеждат отчайващо и тази година достигнахме ново дъно. В момента във втори, трети и четвърти курс имаме по 15-20 студента, но на края на всяка година има по някой и друг отпаднал. Първокурсниците в началото на годината бяха 17, но в средата на учебната година се редуцираха до 11. Колко от тях ще стигнат до 3 и 4 курс, където започват да се изучават специалните дисциплини, можем само да гадаем. А колко от тях ще завършат и ще продължат образованието си в магистърската степен?
Любо, по какъв начин се подготвят операторите на реактор за АЕЦ „Козлодуй"? Колко млади специалисти се подготвят в момента за оператор на реактор в АЕЦ?
Любомир Пиронков: Ако споменатите привилегии за ядрените експерти ви се виждат прекалени, не бързайте да им завиждате. Предизвикателствата, които са на пътя на кандидатите за тази слава определено не са по силите на всеки. Като начало те трябва да имат магистърска степен по ядрена енергетика или по аналогична специалност и да преминат успешно психометричен тест. Това обаче е само необходимото, но недостатъчно условие. След като бъдат номинирани, бъдещите оператори подлежат на специализирано обучение по индивидуални учебни програми с продължителност 18 месеца. Тематиката е с доста широк спектър - фундаментални и инженерни научни дисциплини, технологични системи и режими, нормативни документи, човешки фактор, култура на безопасност и т.н. Специално място в програмата е отделено на двумесечно обучение на пълномащабен симулатор. По време на обучението се провеждат изпити по всяка тема, а след приключване на програмата се държи обобщаващ вътрешен изпит за проверка на придобитите знания и умения. Това далеч не е всичко. Предстои още един двоен (писмен и устен) изпит пред квалификационна комисия на Агенцията за ядрено регулиране, след който се получава лицензия за правоспособност с определен срок - между 3 и 5 години. И това още не е всичко. Трябва да се премине последващ тест в психофизиологичната лаборатория, да се дублира длъжността за определен брой смени и чак тогава се получава заветния допуск за самостоятелна работа.
В редуциран вид (по-кратко обучение и без изпит пред АЯР) тази процедура се повтаря всяка година. След изтичане на лицензионния срок операторите са длъжни отново да се явят на изпит пред квалификационната комисия на регулиращия орган. По този път в последните три години в Учебния център на АЕЦ „Козлодуй" са преминали или преминават общо 25 кандидати.
Описаният подход - задълбочено първоначално обучение и ежегодно поддържащо обучение е стандартен за АЕЦ „Козлодуй" и се прилага за всички работни места. Разбира се, в зависимост от спецификата на конкретната длъжност има различия в обхвата и продължителността на обучението и периодичността на изпитите.
Чух, че дори самият директор на централата трябва да се явява на изпит. Това не е виц или?
Любомир Пиронков: По принцип не е виц, но директорът все пак е съвсем друго ниво и не се отнася в такава степен за него.
Какво става с младите специалисти, подготвени от Калин и неговите колеги, които идват при вас и вече са направили първите стъпки? Оттук нататък има ли наистина реализация, допускат ли се до ключовите позиции в централата. Можем ли да ги видим реализирани на други места по света? Цени ли се българският ядрен енергетик?
Любомир Пиронков: Вече споменах, че кариерното развитие в рамките на предприятието или индустриалния сектор като цяло се предполага по подразбиране. По-интересни са възможностите за междусекторна и международна мобилност. Поради рисковите характеристики на ядрената технология, тя се регулира на международно ниво, подчинява се на общоприети стандарти и правила и което е по-съществено - тези стандарти се спазват безкомпромисно от всички участници - независимо от географски, национални, политически или религиозни особености. Знанията, уменията и компетенциите, които се придобиват от ядрените специалисти, съчетани с натрупания професионален опит, им осигуряват пълна конвертируемост и на глобалния пазар на труда. Те могат да се реализират във всички области на ядрената индустрия както в собствената си страна, така и по света. Преди време в свободен разговор с колегата Рик Хохендорф от АЕЦ „Дарлингтън" в Канада образно сравни стойността на квалифициран и опитен оператор с неговото тегло в злато. Сигурно има елемент на хиперболизация, но фактите го потвърждават - качествените ядрени експерти са добре приети навсякъде в бранша. На прима виста мога да посоча няколко примера. Без да цитирам имена в ефир, се сещам за наши колеги, които работят в Канада в споменатата АЕЦ Дарлингтън, във Франция - в EDF и в термоядрения проект ИТЕР в Англия - в регулиращия орган и EDF Energy, в ЮАР - в АЕЦ Куберг и компанията „Еском". Познавам поне десетина души, които работят в Международната агенция за атомна енергия във Виена и т.н.
Калине, как се свързва настоящата тема със състоянието на двата потенциални проекта за строителство на АЕЦ в България - Белене и Козлодуй 7?
Калин Филипов: Връзката между темата, която обсъждаме днес и двата големи потенциални ядрени проекта, е повече от голяма. Последния път, когато преди 5-6 години се заговори по-сериозно за строителството на АЕЦ „Белене", изведнъж се оказа, че нямаме достатъчно специалисти. А добри ядрени специалисти, на които да можем по-късно да се доверим, не се произвеждат за година-две. Днес големите потребители на кадри се стараят да имат непрекъснато попълнение от млади специалисти, за да не се получават голяма възрастова разлика и дупки в попълненията. Въпреки това, без ясно изразената държавна позиция, секторът, поне от гледна точка на създаването на кадри, ще има сериозни затруднения. Никой млад човек няма да дойде да се обучава за ядрен специалист, ако бъдещето на ядрената енергетика е не особено ясно и като допълнение, медиите свързват енергийните проекти единствено с политика, корупция и усвояване на средства.
Любо, какво е твоето мнение по този важен въпрос?
Любомир Пиронков: Очевидно е, че основният стълб на националната ядрена програма е енергетиката, която в момента се представлява от АЕЦ „Козлодуй". С отчитане продължаването на срока на експлоатация на двата блока, те общо взето са някъде по средата на жизнения си цикъл. Това означава, че без ново строителство, в следващите пет до десет години все още може да има перспективи за кариера в ядрения бизнес, но по-късно те бързо ще угасват. Това ще рефлектира върху университетите и в крайна сметка може да се стигне до срив в кадровото осигуряване и на работещата централа в Козлодуй.
В този смисъл връзката между темата на нашия разговор и споменатите проекти е съвсем пряка. За съжаление, към настоящия момент ситуацията и с „Белене" и със седми блок изглежда по-скоро песимистична. Между другото, подобно развитие не е чак толкова изненадващо. Почти навсякъде по света (ако изключим Китай), строителството на нови блокове се сблъсква с много предизвикателства още на преговорната фаза, има много замразени или направо провалени проекти. По притеснителното е, че специално ние изглежда се спъваме в един и същи камък. Така или иначе все още има време за намиране на полезен изход и пламъчето на оптимизма продължава да тлее. Така, че ако искаме да се възползваме в дългосрочен план от предимствата на ядрената енергетика, тя трябва да остане приоритет в енергийната стратегия на страната и съответно няма друг път за развитие, освен изграждането на нова мощност. В противен случай ще се премине към постепенно излизане от ядрения клуб, което при всяко положение не е добро решение.
